В погледа му се появи интерес.

— Те са говорили с вас за живота си, преди да са били освободени?

Ели погледна мъжа предпазливо. Отказваше да сподели лични подробности, казани й благодарение на приятелството.

— Някои. Защо?

Изражението му омекна.

— Чел съм докладите и съм разговарял с много от тях. Ужасно е това, с което е трябвало да се справят през целия си живот. Заклех се на Джъстис Норт, че ще направя абсолютно всичко, за да не бъде останалата част от живота им като предишната. За мен е много важно Новите видове да бъдат щастливи и в безопасност. Искам най-доброто за тях. А за жените им, това сте вие.

Той я докосна. Ели на мига би се върнала на работа, ако не се налагаше да напусне Фюри. Тя долови блясъка на удовлетвореност в очите на Том Куиш и отвори уста:

— Вие наистина сте добър в манипулациите. Знаете го, нали?

Усмивка изкриви устните му.

— Това ми е работата. Иначе как мислите ще съм в състояние да получа толкова бързо финансиране за Хоумленд и да уговоря военните да се откажат от базата? Причината бе, че тя е почти напълно изградена и оборудвана и ние можехме да се нанесем веднага, защото е била планирана за нова военна база. Чарът и добрите приятели по високите места имат предимство. Ще приемете ли работата, госпожо Брауер?

Тя искаше, но не можеше.

— Все още имам нужда да помисля.

— Вие изглеждате така, сякаш съм протегнал бонбон към вас, който много желаете, но се страхувате да вземете, защото са ви учили никога да не се доверявате на непознати.

Тя се ухили.

— Не бих могла да го кажа по-добре.

— Добър съм и с думите.

— Какво става? — Фюри щурмува тротоара, гледайки гневно новият директор на Хоумленд. Застана до Ели напрегнат и ядосан. Тя погледна към него и почти се сепна. Изглеждаше така, сякаш бе ревниво гадже, какъвто тя подозираше, че е. Ако не озаптеше емоциите си, директорът трябваше да е идиот, за да не забележи, че са обвързани. Вторачи се в него, за да го предупреди с поглед, но той отказа да й обърне внимание. Бе твърде зает да гледа заплашително директора. Том Куиш направи няколко крачки назад.

— Просто разговарям с госпожа Брауер. Хубаво е да ви видя отново, господин Фюри.

— Какво искате от нея? Тя остава тук. Нямате власт да я отпратите.

Погледът на Куиш се стрелна от Фюри към Ели и обратно. Ели почти виждаше какво става в главата на човека, като на сцена, мислите му се насочиха натам, накъдето тя се страхуваше, че ще поемат, и като потвърждение на предположението й, той отстъпи още една крачка назад. Предпазливо „о, по дяволите“ изражение се изписа на пребледнялото му лице.

— Дойдох да предложа на госпожа Брауер нейната работа обратно. Тя много липсва на вашите жени и те уволниха тази, която заемаше нейното място. Заявиха, че желаят госпожа Брауер да се върне в общежитието. Предадоха ми по Джъстис, че имат право сами да избират своята отговорничка. Дойдох тук, за да й кажа, че мястото е свободно и достъпно за нея, ако прояви интерес.

— Тя не го иска — заяви твърдо Фюри с ядовито ръмжене.

По дяволите, помисли си Ели. Фюри изобщо не се сдържа. Погледът й моментално стрелна Том Куиш. Той я погледна, после отново съсредоточи вниманието си на Фюри.

— Тя може да остане да живее в дома ви, ако се притеснявате за нейната безопасност. И да ходи на работа в общежитието. Работното й време няма да е точно определено, но съм сигурен, че всеки може да работи по график, който намира за подходящ.

Най-накрая Фюри погледна към Ели.

— Какво мислиш?

Тя беше изумена, че я пита за мнението й, след като първоначално бе реагирал с отказ на предложението. Кимна. Знаеше, че Том Куиш ги наблюдава с интерес. Фюри също кимна. Погледът му се върна към директора.

— Тя ще се върне на работа при условие, че живее с мен.

Том изведнъж се развесели.

— Браво, госпожо Брауер. Можете ли да започнете утре в девет?

— Да — изрече тя, преди Фюри да отвори уста да отговори отново вместо нея.

Директорът изглеждаше доволен.

— Страхотно. Ще се обадя да уредя всичко. Някой от сигурността ще намине по-късно с новата ви карта.

— Благодаря ви — извика Ели, докато наблюдаваше как новият директор се отдалечава по тротоара и се скрива от погледа й, преди да се обърне към Фюри. Хвърли му раздразнен поглед. — Дявол да го вземе. Трябваше да запазиш спокойствие. Той разбра, че сме двойка. Ти се държа така, сякаш си ми гадже.

Фюри гледаше мрачно, устата му бе стисната в напрегната линия.

— Аз съм.

— Е, никой не трябваше да знае за това. Спомняш ли си? И благодаря ти, че най-накрая ми позволи сама да взема решение. — Тя нахълта в къщата.

— Защо се сърдиш? — Фюри я последва и затвори вратата.

Ели се завъртя и сложи ръце на хълбоците си.

— Трябваше да крием връзката си, забрави ли? Искаш ли лекарите да ни досаждат, да ни правят изследвания и да ни казват как да правим секс? Аз, не. Какво ще стане, ако искат да ни запишат на видео? И без дори да ме питаш, направо му каза, че не искам работата. Много ми липсва общежитието, но аз искам да живея тук, с теб.

Фюри знаеше, че бе объркал всичко. Веднага се бе разтревожил, когато неговите мъже му докладваха, че Том Куиш — новият директор — се намира пред вратата на къщата му. Нямаше друга причина човекът да е в тази част на Хоумленд, освен Ели. Фюри бе пристигнал много бързо, знаейки, че всички от човешкия вид предпочитаха Ели да не живее с него. Бе изслушал опасенията им, но не бе обърнал внимание на нито едно от тях. На Ели й харесваше да работи с жените от Новите видове и той знаеше колко много значеха те за нея, така че когато чу предложението на Том, тя да се върне отново на работа, той веднага отказа, без да се замисли. Това би трябвало да е примамка, за да я накарат да си тръгне от него, но само един поглед към лицето й, му каза, че е объркал всичко, отговаряйки вместо нея. Човешките жени можеха да бъдат упорити също като Новите видове. Те настояваха за правото сами да взимат решения и макар да оценяваха всяка защита, определено бяха достатъчно силни да се грижат сами за себе си при необходимост. Беше отстъпил, когато получи уверение, че Ели може да остане да живее при него и работата не е подкуп да напусне къщата му. Беше се успокоил, когато новият директор си тръгна, но гневът на Ели остана. Все още изучаваше характера й, но знаеше, че му е ядосана. Беше се престарал, но просто искаше да я защити и да я задържи до себе си. Чувстваше се уморен да крие връзката им. Гордееше се, че е с Ели, макар някои от неговите хора да не го разбираха. Доста от тях все още изпитваха известна непримиримост по отношение на човеците. Това си беше техен проблем, с който трябваше да се справят, и докато това не засягаше Ели, можеха да го проточват толкова дълго, колкото преценяха.

Знаеше, че трябва да разсее с нещо гнева й. Тя беше умна, със страхотно чувство за хумор и не можеше дълго да се сърди. Това беше всичко, което научи за нея. Сексът също вършеше работа, за да я омилостиви и да я накара да му прости. Усмивка изви устните му.

— Знаеш ли колко ме привличаш, когато си ядосана? Видео, а? Мога да купя камера и касета и да започваме със секса.

— Не! — Ели го изгледа. — По-добре ми кажи, че се шегуваш за камерата?

Той се засмя.

— Така е. Не искам да правя записи на това как правим секс. Просто искам да го направим. — Той пристъпи към нея. — Много си секси, когато ми се сърдиш, захарче. И не се шегувам по отношение на това. Изгарям за теб.

Ели отстъпи, свали ръце от хълбоците си.

— Ядосана съм ти. И не съм „захарче“, Фюри. Искам да крещя. Ти не скри факта, че ние сме заедно и каза на човека, че няма да приема работата обратно. Това е мой избор.

— Права си, аз сбърках и съжалявам. — Мъжът се ухили и се придвижи по-близо до нея.

Ели отстъпи назад.

— Присмиваш ми се, нали?

— Да — каза и й намигна. — Сега нека да правим секс. — Той се хвърли напред с отворени обятия, опитвайки да я сграбчи.