Литмир - Электронная Библиотека

— Какво има? Станало ли е нещо?

Младият мъж затвори с трясък вратата зад себе си.

— Тази жена трябва да си иде!

Ели обви кърпата около тялото си и излезе от душ кабината. Вода се стичаше навсякъде около нея, но това сега не бе важно.

— Злобарката? Нали ти казах.

— Същата! — отвърна Фюри, треперейки. Погледна я с пребледняло лице. — Аз не съм я целунал. Тя ме сграбчи и сложи устата си върху моята, като набута езика си вътре — изръмжа той. — Опитах се да я отстраня, но тя започна да се съблича — продължи вбесено. — Затова дойдох при теб. Искам я вън от моята къща.

Сега Ели се ядоса повече и от Фюри.

— Тя те е целунала?

— Първо ми би инжекцията и смени превръзката. После внезапно се нахвърли върху мен и се опита да ме целуне. Махни я веднага или ще я нараня, Ели.

— Стой тук.

Младата жена пусна хавлията и взе нощницата си от закачалката до вратата. Нямаше време да отиде в другата стая за чисти дрехи, а не искаше да облича мръсните. Вгледа се във Фюри и забеляза напрегнатото му изражение. Гледаше я мълчаливо.

— Аз ще се погрижа за това.

— Не съм флиртувал с нея, за да я провокирам.

— Вярвам ти — кимна Ели.

Внезапно младият мъж я сграбчи, когато тя опита да мине покрай него. Придърпа я в обятията си и обхвана лицето й.

— Целуни ме!

— Нека първо се погрижа за нея.

— Целуни ме — изръмжа той, — още усещам миризмата й. Не мога да я понасям.

Тя го разбираше. Знаеше колко чувствително е обонянието му. Фюри обожаваше аромата й и винаги се потриваше в нея, само за да може дрехите му да се напоят с уханието й. Това беше доста странно, но бе хубаво да знае, че той искаше да я усеща навсякъде, където отиде.

Завъртя се в ръцете му и го целуна. Потри тялото си в неговото. Той изглежда не забелязваше, че дрехите му започнаха да се мокрят. Тя прокара ръце по лицето и врата му, навсякъде, където мислеше, че Белинда го бе докоснала.

Вдигна я и я притисна в стената. Ръцете му се плъзнаха по бедрата й, разтвори ги и ги обви около кръста си. Изведнъж Ели осъзна къде се намират, освободи лицето му и спусна крака. Устата й се откъсна от неговата. Очите й се спряха на кръвта от раната на ръката й, размазана по брадичката му.

— Пусни ме. Изцапах те с кръв.

— Кървиш? — разтревожено попита той. — Да не си ранена? Бях прекалено разсеян да забележа и се опитвах да не дишам дълбоко, за да не долавям миризмата на онази жена по мен.

Тя се изчерви.

— Просто одрасках ръката си на вратата, когато посегнах да взема хавлията. Ще я превържа и ще се справя с Белинда. И без това съм изнервена заради цикъла ми, така че тази жена горчиво ще съжалява за постъпката си.

Внезапно очите на Фюри се промениха. Вдиша дълбоко.

— Не подушвам да си неразположена.

— Това е толкова странно. Брийз ме предупреди, че вие, момчета, можете да подушите от седемстотин метра, кога на една жена й е дошъл периода. Каза ми и какво да направя, когато това се случи.

Фюри изръмжа.

— Добре е направила.

— Обясни ми, че в противен случай няма да мога да се прибера без да се обръщат и да душат след мен — усмихна се леко. — Пошегувала се е, нали?

— Възбуждащо е — изръмжа Фюри с блестящи от страст очи.

— Защо?

— Докосвал ли те е някога мъж, когато си в това състояние?

Ели поклати отрицателно глава. Бившият й съпруг се отвращаваше от тази идея, а и тя не настояваше много. По това време от месеца, между подуването и спазмите, не се чувстваше чак толкова секси.

— По-топла и по-влажна си по време на цикъл — отвърна той и се приближи към Ели, притискайки я към стената. — Споменах ли ти, че това е страшно възбуждащо? — изръмжа той.

— Фюри, стига — засмя се тя, като нежно го побутна по раменете, за да го отстрани от себе си, — менструацията ми още не е започнала. Пръстът ми все още кърви, а и трябва да говоря с онази сестра в другата стая. Остани тук. Бързо ще свърша и ще продължим откъдето спряхме.

Той изръмжа дълбоко, отказвайки да се отдръпне. Обхвана я безпокойство. Бутна го по-силно.

— Фюри? Моля те. Мачкаш ме. Трябва да ме пуснеш.

Той се отдръпна насила. Младата жена пристъпи встрани и поклати глава.

— Назад, голямо момче. Първо трябва да изгоня сестрата и след това може да се мушнем в леглото. — Погали го. — После ще се погрижа за теб. Все още не си излекуван напълно. Чу Триша. Ако се опиташ да ме носиш, може да разкъсаш конците. Още няколко дни и ще можем да правим секс както пожелаем, но дотогава трябва да сме внимателни.

Кръв нахлу в главата на Фюри. Опита се да запази самообладание. Намръщи се, борейки се с нуждата да изреве като животно. Дишаше тежко, докато наблюдаваше Ели да се движи из банята. Завладя го ярост, въпреки че гневът му не бе насочен директно към нея.

Желаеше я толкова много, че го болеше. Тялото му изгаряше от нуждата да я сграбчи, притисне в стената отново и да проникне в нея. Стисна ръце в юмруци, докато се бореше с инстинкта си. Тя бе казала „не“. Никога нямаше да нарани Ели, да я принуди да го приеме, затова се бореше срещу желанието си да я сграбчи.

Какво по дяволите става с мен? Търсеше отговора, като продължаваше да диша дълбоко. Топлината, която го изгаряше, се засили. Пенисът му се втвърди почти болезнено.

Сигурно е ответна реакция от докосването на онази жена? Знаеше, че се бе пристрастил към аромата на Ели, имаше нужда да го усеща около себе си, копнееше за него. Досега не бе осъзнал колко силен е поривът му, докато друга жена не го докосна.

Сигурно е от животинската ДНК в кръвта ми. Трябваше да се овладее заради Ели, но колкото повече стоеше там, толкова по-трудно му ставаше да устои на желанието да й се нахвърли. Искаше да проникне в нея.

Копнежът да опита кръвта й, изпълни устата му със слюнка, ароматът й дразнеше носа му. Това го шокира, бе ужасен, дори изплашен. Отстъпи назад, дишането му се накъса. Опита се да възвърне самоконтрола над съзнанието си.

Нуждата му нарасна, докато не можеше да се сдържа повече. Завъртя се и удари с юмрук стената. Болката, която усети, му помогна малко да прочисти мозъка си.

Ели замръзна, бе изненадана от яростната реакция на Фюри, но разбираше колко вбесяваща можеше да бъде Белинда.

— Още ли си ядосан за това, което ти направи? Ударът в стената, помогна ли?

Той се обърна, разтърсвайки леко ръката, с която беше замахнал.

— Не. Бесен съм, защото не мога да те докосна по начина, по който желая.

— Знам, но не искам да се озовеш отново в болницата, Фюри. Сега иди в леглото, а аз ще разкарам Белинда. После ще правим секс, но бавно и внимателно, за да не се отворят раните — каза тя, докато превързваше пръста си. — Ще се отърва от нея веднъж завинаги.

Младият мъж изсумтя и отвори вратата на банята. Ели го последва в спалнята, остави го там и отиде да търси сестрата. Не си бе сложила бельо, след като дрехата, с която спеше, стигаше до коленете й. Нямаше да й отнеме много време да каже на Белинда Томас да си събере нещата и да напусне. Никога не беше виждала Фюри толкова ядосан.

Намери медицинската сестра седнала на дивана. Изглеждаше раздразнена и държеше дистанционното на телевизора. Тайгър седеше на стола до вратата и прелистваше списание. Веждите му се повдигнаха, когато Ели влезе в стаята по нощница.

— Не е ли малко рано за лягане? — попита той и погледна към часовника на ръката си. — Четири следобед е.

— Ти — Ели посочи Белинда. — Уволнена си! Повече нямаме нужда от теб. Приключи! Наречи го както искаш, но отивай да си събираш нещата и изчезвай. — Обърна се към Тайгър: — Махни я от Хоумленд, разбра ли, или ще се наложи да я придружиш до болницата на носилка. Не искам да я виждам повече!

— Не можеш да ми казваш какво да правя. — Белинда погледна към Ели. — Наета съм от Джъстис Норт да се грижа за Фюри. Той е този, който може да ме уволни.

— Добре — отвърна Ели и отиде до телефона. Знаеше номера на Джъстис наизуст, бързо го набра.

66
{"b":"277073","o":1}