Джъстис извърна глава, срещна погледа й и се намръщи, присвивайки устни.

Ели не погледна към Фюри.

— Веднага се връщам в общежитието, така че, моля, не звънете на никой. Ще им кажа, че съм била при приятел. Не е необходимо охраната да се намесва. Фюри и аз се разбрахме. Няма да има повече проблеми между нас. — Насили се да погледне Фюри и видя как след шока, красивото му лице се отпуска. — Сега сме квит, нали?

Той поклати глава и се намръщи.

Ели се олюля от ужас. Краката й се подкосиха, но Джъстис я хвана, преди да се строполи на пода. Силните му ръце я придържаха здраво за кръста, докато тя се овладя и изправи. Бутна ръцете му и той я пусна веднага. Младата жена зяпна Фюри.

— Не? Какво повече искаш от мен? — Сълзите й потекоха свободно по бузите. Вече не беше в състояние да ги задържи. — Съжалявам! Мислех, че ще бъдеш в безопасност, дявол да го вземе. Казах ти истината. Нямах друг избор. Направих всичко заради теб. Тогава не можех да ти кажа какво ще предприема, защото не мислех, че ми имаш доверие. Не бих могла да рискувам и да повторя всичко, което ти казах.

Фюри примигна. В очите му определено се появи болка.

— Не сме квит, защото сега аз имам дълг към теб. Не исках да те нараня със зъбите си.

Ели изтри сълзите с опакото на дланите си, бе стиснала в юмрук код-картата. Фюри не преставаше да я учудва.

— Знам и ти вярвам. Не го прави на въпрос. Приключихме с това и толкоз, Фюри. Ти никога не си ми дължал нищо. Трябва да вървя. — Тя прехапа устни. — Моля, отдръпнете се от пътя ми.

Фюри отстъпи от вратата. Ели се втурна веднага напред, знаеше, че няма да го докосне. Излезе почти залитайки от спалнята, надолу по коридора, през големия хол. Видя входната врата и се запъти направо натам. Държеше главата си високо, когато посегна и я отвори. Хладният нощен въздух погали влажното й лице.

Погледна надолу, там, където трябваше да бъде часовникът й, за да види колко време е минало. Голата й китка я накара да изтръпне. Не смяташе да се връща в спалнята на Фюри да го търси. Няма начин, по дяволите. Наклони се напред и огледа наоколо, за да определи местонахождението си. Обувките й се пързаляха по влажната трева, докато излезе на тротоара, водещ към общежитието.

Една ръка внезапно я хвана за рамото и я завъртя. Ели погледна със страх и видя Джъстис Норт. Бе я последвал навън.

— Защо не искаш да го арестуват? Какво, по дяволите, има между вас двамата? — Хватката му бе нежна, а в погледа му личеше объркване.

Ели изучаваше красивите му котешки очи. Костната структура на лицето му не бе напълно човешка. Скулите му бяха мускулести, а носът — по-широк и плосък. Чертите му бяха… различни, също като при Фюри, освен че бяха котешки. Тя се отскубна от хватката му. Ръката му се отпусна встрани.

— Необходимо е да се върна в общежитието, охраната трябва да знае, че съм добре, за да прекратят търсенето. Това, което се случи, не е онова, което си мислите. Той не ме изнасили и не ме нарани по никакъв начин.

— Какво се е случило между вас и Фюри в лабораторията? Кажете ми — попита той.

Ели погледна зад него и видя тъмните прозорци и плътно затворената врата на дома на Фюри. Самият той не се виждаше никъде. Тогава върна отново погледа си върху Джъстис.

— Защо — изръмжа той — ще му позволите да ви нарани по тоя начин и няма да търсите възмездие? Кажете ми или ще го изкопча от него. Той отказва да сподели каквото и да е от вашата история. Вие сте единственото нещо, което той не иска да обсъжда.

Ели преглътна сълзите си, намрази представата Фюри да пострада, ако тя не признаеше своето престъпление.

— Той ви е разказал своята история, не моята.

— Не е това. Аз съм най-добрият му приятел. Той се държи безумно. Разкажете ми или ще се наложи да го затворя и да го принудя да си признае всичко. Килията няма да му се отрази добре. Ако изобщо ви е грижа, разкажете ми онова, което той премълчава.

Тя се поколеба, мразеше да я притискат, но не желаеше Фюри да страда повече за случилото се в последния ден, в който го бе видяла в килията му.

— И няма да го използвате против него? — наведе поглед. — Закълнете ми се.

— Аз го обичам като брат. Семейството е всичко за мен. Предпочитам да си отрежа ръката, отколкото да му навредя.

Ели повярва на искреността, която видя в екзотичните му очи.

— Имаше един ужасен техник на име Якоб. Той обичаше да причинява болка на хората от Новите видове. Един ден Фюри го удари с лакът в лицето. Счупи му носа. В последния ден, в който работих за Мерикъл, той пак беше влязъл при него. Аз току-що бях откраднала и погълнала файловете с доказателства, опитвайки се тайно да ги изнеса. Исках да проверя Фюри, хм, имаше стая за наблюдение, и чух как Якоб каза, че ще го убие. Бил изключил камерите в килията. Озовах се там толкова бързо, колкото можех. — Тя се поколеба.

— Продължавай.

Погледът й се съсредоточи върху ризата му, нямаше сили да гледа мъжа в очите, докато му разказваше останалото.

— Той упои Фюри и го прикова по корем, разпънат. Започна да му прави гадни неща. Аз нападнах Якоб и той умря. — Гласът й се пречупи. — Фюри трябва да ми е благодарен за това.

Джъстис хвана младата жена за брадичката и я повдигна, докато срещна погледа му.

— Какво не ми казваш? Защо той смята, че си постъпила неправилно спрямо него, след като си го спасила от такава съдба?

Ели прочисти гърлото си.

— На диска, в стомаха ми, имаше достатъчно доказателства, най-после съдията да издаде заповед за обиск в Мерикъл Индъстрис. Ако някой разбереше, че съм убила техника, нямаше да ме пуснат да изляза след приключване на моята смяна. Натопих Фюри за убийството на техника. Размазах кръвта на онзи задник по ръцете на Фюри, докато лежеше безпомощен на пода, забих иглата отново в плътта му, сякаш е бил току-що упоен, за да има обяснение как е успял да се движи достатъчно дълго да го извърши. В онзи момент бях твърде уплашена, за да му обяснявам защо съм го направила.

Тя чакаше мъжът да се ядоса, тъй като се бе втренчил в нея с присвити, интелигентни очи.

— Има повече отколкото ми казваш. Ние често сме поемали вината за различни неща. Но това е адски лично за Фюри.

Ели стисна зъби.

— Когато отидох, открих, че кучият син го беше бил и бе започнал да го изнасилва, разбирате ли? — Преглътна сълзите и отново сведе поглед към ризата му. — Вече му беше причинил ужасни неща, бе започнал да го изнасилва с палка и хм… това е травмиращо, разбирате ли? Фюри мислеше, че никога няма да му причиня страдание, вместо това го натопих за убийството. Той ми каза, че са го измъчвали, след като са разкрили престъплението. Били са го и е страдал заради това, което аз извърших. Той има причини да ми се сърди. Просто искаше възмездие и го получи.

Джъстис не каза нищо. Повя вятър. Младата жена не посмя да погледне мъжа в лицето. Страхуваше се да не види там отвращение или още по-лошо, ярост. Току-що бе признала, че е направила нещо ужасно на приятеля му.

— Взе ме от парка, за да ми покаже какво е чувствал, докато е бил завързан и безпомощен, и са правили с тялото му каквото си поискат. Той изстрада много покрай смъртта на този техник. — Направи пауза. — Не ме е принуждавал да правя с него секс. Не ме е бил или нещо друго. Бе решил, че да ме съблазни, е по-подходящо да докаже гледната си точка. И аз се съгласих. Сега двамата с Фюри сме квит, той получи своето отмъщение. Трябва да си тръгвам.

— Подуших миризмата на кръв. И с нараняването ли беше съгласна?

— Той случайно ме одраска със зъбите си. Не е нищо повече от една драскотина.

Джъстис въздъхна шумно.

— Разбирам. — Пусна брадичката й и отстъпи назад.

Ели се обърна и побягна по тротоара. Не посмя да се обърне назад да провери дали Джъстис ще я последва. Не спря, докато не се сблъска с един от охраната, няколко пресечки по-надолу. Скалъпи набързо една лъжа, закле се, че е била на посещение и увери, че нищо лошо не й се е случило. Отказа да му даде име, намеквайки, че е на сексуална основа, оправдавайки по този начин възбуденото си състояние, което той не пропусна да забележи.