— Фюри! — изкрещя името му. Ръцете й трескаво сграбчиха страната, където се разпростираше червеното лепкаво петно. Ужасена, изпаднала в паника, разбра, че е бил прострелян. Притисна и двете си длани към раната, опитвайки да забави кървенето. Уплашеният й поглед бе съсредоточен върху лицето му. Той дишаше, но беше в безсъзнание.

— Някой да ми помогне! — изпищя младата жена.

Изведнъж, от другата страна на Фюри бързо коленичи Триша Норбит. Тя избута ръцете на Ели и разкъса ризата на Фюри, за да погледне раната. Ели не обърна внимание на кръвта по ръцете си. Леко ги прокара по лицето му, докато лекарката и други хора започнаха да работят по него.

Цялата трепереше.

— Фюри. — Тя докосна лицето му, без да се интересува, че върховете на пръстите й, с които го галеше, бяха целите в кръв. Сълзи се стичаха по бузите й. — Фюри! Моля те, събуди се! — Гласът й се задави от ридание.

— Дай ми един медицински комплект — извика силно Триша. — Сега!

Фюри не помръдваше. Ели трескаво погледна към лекарката.

— Триша? Той дали ще се оправи?

Доктор Норбит срещна погледа й, после обърна глава.

— Незабавно трябва да го откараме в болницата. Обадете се в травматологичния център и кажете, че имаме нужда от готова операционна и… — Тя изруга. — Джъстис? Ще се наложи няколко от хората ти с кучешки гени да дойдат с нас. Ще му е необходима кръв и се надявам някой от тях да е достатъчно близо.

Джъстис застана зад Ели и извади мобилния си телефон.

— Ще получите всичко необходимо.

— Триша? — Ели продължаваше да се тресе.

Лекарката я погледна с мрачно изражение.

— Бил е прострелян на две места, Ели. Това наистина е много лошо. Обещавам, че ще направя всичко възможно да го спася.

В този момент Ели се разпадна напълно. Знаеше, че той няма да се справи. Видя всичката кръв по ръцете и дрехите си, и по ръцете на Триша. Ели галеше лицето му и шепнеше името му. Някой я сграбчи откъм гърба и я издърпа далеч от мъжа, когото обичаше. Тя се бореше срещу този, който я държеше, крещейки името на Фюри, но той не отпусна хватката си. Човекът я държеше здраво и я завъртя към себе си.

— Трябва да се погрижат за него, Ели. Ще те закарам до мястото, където ще го отведат. Сега трябва да се успокоиш — извика мъжът в ухото й. — Така няма да му помогнеш.

Ели зарида. Признавайки безсмислието на поведението си, тя спря да крещи и да се бори. Държеше я Слейд, а той бе огромен колкото Фюри. Краката й дори не докосваха земята. Той продължаваше да я стиска, шепнеше й успокояващи думи в ухото, докато тя наблюдаваше как лекарката и екипът на спешната медицинска помощ се грижат за Фюри, опитвайки да го стабилизират. Някой донесе носилка и те бързо го откараха. Ели погледна нагоре, когато чу новинарски хеликоптер да кръжи над главите им. Слейд се обърна с Ели в ръце, все още държейки я здраво, в случай че тя се опиташе да хукне след Фюри, и бързо закрачи към паркинга. Внимателно я постави на задната седалка на джипа, с който беше дошъл, и грабна радиостанцията.

— Кучешки зъби, среща на паркинга. Готови сме за тръгване. Аз обезопасих Ели.

Слейд седна зад волана, обърна се назад и я огледа. Тя плачеше, свита на кълбо на задната седалка, но бе чула достатъчно по радиото в колата, за да сглоби повечето от ситуацията. Слейд очевидно също бе потресен от случилото се. Изражението му бе мрачно, а в очите му имаше болка, когато погледите им се срещнаха.

— Бях патрулиращ на стената, когато това се случи. Стрелците бяха трима. Убих единия от тях, но другите двама не успях да улуча, тъй като имаше опасност да застрелям невинни. Съжалявам, че не успях да убия и тримата, преди да прострелят Фюри. — Дрезгавият му глас замлъкна. — Той ще се оправи — обеща Слейд твърдо убеден. — Ние сме по-издържливи от хората и се възстановяваме по-бързо. Можем да търпим повече на болка.

Ели избърса сълзите си.

— Не мога да го загубя.

Слейд кимна.

— Няма.

Мъже отвориха вратите на джипа и се качиха. Ели забеляза, че са въоръжени до зъби и облечени с бронирани жилетки. Ако се съдеше по формата на сериозните им очи, те също бяха с примесени кучешки гени. Слейд запали двигателя и те напуснаха паркинга. Той подаде газ и се отправи към портата. Обърна се към радиостанцията, за да не му пречи шума на двигателя.

— Разчистете пътя. Почти пристигнахме.

Той дори не намали, когато стигна до отворената врата. Тълпата наблюдатели вече бе евакуирана от района. Стрелбата и кръвопролитието бяха разпръснали протестиращите и репортерите.

Ели крачеше и поглеждаше към заобикалящите я мъже. Имаше най-малко седем от служителите на НСО, които охраняваха частната чакалня. Болницата бе предложила една от тях, веднага след като разбраха, че охранителите са въоръжени и определени да пазят младата жена. Други техни колеги стояха на пост пред операционната зала, където Фюри се бореше за живота си.

— Все още е жив — увери я Джъстис.

Ели кимна, знаеше, че той поддържа връзка по мобилния телефон с един от мъжете, които пазеха операционната. Служителят можеше да вижда какво става вътре и подаваше подробна информация. Беше благодарна на Джъстис, че бе намерил добър начин да я осведомява за състоянието на Фюри. Тя се чудеше как хората можеха да седят и чакат, без да чуят дума, докато оперират любимия им човек.

Слейд влезе в чакалнята, отиде директно при Ели и й подаде голяма картонена чаша, покрита с капак. От нея стърчеше сламка. Ели се усмихна насила.

— Кафето не върви със сламка, но благодаря.

— Това е айскафе — усмихна се Слейд. — Ти трепериш. Не желая да ти давам нещо, което е горещо и с което можеш да се полееш. Фюри ще ми срита задника, ако допусна да се опариш.

Сълзи напълниха очите й и тя се усмихна истински.

— Благодаря.

Той й кимна, обърна се и приближи към Джъстис, който държеше мобилния телефон до ухото си, но не говореше.

— Докладвай.

Слейд въздъхна.

— И тримата стрелци са извадени от строя. Единият от тях оцеля, за съжаление. Полицията ме информира, че кретенът не спира да говори. Претендирал, че е член на терористичната група „Чиста раса“.

Джъстис изсумтя.

— Не трябва да ги наричаме терористи, но продължавай.

— Чули били за пресконференцията и се промъкнали с пълномощия на фоторепортери. Ние не отговаряхме за сигурността — Слейд изръмжа думите. — Изглежда, че като са притежавали пропуски за пресата, не са били претърсвани.

— От сега нататък ние ще поемаме цялата сигурност, когато се отнася до някой от нашите хора.

Слейд кимна.

— Нещо за Фюри?

— Той се бори и все още е жив. Имаме две кръвни съвпадения. Сърч и Даркнес чакат в стаята за кръводаряване, ако се наложи.

Ели отпиваше от айскафето и ги слушаше. Трябваше да признае, че всички се отнасяха страхотно към нея. Пазеха и нея, и Фюри. Новите видове се бяха погрижили много от техните хора да дойдат в болницата, за да станат кръвни донори на Фюри. Нормалната човешка кръв също би свършила работа, но генно променената действаше по-добре. Джъстис й бе обяснил това.

Ели си спомни, когато пристигнаха в болницата, как Джъстис я бе завел в една от баните. Там бе разговарял с нея спокойно и й бе обещал, че за Фюри ще бъде направено всичко възможно. Докато говореше, я бе завел до мивката. Тъй като тя бе още в шок, бе измил кървавите й ръце, като на дете. След това й бе подал дрехи, все още с етикетите, които някой бе донесъл за нея. Беше я оставил сама, за да свали изцапаните с кръв и да се преоблече. Откакто излезе от банята, той не се бе отделял от нея.

Вниманието й се върна към него. Той отново заговори по мобилния си.

— Да. Все още съм тук. Какво се е случило?

Сърцето на Ели подскочи, когато видя Джъстис да затваря очи. Страхът я сграбчи здраво, след като той затвори телефона. Продължи да се взира в него, докато мъжът отвори очи. Погледите им се срещнаха.