Фюри опита да се съсредоточи в настоящето. Беше взел на мушка враговете си и най-накрая имаше възможност да си отмъсти поне на един, който го бе наранил. Досега не му се бе удала възможност да изравни резултата. Най-лошите престъпници не бяха арестувани и наказани за делата си, а другите бяха успели да избягат и се укриваха. Това правеше жената пред него единствената му възможност.

Сърцето му заби силно и образът й от последния път, когато избяга, след като го бе предала, изпълни съзнанието му. Споменът се върна толкова силно, че той залитна от силата на чувствата, които го превземаха. Тогава тя бе толкова забързана в устрема си да го види наказан за нещо, което сама бе извършила, че не уцели вратата и се блъсна в стената.

Животното вътре в него виеше да я сграбчи. Вече нямаше възпиращи го вериги и медикаменти, държащи тялото му неподвижно. Фюри се напрегна, мускулите му се стегнаха и той я видя да отстъпва крачка назад. Мъжът вдиша рязко — страхът й бе толкова силен, че можеше да го вкуси. Инстинктите му крещяха да я прикрие, да я защити, въпреки вбесяващия факт, че имаше такова въздействие върху него. Изръмжа, в душата му се бореха противоречиви чувства. Ели беше враг, но той отчаяно искаше да я докосне. Изведнъж тя се обърна и хукна. Фюри се хвърли напред след жената, която желаеше повече от всичко друго, което някога бе искал в живота си. Не беше в състояние да спре животното в себе си.

За пореден път, напълно бе изгубил контрол.

Ели почувства как кръвта се отдръпва от лицето й, докато наблюдаваше първичните емоции, бушуващи във Фюри. Добрите намерения, които я задържаха на едно място, се изпариха, когато видя дивия му поглед и чу болката в животинското ръмжене. Обърна се и хукна в паника. Фюри бързо скъси разстоянието между тях. Ужасът, който я бе завладял, я караше да бяга по-бързо. МР3 плеъра се изплъзна от изтръпналите й пръсти и се разби на тротоара, секунда преди мъжът да я сграбчи отзад.

Ели отвори уста да изкрещи, но се просна на тревата миг преди да го стори. Едрото му тяло изкара въздуха от дробовете й. Счупи слушалките й. Тежестта върху нея се измести. Ели пое въздух преди той отново да я сграбчи, и натискът от теглото му се върна, когато я претърколи по гръб.

Огромното му тяло плътно я притисна към влажната трева. Опита се да го отхвърли, но той не помръдна. Дланите й напразно бутаха стоманените му гърди. Простена от страх, когато срещна яростта в тъмния му поглед. Кучешките му зъби блестяха в мъждивата светлина на сантиметри от лицето й. Ръцете му бяха нежни, когато хвана нейните и бързо ги издърпа над главата й, като прикова китките й с едната си длан. Той стисна зъби, кучешките все още се подаваха, и дълбоко от гърдите му се изтръгна ръмжене. Страшният звук завибрира срещу тялото й.

— Моля те, не ме наранявай — каза Ели задъхано.

Той измести леко гърдите си, достатъчно, за да може тя да диша. Ели си пое повече въздух. Очите му търсеха нейните и тя се учуди какво искаше да види в тях. Това, което откри, го накара тихо да изругае. Той пусна китките й, отдръпна се и скочи на крака. Ели остана просната на тревата, взирайки се шокирана в него за това, че я бе пуснал. Заболя я от грубото му отношение, сърцето й заби лудо.

— Ставай — нареди Фюри сурово.

Ели с мъка се надигна. Не бе сигурна, че е добре, но се изправи на крака. Искаше отново да избяга, но нямаше сили за това.

— Казах ти, че съжалявам. Какво искаш повече от мен? — Бавно приближи и погледна в присвитите му очи. — Само кажи какво е нужно да направя, за да ти се реванширам, и аз ще го сторя. Готова съм на всичко, за да оправя нещата между нас. Назови го.

Фюри се загледа в нея, докато пристъпваше по-близо, но остана мълчалив и предпазлив. Ръката му се стрелна внезапно и бавно се уви около гърлото й. Объркването й прерасна в паника, но Ели разбра, че хватката му няма да й причини болка. Нещо странно се случваше с нея. С двете си ръце трескаво сграбчи китката му. Той използва свободната си ръка, за да отстрани пръстите й далеч от кожата си.

Коленете й се подкосиха, но Фюри не й позволи да падне, вместо това я повдигна с ръката, стиснала шията й. Тя се опита да изкрещи, но от гърлото й не се чу нищо. Втренчи се в очите му и мълчаливо го помоли да спре. Нещо в погледа му трепна и той внезапно пусна пръстите й, за да обвие ръка около кръста й. Придърпа я плътно до високото си тяло и я обгърна, като наведе глава до ухото й.

— Не се съпротивлявай — изхриптя той.

Да не се съпротивлявам, съзнанието й пищеше от ужас. Разбра, че ще припадне. Пред очите й затанцуваха петна, а гласът му сякаш се чуваше отдалече. Опита да се освободи от хватката му, но Фюри не отмести поглед от изплашените й очи. Чернотата заплашваше да я погълне, тя се бореше, защото искаше да живее.

Той се закле, че ще ме убие, и ето че точно това прави. Наистина, не вярвах, че ще го стори.

Фюри освободи гърлото й и тялото й се отпусна върху неговото. Сега, когато спря да ограничава притока на кръв към мозъка й, тя се отпусна в безсъзнание, дишането й се облекчи. Бе избрал най-безопасния и най-бързия начин да я усмири. Ако бе предприел нещо друго, тя щеше да се бори по-усърдно и по-дълго. Така не бе пострадала, просто спеше спокойно, облегната на него. Той вдиша дълбоко аромата й, потърка носа си във врата й и изстена. Миришеше толкова хубаво, искаше му се да се съблекат голи и да потърка кожата си в нейната.

В далечината излая куче и Фюри дръпна главата си. Погледът му се стрелна из парка, инстинктите му веднага го предупредиха — патрулът на охраната скоро щеше да бъде тук. Той познаваше навиците им, тъй като внимателно бе наблюдавал хората, които си мислеха, че имат пълен контрол над Хоумленд. Те нямаха представа, че Фюри и Джъстис тайно планираха да ускорят процеса Новите видове да поемат контрола над собствения си живот, като обучаваха хората си да вършат всичко, което правеха човешките същества. Хората грешаха, като си мислеха, че на Видовете им е необходимо много повече време да станат независими.

Той погледна надолу към главата на Ели, притисна лицето й към гърдите си, повдигна я леко в люлката на ръцете си и заотстъпва в мрака, за да се скрие. Щеше да бъде предизвикателство да я занесе незабелязано до къщата си, беше достатъчно тих, за да успее.

Беше обучен да убива. Хората от Мерикъл Индъстрис ги бяха научили да се бият, но никога не успяха да установят контрол над тях. Мъжете от Видовете не биха наранили своите събратя, независимо от заповедите, които получаваха. Мерикъл искаше да документира техните умения като доказателство за това, какво можеха да направят с кръвта препаратите, произвеждани от тях. Но ако им се отдадеше възможност да хванат някого от надзирателите в лабораторията, ги убиваха, въпреки че беше грешно. Охранителите бяха порочни и жестоки и Фюри бе премахнал няколко от тях, когато бяха достатъчно небрежни да допуснат грешка. Мерикъл Индъстрис бе смесила животинска ДНК в техните гени и после им бе давала безброй медикаменти, за да промени част от поведението им. Неговото усещане за мирис се усилваше с възрастта, рефлексите му бяха по-бързи от тези на нормален човек, а инстинктите винаги управляваше със съзнанието си.

Беше му трудно да владее постоянната си ярост, но с течение на годините се научи на търпение. Бе започнал да се контролира — през повечето време.

Погледна надолу към Ели и се намръщи. Бе гледал и слушал всяка дума между лекарите и сътрудниците, докато му правеха тестовете. От всичко, което бе чул, установи различията между човешките същества и Новите видове.

Човеците не притежаваха сетивата на Видовете. Те не можеха да виждат в тъмното или да подушат миризмата му, ако той се намираше на подветрената страна. Също така не притежаваха изключителния му слух. Хората не притежаваха тяхната бързина и сила, освен ако не вземеха медикаменти. При Новите видове всичко това бе даденост, докато при човешките същества, лекарствата на Мерикъл не можеха да поддържат същия ефект в дългосрочна перспектива. Понякога медикаментите убиваха хората доброволци. Всичко това беше направило Новите видове недосегаеми, а се отнасяха към тях, като към непълноценни създания.