— Да, така е — увери я Ръсти. — А сега ни кажи кой от нашите мъже те нарани и ние ще отидем да избием глупостите от главата му. Можем да определим с носовете си разликата между мъж и жена, дори ако те са примати, кучешки или котешки Вид, но да направим разлика между отделните индивиди е доста трудно. Трябва да ни кажеш всичко за този мъж, така че да можем да разберем кой е той.

Брийз изпука кокалчетата на пръстите си.

— Ще ти позволим да гледаш. Така ще се почувстваш по-добре, виждайки го как кърви. — Погледна към другите. — Не можем да го убием. Просто ще го пребием, за да се мъчи цяла седмица.

Ели погледна към всяка от жените. Не беше сигурна трябва ли да е благодарна, че ще отмъстят за нея, или да се безпокои поради същата причина.

— Оценявам загрижеността ви. Нямате представа колко много означава за мен. Почти ще се разплача, толкова много ме трогнахте, но не е това, което си мислите. Той не ме насили.

— Тогава обясни ни защо охраната дойде да претърси стаите и ни информира, че си изчезнала? Заявиха, че в парка имало следи от борба. — Брийз изучаваше Ели с пресметлив поглед. — Ние сме умни, така че моля те, не ни обиждай. Ти се върна с миризмата на секс, кръв и страх. Имаш червени белези по китките, значи си била връзвана. Знам, чели сме за извратените неща, които хората харесват, но ти си правила секс с мъж от Новите видове. Ние не си падаме по тези сексуални игри и няма да завържем никого, тъй като ни напомня за лабораториите. Но един от нашите мъже го е направил. Кажи ни името му, а ако не го знаеш, го опиши. Ще го накажем, за да се убедим, че си в безопасност. Ти си нашият любимец и няма да допуснем да злоупотребяват с теб.

Несъмнено, това бе най-странният разговор, който Ели бе водила някога. Мислеха за нея като за домашния любимец на общежитието. Устоя на породилото се потръпване. Винаги бе мразила непокорната си чуплива коса, но пуделите имаха ужасни проблеми с къдрите. Може би щеше да прибави в списъка си за пазаруване и някой шампоан за изправяне на коса.

Те искаха да я защитават, това значеше много за нея. Бе сигурна, че всяка жена в общежитието я мрази. Това би могло да бъде първата стъпка към запознанството с тях и възможността да ги научи на всичко, което знаеше. Щеше да бъде много хубаво според нея.

— Добре съм. Моля ви, просто ме оставете. Въпросът е личен. Не бях наранена, а мирисът на кръв е от случайна драскотина.

Кит приближи, за да огледа Ели.

— Тя е твърде уплашена, за да го назове. — Наведе се, вдигна ризата на Ели и навря нос в стомаха й. Подуши, после се отдръпна. Ужас премина през лицето й и издаде тих звук.

— Фюри — ахна Кит, след това залитна назад. — Не и Фюри. Той… — И млъкна.

Ръсти изрече проклятие. Хвърли се към Ели, сграбчи я и я блъсна на леглото. Страхът я удари като с тухла, когато огромната жена злобно дръпна дрехата й нагоре над гърдите и прилепи плътно нос в кожата й. Душенето бе последвано от ръмжене. Ръсти се дръпна назад и се извъртя. Отиде до ъгъла и удари с ръце толкова силно стената, че Ели подскочи.

— Фюри — потвърди Ръсти с разтреперен глас. — Определено е неговата миризма.

Брийз се оказа единствената спокойна в стаята. Погледна Ръсти и Кит мрачно.

— Вие нали казахте, че е защитник? Нима не споменахте, че от всички мъже, само той се е подлагал на наказанието, за да ви защити от болката и страданието? Сигурни ли сте, че това е неговата миризма?

Ръсти кимна и изхлипа. Изведнъж се обърна, за да скрие сълзите потекли по лицето й, докато се взираше объркано в Ели.

— Защо ще прави това с теб? Защо?

— Ние не те обвиняваме — допълни бързо Кит. Звучеше нещастно, сякаш всеки момент и тя щеше да се разплаче. — Опитваме се само да разберем защо би ти го причинил? Той винаги е бил най-внимателният. Искаше да сме сигурни, че няма да ни нарани, когато ни принуждаваха да правим секс. Когато някоя от нас откажеше да се сношава с него, той поемаше побоя върху себе си и не позволяваше да ни докоснат. Този мъж страдаше заради нас. Би умрял, преди да пролее наша кръв, или да ни причини страдание по някакъв начин. Просто се опитваме да разберем.

Ели заби нокти в леглото, опитвайки да се изправи на крака.

— Моля ви, не е това, което си мислите. Знам, че той не искаше да ме нарани, просто една драскотина. Въпросът е личен. Ние, ъ-ъ… по дяволите. Не знам как да ви обясня. Той не желае никой да знае за това, а веднъж вече се наложи да обясня на Джъстис Норд, когато ме намери в дома на Фюри тази вечер. Те са вършили такива неща с вас в лабораториите за изпитание! Боже… — Ели седна отново, забравила за своята чувствителност и трепна.

— Казаното от теб, няма да напусне тази стая. — Брийз тихо изруга. — Даваме ти дума, че никога няма да повторим това, което ще ни споделиш. Те са разстроени, тъй като този мъж те е накарал да страдаш, а той означава много за тях. Трябва да ни разкажеш какво се е случило. Ние ще те защитим от него.

Ели изстена. Огледа всяка жена, забеляза строгия поглед на Брийз, скръстила ръце в очакване на цялата история. Кит и Ръсти бяха бледи, потресени и готови да заплачат. Огорчени. Тази дума бе по-подходяща. Съншайн просто гледаше любопитно.

Ели не можеше да им позволи да мислят най-лошото за Фюри. Две от тях, очевидно го познаваха много добре. Ели ненавиждаше ревността, която почувства, от вероятността той да е правил секс с тези две жени.

Може би не бяха имали избор. Това я успокои малко. Пое си дълбоко дъх и започна от самото начало.

Разказа им всичко до момента, в който я бяха последвали в стаята й. Избърса сълзите и спря поглед на всяка от тях. Страхуваше се, че могат да я намразят сега, когато беше признала своето престъпление.

Докато Ели бе говорила, Ръсти и Кит бяха седнали на пода, Брийз бе останала до вратата, а Съншайн бе седнала на леглото, близо до Ели.

— Сега искам да се изкъпя, после да си легна и не искам никога повече да споменаваме случилото се, разбрахме ли се? Той не ме принуди и не искаше да ме одраска със зъбите си.

Брийз кимна с тъжна усмивка.

— Ти си щедра жена, Ели. Повечето не биха разбрали нуждата му от отмъщение, както ти го направи тази вечер. Те щяха да… — Тя въздъхна. — Те щяха да излъжат, че им е посегнал, без тяхно съгласие. Ти не си заслужила неговия гняв. Знаеш го, нали? Спасила си живота му. Този, който е искал разплата, е мъжът в него. Не е прав. Чувствам, че се срамуваш от това, което си била длъжна да направиш, позволявайки на Мерикъл да повярва, че той е убил техника, но разбирам причината. Аз бих постъпила по същия начин. — Пое си дълбоко дъх. — Той няма да приближи отново до теб. Ние ще се редуваме да те пазим.

— Не е необходимо. Сега сме квит и той няма да ме търси повече. — Ели се изправи. — Благодаря ви за грижите и разбирането. Страхувах се, че ще ме намразите щом чуете. Исках просто да го спася от Якоб и да предам доказателствата на моя агент. Никога не съм мислила, че ще го изтезават заради убийството. Наистина съм добре, а утре ще съм хиляди пъти по-добре. Искам да оставя всичко зад гърба си.

— Иди вземи вана, а дрехите дай на нас. Ще ги изперем да премахнем миризмата му — предложи Съншайн тихо. — Направила си каквото е било необходимо. Бяха ни причинени ужасни неща, а това е най-хубавото, което съм чувала. Техникът би могъл да те убие.

— Знам, че това не означава много, но Фюри е добър човек — сподели Кит с тъжна усмивка. — Сигурна съм, че не е искал да те нарани, по какъвто и да е начин. Той винаги е бил много внимателен с нас.

Ели кимна. Догадките й за сексуалните истории на Фюри с двете жени се потвърдиха и тя се опита да не позволи на ревността да я яде отвътре.

Влезе в банята и остави вратата открехната. Пълната с топла вода вана я очакваше. Съблече се, подаде дрехите си през вратата и се отпусна във ваната.

Потръпна от допира на топлата вода до кожата от долната страна на гърдите. Повдигна ги, наведе глава и видя две драскотини от острите му зъби. По дяволите.