— Той е жив, Ели. Извадили са и двата куршума и са го зашили. Спрели са кръвоизлива и жизнените му показатели са добри. Триша е сигурна, че ако не възникнат непредвидени обстоятелства, той ще се справи.

Сълзи закапаха по бузите й, щом разбра, че Фюри ще живее. Тя кимна, но се страхуваше да повярва, докато не го видеше.

Минаха часове, преди да преместят Фюри от реанимацията в самостоятелна стая в отделението за интензивно лечение. Позволиха на НСО да го пази и да го наблюдава през стъклена стена от съседната стая.

Ели потърка врата си уморена, но не искаше да се прибира да спи. Тя наблюдаваше Фюри през стъклото от стаята, където бяха и служителите по сигурността.

По някое време я бяха пуснали да седне на леглото до него за няколко минути, докато един друг лекар, не Триша, наблюдаваше Фюри.

Ели се върна в спомените си за едно друго време, когато пак бе наблюдавала Фюри през стъклото, заключен в килията му, в лабораторията за тестване. Това я накара да заплаче отново. Сърцето й се късаше да гледа този силен, жизнен мъж така безпомощен.

Джъстис седеше в ъгъла. Някой му бе донесъл лаптоп, а в ухото си имаше слушалка към мобилния му телефон. От време на време разговаряше тихо с някого. Ели погледна към него. Този човек никога не преставаше да работи.

Вниманието й отново се насочи към стъклото. Фюри спеше. Един лекар влезе при него, провери жизнените му показатели, после излезе през вратата вляво.

— Ели? — повика я тихо Джъстис.

Тя се обърна.

— Да?

Той леко й се усмихна.

— С него всичко ще е наред. Казах ти, че Триша разпореди да остане под наркоза. Новите видове не обичат да се залежават много в леглото, харесва им да бъдат непрекъснато в движение. Упойката е най-добрият начин да го държат неподвижен, докато боледува, иначе ще се опита да стане, без значение колко го боли. Ние сме досадно упорити, за съжаление.

— Знам, но си мисля, че ще се почувствам по-добре, ако чуя гласа му и го погледна в очите.

— Разбирам. Знам, че Фюри е поискал информация за брак. Наясно ли си с този въпрос? Каза ми, че възнамерява да те попита.

— Да. — Тя седна. — Всъщност, снощи говорихме за това.

— Той те обича. Знаеш, нали?

— И аз го обичам. Той е всичко за мен.

— Не е нужно да ми казваш. Виждам го всеки път, когато те погледна. — Той замълча. — Докато растяхме, никога не сме имали нещо, което да ни принадлежи. Разказвал ли ти е? Не смеехме да се привържем към нищо наоколо. Персоналът и лекарите винаги ни го отнемаха или използваха всяка наша слабост срещу нас като наказание. Бракът за него означава сигурност, той ще те задържи до края на дните си. Това означава, че ти принадлежиш към него и никога не ще можеш да си отидеш. Исках само да си наясно. Ако се омъжиш за него, той ще очаква да е завинаги. Не се съгласявай, ако не си сигурна.

— Сигурна съм.

Очите му се присвиха.

— Няма да ти позволи да се разведеш с него. Ето за какво говоря. Това ще го убие. За Фюри бракът е постоянен. Обещай ми, че никога няма да допуснеш да се страхува, че ще те загуби. Той ще умре или ще убие, за да те защити, и ще те обича с цената на всичко, от което трябва да се откаже. Чувал съм за човешките бракове. Ние не се отнасяме като хората към този въпрос. Фюри ще бъде лоялен и би убил всеки мъж, на когото позволиш да се докосне до теб. Нашето чувство за собственост е адски силно. То е предадено с гените, поставени в клетките ни. Те са ни променили не само физически, повлияли са и на характерите ни. Ние сме агресивни и защитаваме нашето. Не знам дали Фюри ти е обяснил нещо за нас, но аз искам да го знаеш. Ние го наричаме обвързване и то е за цял живот. Той вече се е обвързал с теб, но част от него се въздържа, защото приема, че може да го изоставиш. Той вече е привързан към теб.

— Благодаря ти, но ако се опитваш да ме уплашиш, няма да успееш. Аз го обичам. Нямам намерение да се развеждам и със сигурност няма да му изневерявам. — Ели не беше обидена. Знаеше, че Джъстис иска само да се увери, че тя разбира пред какво се изправя, като жена на Фюри. — Очаквам с нетърпение да прекарам живота си с него. Всяка една секунда.

— Той понякога ще те плаши. Ние обичаме да се зъбим, ръмжим и доминираме. Опитваме да се ограничаваме, но откакто открихме свободата, стана по-лошо. Водим борба едновременно с човека и животното вътре в нас, Ели. Знам, че си независима жена. И нашите жени са същите като теб, но те ни разбират. В състояние са да работят около нас по-добре. Искам да си наясно с всичко това. Той няма да оскърби теб или твоята гордост. Природата ни е такава — да сме агресивни и да държим под контрол всяка ситуация.

— Например, когато отказа моята работа, без да ме пита? — Ели се усмихна при спомена.

— Така ли е направил? Но ти все пак пое поста.

— Попита ме, най-накрая, дали я искам. Това ме подразни много.

Усмивка пробяга по устните на Джъстис.

— Сигурен съм, че го е направил. Той иска да се грижи за теб.

— Знам.

— Значи вече си наясно с различията.

— Да.

Джъстис се поколеба.

— Може ли да ти задам един много личен въпрос?

— Разбира се. Давай.

— Защо те беше завързал?

Завързал? За секунда умът й изключи, после разбра какво има предвид той. О! Ели се изчерви.

— Искаш да кажеш с кърпата и тиксото?

— Да.

— Той бе малко превъзбуден и искаше да се успокои. Върза ръцете ми, за да не мога да го докосвам.

— Беше ядосан ли?

Ели поклати глава и се изчерви още повече.

— Беше прекалено възбуден — сексуално. Искаше да ни бъде хубаво и на двамата, започна да ме гали, докато се възбудя, колкото него. Аз обичам да го докосвам и затова завърза ръцете ми.

Очите на Джъстис блеснаха от удоволствие.

— Сега разбирам. Нали нямаш нищо против да бъдеш връзвана? Нашите хора мразят да бъдат ограничавани. Страхуват се от това.

— Никой никога не ме е наранявал така жестоко, както са били наранявани вашите хора. Аз нямам кошмари, не съм тествана и малтретирана. Сигурна съм, че някои биха се уплашили да бъдат вързани, но аз — не. Вярвам на Фюри и знам, че няма да ме нарани, нито пък имам проблеми, че е доминиращ. Харесва ми, когато го прави. Е, добре ли се изразих?

— Перфектно. Благодаря ти, Ели. Съжалявам за реакцията си и последствията от нея за теб. Мислех, че си е изгубил ума и те е наранил. Още от деня, в който те грабна на онази конференция, не беше нормален. Предполагах, че наистина иска да ти навреди.

— Всъщност, тогава той искаше да ме убие — засмя се Ели. — Радвам се, че промени решението си.

— Имам добри новини.

— Какви? — Ели се отпусна и облегна гръб на стола. — Наистина имам нужда от тях.

— Все пак, от всичко това излезе нещо добро — и той кимна към Фюри. — Току-що е приключила среща на нашия директор за връзки с обществеността. Тя ме информира, че пресата ни подкрепя на сто процента. Непрекъснато се получават телефонни обаждания и имейли в наша подкрепа. Хората са ужасени от това, което се случи. Камерите са били все още включени и много новинарски станции са предавали на живо. Знаеше ли го?

Ужас обхвана Ели.

— Излъчвали са на живо по новините, когато Фюри беше прострелян?

— Всичко е наред — каза Джъстис, за да я успокои. — Всъщност, изглежда, е било за добро. Положителното мнение за Новите видове е скочило феноменално. Колко си спомняш от станалото? Знам, че не си обучена като нас да забелязваш детайлите и да реагираш спокойно при екстремални условия.

— Не много. Изведнъж адът се стовари върху нас и след това Фюри ме понесе към портата на безопасно място, където да не могат да стрелят по нас. Тогава той се строполи на земята.

— Когато мъжете откриха огън — започна да разказва Джъстис спокойно, — Фюри реагира мигновено. Той ритна масата, за да могат всички, които седят там да се скрият зад нея от свистящите куршуми. След това се хвърли върху теб, за да те покрие с тялото си и да е сигурен, че изстрелите ще засегнат него, не теб. Първия път е бил прострелян зад масата. Тогава е осъзнал, че тя не е достатъчно дебела, за да спре куршумите. Затова те вдигна и хукна към безопасно място. Другият куршум го е улучил, докато се е движел. — Джъстис направи пауза. — Целта им си била ти. Искали са да убият теб. Фюри успя да те предпази, преди да го постигнат.