Фюри нагласи по-удобно тялото на изпадналата в несвяст Ели и я понесе внимателно, крачейки в сенките. Нямаше представа какво ще прави с нея, след като я отнесе в дома си, но животното в него изглеждаше доволно, че я притежава, а в човека — гореше жажда за отмъщение. Беше предложила да изкупи вината си към него и възможностите за това препускаха през мислите му. Нямаше да я нарани наистина, не бе способен на такова нещо, но пък тя би могла да научи един-два урока за това, как той бе пострадал от нейното престъпление. Една малка част в него се надяваше, че краткото време, прекарано с Ели, ще го излекува от манията, в която се бе превърнала.

Ели се събуди объркана, докато спомените не нахлуха изведнъж. Почувства лека болка в гърлото. Посегна към него, но ръцете й напипаха нещо друго. Отвори очи и се взря в белия таван на слабо осветена непозната стая. Вдигна глава да огледа наоколо. Голяма спалня, обзаведена с тъмни мебели и камина в ъгъла, в която гореше огън — източникът на светлина. Стресна я шум от пусната вода в тоалетна. С няколко подръпвания установи, че ръцете й са широко опънати над главата, завързани за китките с мека черна материя, към двете страни на таблата на леглото.

След краткия шум на течаща вода, вратата в края на стаята се отвори и Фюри излезе от банята. Тя погледна към голите му гърди и черното долнище на анцуга, което бе обул. Страхът й нарасна при вида на голотата му. Внимателно започна да изучава мускулестите му форми. Той изгаси светлината зад себе си, в резултат на което в стаята отново стана тъмно, скривайки всички малки подробности от тялото му.

— Събудила си се. — Тонът му беше смекчен. При тези обстоятелства звучеше измамно спокоен. Мъжът тръгна към леглото. — Добре.

Беше завил Ели с дебело, меко одеяло. Тя погледна надолу и осъзна, че в горната част гърдите й са голи и изложени на показ. Раздвижи крака и усети чаршафа по… голата си кожа. Смаяна вдигна отново поглед към Фюри.

Той спря до ръба на леглото.

— Свалих ти дрехите. — Замълча. — Всичките.

— Защо? — Гласът й излезе дрезгав от сухото гърло. Страхът й нарасна.

Защо му бе да я довежда в дома си и да я завързва гола в леглото? Имаше лошо предчувствие и не желаеше да узнае отговора, защото със сигурност щеше да я ужаси още повече.

— Знаеш защо. — Той отиде до нощното шкафче. — Жадна ли си?

Тя кимна. Матракът потъна, когато Фюри седна накрая, грабна бутилка вода, очевидно поставена там за нея и обърна лице към Ели. Протегна едната си ръка и леко я плъзна под врата й, за да я повдигне, като поднесе бутилката към устните й. Тя отпи малко, колкото да не се задави. Той се дръпна, за да не я докосва и остави водата на шкафчето.

— Дълго и упорито мислих какво да правя с теб — информира я тихо. — Преди да науча, че си шпионин, исках да те убия. Не знаех, че си била вътре, в това дяволско място, за да спасиш моите хора. — Млъкна, докато се нагласи да седне така, че да може да гледа в Ели. — Сега реших, че може да живееш.

Пулсът й се успокои и ужасът малко отслабна.

— Защо съм тук? Защо ме взе от парка?

Фюри присви очи.

— Ти каза, че няма нещо, което да не направиш за мен. Реших, че заслужаваш някакво наказание. — Той замълча. — Освен това, не знам дали да вярвам на това, което казваш. Ти си шпионин, който използва лъжите, за да говори на хората това, което те искат да чуят, за да избегнеш опасността. Нарани моята гордост, предаде доверието ми и трябва да си платиш. Знаеш ли как ме накараха да страдам заради убийството на техника?

Тя го зяпна.

— Какво? — Съзнанието й се замая при тези думи. О, не. Болка сграбчи сърцето й.

— Те бяха ядосани, че съм убил мъжа. Наказаха ме за това, което ти направи.

Ели видя истината в мрачното му изражение. Беше се надявала, че няма да го накажат за смъртта на Якоб. Техникът го бе малтретирал, искаше да го изнасили и планираше да го убие. Очите й се напълниха със сълзи и премигна, за да не им позволи да потекат.

— Не знаех. — Не искаше да пита, но трябваше да разбере. — Какво ти направиха?

Тихо ръмжене се изплъзна от устните му.

— Искаш да чуеш подробностите, за да се насладиш на страданието, което ми причини?

— Не! — Ужаси се от това, в което я обвиняваше. — Не мислех, че ще сторят нещо, с което наистина да те наранят. Кълна се, Фюри. Те смятаха, че си прекалено ценен, за да те убият, бяха вложили толкова много пари в теб. За да бъда честна, дори и през ум не ми е минало, че на някой ще му пука за смъртта на Якоб, след това което този кучи син искаше да извърши.

— Но те го направиха — Наведе се по-надолу и погледна към нея. — Измъчваха ме, за да си отмъстят за смъртта му. Причиниха ми огромна болка. Трябваше да се досетиш за това. Все пак си обучен шпионин и успя да избегнеш наказанието за убийството му.

— Просто исках да те спася. Шефът ми обясни, че е въпрос на дни започването на операция за освобождаването ти, ако успея да измъкна онези файлове. Рискувах всичко, когато нахлух в килията, за да спра Якоб да те убие. Излъгах всички в лабораторията, но не и теб. Не съм истински шпионин, а медицинска сестра. — Спря за момент. — Работех в корпоративния офис на Мерикъл, където продавах аспирин, когато един мъж дойде при мен и ми предложи да работя под прикритие. Този агент ми разказа за слуховете, отнасящи се за секретна лаборатория, която тества живи обекти, по-точно хора, с което ме шокира, че компанията е способна на такова нещо.

— Защо? — попита той грубо.

— Едно е когато някои позволяват доброволно да експериментират с нелегални наркотици върху тях — те знаят под какво се подписват, някои от тях са толкова болни, че не губят нищо, когато се съгласяват да поемат такъв риск. Но е съвсем различно, когато хората са принудени против волята си да приемат нещо насила. Слуховете твърдяха, че са затваряли в килии използваните хора. Аз работех за Мерикъл и това ме правеше неволен съучастник в тяхната дейност. Исках да постъпя правилно.

— Какво ти пука за мен или моите хора? Защо рискува живота си, за да ме спасиш?

Ели внимателно обмисли думите си.

— Гледах те от помещението за наблюдение, което открих случайно, няколко дни, след като започнах работа. Всички врати бяха толкова еднакви, затова помислих, че е просто още една стая. През огледалото в килията ти можеше да се наблюдава от другата страна. Понякога се промъквах там, за да те проверявам. — Не спомена, че това беше станало ежедневие, не искаше да научава за манията й да бъде сигурна, че той е добре. — Уважавам куража ти и това, че не позволи да пречупят духа ти. Това, което правеха, е престъпно. Беше чиста случайност, че се оказах там, когато Якоб влезе в килията и заплаши, че ще те убие. Не можех да стоя просто така и да го оставя да го направи.

Фюри се замисли.

— Ти никога не се опита да предотвратиш някое от останалите издевателства. Наблюдава ли, когато натикваха жени в килията ми и ги биеха, за да ни накарат да правим секс? Наслаждаваше ли се на гледката?

Ужасът, който обхвана Ели, я накара да замълчи. Нямаше представа, че докторите бяха вършили подобни неща. Може би защото беше прехвърлена наскоро, ги пазеха в тайна. Якоб не бе единственият, който бе малтретирал Фюри сексуално. Това я накара да се почувства зле. Зачуди се дали щяха да я заставят да прави секс с някой от тях, ако я бяха хванали да шпионира.

— Принуждавали са те да правиш секс? Не знаех. Никога не съм виждала жени в килията ти, когато идвах. Кои бяха те, сестри или техници? Никога не съм чувала за подобно нещо, Фюри, кълна се?

— Те бяха жени от Новите видове. Хората се опитваха от години да ни накарат да се размножаваме. Искаха да създадат още такива като нас, но не успяха резултатно да повторят процеса, използван първоначално при създаването ни. Чух достатъчно, за да разбера още докато бях дете, че докторът, който успешно бе комбинирал човешките гени с животински, е напуснал, като взел своите изследвания и унищожил техните. Затова те искаха да създадат още от нас. Ние остаряваме и те се страхуваха, че ще изчезнем. — Яростта промени гласа му до тихо ръмжене. — Бебе или кученце? Така се шегуваше един от лекарите, присмивайки се над възможността една от нашите жени да забременее. — Ръмженето му се задълбочи. — Опита ли се поне веднъж да спасиш някоя от тях да не бъде принуждавана да прави секс? — Той имаше толкова много причини да мрази. Яростта му, насочена към нея, бе дори по-разбираема.