Не пропусна и усмивката на пазача и начина, по който изгледа гърдите й, докато докладваше, че я е намерил и е в безопасност. Когато влезе в общежитието, й идеше да рухне от емоционалния ад, който беше преживяла.

Четири жени от Новите видове гледаха телевизия, когато Ели мина покрай всекидневната на път за асансьора. Спря се пред вратата му да го изчака и се обърна да ги погледне. Видя, че те я наблюдават. Жената, която седеше най-близо до нея, изведнъж се изправи. Носът й пламна, когато подуши въздуха и се намръщи.

— Добре ли си?

Ели бе изненадана, че някоя от тях се е загрижила за емоционалното й състояние.

— Добре съм, благодаря, че попита. Лека нощ. — И се обърна към вратата на асансьора, за да прекъсне зрителния контакт.

На асансьора му трябваше доста време, докато стигне приземния етаж. Ели затвори очи и обгърна с ръце гърдите си. Опитваше се да не обръща внимание на чувствителното място, там, където панталоните потъркваха слабините й, и лекото парене в долната част на гърдата й. Имаше нужда от баня, силно питие и може би добрия старомоден рев.

Асансьорът звънна, когато вратите му се отвориха. Ели отвори очи, влезе вътре, обърна се да натисне бутона за нейния етаж и ахна. Четирите жени влязоха след нея в тясното пространство и впериха погледи в лицето й с присвити очи. Те шумно подушиха, огледаха я от горе до долу и се приближиха още. Притиснаха Ели в ъгъла.

Внезапният им интерес към благосъстоянието й, я разтревожи. Бяха високи, мускулести и по-силни от нормалните жени. Озова се в капан, притисната в ъгъла. Една от тях се обърна и натисна бутона за третия етаж. Ели се опитваше да си спомни имената им. Жената с червените коси май имаше примесен котешки ген, ако се съдеше по формата на очите й. Тя спокойно наблюдаваше Ели.

— Подушихме те. Кръв, страх и секс. Всичко това има аромат.

— Подушихме и миризмата на един от нашите върху теб — заяви жената от лявата страна на Ели. Тя изглеждаше странно, генът на шарената котка се бе проявил в многоцветната й коса и котешките черти на лицето. Тя подуши отново. — Мисля, че е от кучешкия вид. Обонянието ни не е толкова силно, колкото при нашите мъже. Те могат да те помиришат и да определят моментално кой те е нападнал. При нас разпознаването на ароматите става по-трудно.

— Защо не ни се обади — сопна се червенокосата, жълтеникавите й очи излъчваха гняв. — Аз не съм куче. Имам само част от него.

Жената от котешкия вид сви рамене и намръщено погледна Ели.

— Била си нападната — подуши тя.

— Добре съм. — Ели преглътна. — Благодаря ви за загрижеността.

Четирите жени се вторачиха в нея мълчаливо. Асансьорът спря, бяха стигнали третия етаж. Ели опита да заобиколи спътничките си, но те продължаваха да стоят на пътя й. Стисна здраво устни и огледа всяка една от тях.

— Бих искала да отида в стаята си.

Те се разделиха, за да излезе от малкото пространство. Ели се провря между жените, като внимаваше да не докосне някоя и се втурна по коридора. Те я плашеха. Не предполагаше, че обонянието им е достатъчно силно да подушат толкова много неща и че биха могли да помиришат емоциите. Пробяга последните няколко крачки до апартамента си и извади ключ-картата.

Светлината на бравата се смени в зелено, тя натисна силно дръжката на вратата и с блъсък я отвори. Влезе вътре и затвори. Вратата след нея се плъзна и се отвори отново. Четирите жени влязоха в апартамента й. От мрачните им изражения в нея се надигна страх. Тя отстъпи бавно, разтревожена от развоя на събитията. Зад тях вратата плътно се затвори.

— Кит, иди напълни ваната — разпореди се най-високата тъмнокоса жена. Кит тръгна към банята, без да каже дума. — Аз съм Брийз — тихо информира Ели тя. — Ние сме много и не знам дали знаеш имената ни. Кит е в банята. — После кимна към червенокосата. — Това е Ръсти, тихата е Съншайн. Съншайн, намери нещо удобно, което да облече след банята.

Съншайн отиде до гардероба. Шокирана, Ели изгледа Брийз, докато жената се мръщеше срещу нея.

— Подуших миризмата на кръв и секс, а на китките ти има червени следи от връзване. Ние бяхме принуждавани много пъти, в годините на нашето пленничество, да бъдем с мъже. — Очите й потъмняха. — Човешките мъже си доставяха от време на време удоволствие, като ни причиняваха болка. А нашите мъже бяха много внимателни, винаги когато ни принуждаваха да се размножаваме. — Тя замълча. — Бяхме наказвани или заставяни да гледаме как наказват други, ако не откликвахме, когато искаха да правим секс. Нашите хора не са в състояние да принудят жена с насилие, но един от тях не се е въздържал и те е наранил. Защо?

Ели се загледа безмълвно в Брийз, обзе я ужас от описанието на това, което бяха правили с тях. Мълчаливо прокле виновните за този мъчителен ад.

— Добре съм — увери ги тя отново. — Никой не ме е принуждавал.

Брийз изръмжа, показвайки кучешкия си характер.

— Не лъжи. Кой ти го причини? Ще разберем и той ще страда много заради това. Не съществува причина, която да накара един мъж да се размножава насила с една жена. Сега сме свободни. Който и да е направил това, трябва да си плати. Той ти е причинил болка, а това е непростимо.

Съншайн постави дрехите на леглото и застана зад Ели, която обърна глава навреме, за да види как жената се навежда да помирише гърба й. Съншайн внезапно сграбчи ризата й и я дръпна. Ели замръзна в смаяно мълчание, когато носът на жената докосна голия й гръб, поемайки дълбоко въздух. После пусна ризата и се изправи в целия си ръст, над метър и осемдесет.

— Не разпознавам миризмата му. Много е слаба и си мисля, че не се е чифтосвал с нея. Трябва да е било по човешкия начин.

Ели опита да се измъкне между двете жени, почувствала се в капан, но изведнъж Брийз я сграбчи отпред за ризата. Коленичи и вдигна дрехата на Ели до гърдите. Преди тя да успее да реагира, Брийз завря лицето си в стомаха й да я помирише. После вдигна глава с мрачно изражение.

— По време на нападението, той се е потил също като човек. Не познавам тази миризма. — Изправи се на крака и погледна намръщено Ели. — Защо го защитаваш? Знаеш ли му името? Ти само ни го опиши, ние ще го намерим и ще му отмъстим. Ти си наша и той трябва да знае, че няма право да те докосва.

Ели зяпна. Насили се да мисли. Последната минута беше един голям водовъртеж от душене и думи. Те бяха способни да помиришат потта на Фюри върху кожата на стомаха й само от неговото докосване? Затвори уста и стисна бедрата си. Нямаше представа как биха реагирали, ако подушеха спермата му. След последната си мисъл се сви.

— Аз съм ваша? Мислех, че ме мразите.

Кит излезе от банята.

— Ние не те мразим. Ти си нашият домашен любимец.

— Кит! — Ръсти поклати глава. — Не казвай това. Ще я обидиш.

Кит сви рамене.

— Но тя е. Толкова е малка и сладка. Обикаля непрекъснато около нас и все се опитва да ни угоди като… как се наричаха? Йорки1?

Ръсти въздъхна.

— Решихме, че с дългата си руса коса, приличаш на малко сладко пуделче — усмихна се на Ели. — Не го приемай за обида, моля те. Ние се радваме, когато се въртиш около нас и безкрайно се забавляваме. Знаем, че те е грижа за нас, заради начина, по който се опитваш да ни угодиш.

— Трябва да седна — промърмори Ели, замаяна и опита да приеме идеята за домашния любимец.

Отиде и се тръшна на ръба на леглото. Ахна от грубото сядане, напомнило й за преживяния секс. По дяволите, затвори очи. Те мислят за мен, като за домашен любимец. Сравнението с пудел я накара да потръпне.

— Накарахте я да се почувства тъжна — изръмжа Брийз. — Извинете й се.

— Съжалявам — рече Кит незабавно. — Това е от обич. Ние те харесваме. Споменах го, нали? Да си домашен любимец не е лошо. Хората ги обичат. Ние сме много привързани към теб.

Ели отвори очи и се насили да се усмихне.

— Е, ще ми отнеме известно време да свикна, но благодаря. Радвам се, че ме харесвате. Това е най-важното.