— Джъстис Норт — чу се спокойният му глас отсреща.
— Преди малко Белинда Томас се е нахвърлила на Фюри. Той е бесен, аз също. Току-що й казах да си събира багажа и да се маха, но тя ми отвърна, че само ти можеш да й наредиш.
Настъпи тишина.
— Тя какво?
— Нахвърлила се е на Фюри. Докато се къпех, тя се е опитала да го целуне в леглото. Той дойде в банята, бесен. Щастлива съм, че не ме смачка, докато се опитваше да се отърве от миризмата й. Той е много повече от ядосан. Никога не съм го виждала толкова гневен. И двамата искаме тя да се махне и никога повече да не идва. Ще си взема няколко дни отпуск и сама ще се грижа за него. Само я разкарай оттук.
— Добре ли си? Той нарани ли те? — попита Джъстис с дълбок глас.
— Добре съм. Фюри просто е ядосан, че тя му се нахвърли и стана малко агресивен, в опит да се отърве от миризмата й.
— Нарани ли те? Правихте ли секс? Беше ли груб? Трябва ли да извикам лекар?
— Не сме правили секс. Само се триеше в мен и ме притискаше силно до стената. Но това сега не е най-важното. Искам тази жена да си иде, Джъстис. Фюри също го иска. Ще я уволниш ли, или трябва да й счупя ръцете, за да съм сигурна, че повече няма да работи тук? Повярвай ми, ще го направя.
— Идвам. Искам да чуя Тайгър.
Ели подаде телефона на Тайгър. Той изглеждаше разтревожен, когато пое слушалката. Младата жена погледна към Белинда. Искри от гняв излизаха от очите й.
— Събирай си нещата! Джъстис идва да те уволни.
Белинда стана.
— Ти?
— Какво? — вбесена извика Ели.
Зелените очи на Белинда блестяха от ярост.
— Ще си го получиш — каза тя и излезе от стаята.
Ели опита да овладее гнева си. Погледна към Тайгър. Той се бе облегнал на вратата. Напрегнатото изражение на лицето му я накара да се намръщи. Продължи да го наблюдава, докато приключи разговора по телефона.
— Всичко наред ли е? — загрижено попита тя.
Тайгър беше пребледнял.
— Ели, трябва да дойдеш с мен — отвърна той и отвори входната врата.
Младата жена погледна надолу.
— Няма да изляза навън само по нощница. Защо искаш да дойда с теб? Онази жена си събира багажа, не може да ни чуе от другата стая.
Тайгър се приближи бързо към Ели.
— По дяволите, жено! Недей да спориш! Трябва да се махнеш от къщата веднага!
Ели се отдръпна назад. Тайгър спря и подуши въздуха.
— Подушвам, че кървиш. Каза на Джъстис, че Фюри не те е наранил.
— Така е — протегна ръка, за да му покаже превързания си пръст, — порязах се, докато излизах от душа. Фюри никога не би ми причинил болка.
Той вдиша дълбоко.
— Не долавям много от нея.
— Защото е само драскотина. Не кърви много.
— Трябва да излезем от къщата веднага.
Тя отстъпи още назад.
— Никъде няма да ходя. Не съм облечена и ако си мислиш, че ще оставя Белинда сама с Фюри, жестоко се лъжеш.
— Ели — изсъска Тайгър, — Фюри е натъпкан с лекарства, каквито ни даваха в лабораториите, за да се излекуваме по-бързо. Той беше под наблюдение за някакви признаци на отклонение от нормалното поведение и сега реагира агресивно. Тук си в опасност. — Погледна към часовника си. — Той си взе лекарствата преди петнадесет минути, нали?
Ели погледна към него.
— Белинда трябваше да му ги даде, когато влязох в банята. Фюри каза, че му е била инжекция. Но защо да съм в опасност?
Тайгър се придвижи бързо, сграбчи Ели през кръста, завъртя я и сложи ръка на устата й. Повдигна я от пода и се запъти към входната врата. Тя започна да се бори с него. За секунди излязоха навън.
— Тихо — изръмжа той в ухото й, — не се страхувай. Фюри ще го подуши. Нали каза, че е пристрастен към аромата ти. Просто дишай дълбоко, всичко ще ти обясня. Трябва да говориш тихо. Обещаваш ли?
Ели беше бясна, а не изплашена. Кимна срещу ръката му. Той охлаби хватката, пусна младата жена да стъпи на земята и я освободи. Ръката му се дръпна от устата й. Тя се обърна и го погледна.
— За какво беше всичко това? — изсъска.
— Не си ли спомняш колко зле беше ранен Фюри? — намръщи се Тайгър. — Ако беше човек, щеше да е мъртъв. Минала е само една седмица и той вече може да се разхожда наоколо. Раната му зараства изключително бързо. Не те ли притеснява това?
— При вас, момчета, този процес е ускорен. Фюри ми каза, че това е напълно нормално за Новите видове.
— До някаква степен е вярно, но не и толкова бързо както при Фюри. Това е поверително, но като половинка на Фюри, ние те смятаме за една от нас. Някой трябваше да ти обясни. Част от документите бяха оцелели, когато ни откриха. Някои от лекарите не са записвали докладите си само в компютрите, които бяха унищожени при нахлуването в лабораториите. Успяхме да възстановим формулите и точния химичен състав на някои от лекарствата, които бяха тествани.
Тази новина я изненада.
— Но защо го пазите в тайна?
Той се поколеба.
— Питала ли си се някога, защо президентът и правителството бяха склонни да ни отстъпят тази военна база за наш дом? Защо се съгласяват с всички наши искания? За щастие, имахме приятели между хората, които ни симпатизират и бяха изключително добронамерени да дадат на Джъстис няколко съвета. Те му обясниха за суверенитета. Искахме равни права с хората и ги получихме. Новите видове започнаха да се самоуправляват на американска земя, на тази, която те ни дадоха. В много отношения постигнахме обширен дипломатически имунитет. Считат ни за американски граждани, на които е дадена специална концесия.
— Вие сте американци. Родени сте тук. Разбира се, че ще ви дадат безопасно място, където да живеете. Отвън има толкова много протестиращи, които ви мразят, и няма да е много безопасно, ако опитате да се слеете с човешкото общество точно сега.
— В продължение на десетилетия, Мерикъл Индъстрис е получавала милиони долари за извършване на проучвания и изследвания. Чекът, даден на компанията за последните шест години, е бил подписан лично от президента. Парите идват от военните фондове.
Ели го погледна объркано.
— Какво общо има това с Фюри?
— Мерикъл беше дала обещание да създаде лекарства, които да направят войниците по-силни, по-добри, да се възстановяват по-бързо след битка и да повишат инстинктите им за оцеляване — напредък във въоръжените сили, които другите страни не биха имали. Те ваксинираха бойците, за да предотвратят заразяването им с различни болести, когато ги изпращаха извън страната. Представи си, че могат да им дадат лекарства, които да ги направят по-силни, по-бързи и по-трудни за убиване. Така войните ще се печелят по-лесно и с далеч по-малки загуби. Никой не знаеше, че Мерикъл бе прекрачила моралните и правните граници, за да постигне тези успехи. Всеки долар, който получаваха, им помагаше в това начинание. Плащаха им, за да ни нараняват и измъчват. Хората щяха да се ядосат, ако откриеха, че данъците, които плащат, се използват за нещо толкова непристойно. Всяка организация, защитаваща човешките права, щеше да се надигне да протестира, а някои страни щяха да обвинят правителството в извършване на жестоки престъпления.
— Това е ужасно — прошепна Ели, — толкова съжалявам. Но какво общо има това с Фюри и защо вярваш, че той може да бъде опасен? Искам да се върна обратно вкъщи, Тайгър, така че говори направо.
— Компанията създаде много лекарства. В някои от спасените доклади пише, че хора, които доброволно са приемали тези медикаменти, не са оцелели. Една специална партида лекарства ускорява процеса на възстановяване при Новите видове почти феноменално. — Спря и прочисти гърло. — Доказано е, че малък процент от Новите видове, които са приемали тези медикаменти, временно са полудявали. Докторите не са изоставили изследването. Въз основа на няколко записки, те вярват, че този страничен ефект си заслужава жертвата. Новите видове, върху които са експериментирали лекарството, са успели да се възстановят напълно. Но хората, които доброволно са го приемали, не са имали това щастие. Те или умирали, или полудявали напълно.