— Всичко това е много хубаво — казах му аз — и се радвам, че ми го разказахте. Чудя се обаче дали бихте имали нещо против да ми кажете защо ми го разказахте?

— Ами — рече той с известно учудване, че го питам — просто, за да изясним нещата. Да установим истината. Така че да си дадете сметка за проблемите, който стоят пред нас.

— И за да узная вашето дълбоко чувство на дълг и вашата непреклонна преданост.

— И това също — каза той съвсем невъзмутимо и без никакъв срам. — Искаме да ви покажем всичко, което може да се види. Приятните селца, където живеят нашите работници, красотата на нашите многобройни горски параклиси, работилниците, в които се дялат паметници.

— Мистър Бел, не съм дошъл тук да правя екскурзии с екскурзовод. Аз не съм поклонник.

— Но все пак сигурно ще приемете дребните услуги и проявите на любезност, които с удоволствие ще ви предложим.

Поклатих глава, надявам се с не много заинатен вид.

— Сам ще се оправя. Това е единственият начин да сполучим. Аз, Елмър и Мустанг.

— Вие, Елмър и какво?

— Мустанг.

— Мустанг? Нищо не разбирам.

— Мистър Бел — казах аз — за да разберете, би трябвало да ви е известна историята на Земята и някои от нейните древни легенди.

— И какво е това Мустанг?

— Мустанг е стар земен термин, означаващ кон. Особен вид кон.

— Значи, този Мустанг е кон?

— Не, не е.

— Мистър Карсън, не съм сигурен дали разбирам кой сте вие и какво възнамерявате да правите.

— Аз съм композиторен оператор, мистър Бел. Имам намерение да направя композиция за планетата Земя.

Той кимна важно — всякакво съмнение бе изчезнало от ума му.

— О, да, композиция. Веднага трябваше да се сетя. Имате вид на чувствителен човек. И не бихте могли да изберете нито по-хубава тема, нито по-добро място. Тук, на майката Земя, ще намерите онова вдъхновение, което не ще изпитате никъде другаде. Тази планета притежава едно неуловимо качество, което досега не се е поддавало на изразяване. Музиката е в самата нейна същност и тъкан…

— Не музика — казах му аз. — Не само музика.

— Искате да кажете, че „композицията“ не означава музика?

— Не в този смисъл. Една композиция е нещо много повече от музика. Тя е цялостно художествено произведение. Включва в себе си музика, но включва също така писменото и говоримото слово, скулптурата, живописта, песента.

— Искате да кажете, че вие правите всичко това?

Поклатих глава.

— Наистина, аз правя една малка част от това. Мустанг е оня, който всъщност го прави.

Той размаха ръце.

— Страхувам се, че започвам да се обърквам.

— Мустанг е композитор — казах му аз. — Той поглъща настроението, визуалното въздействие, скритите нюанси, звуците, облика, формите. Той взима всичко това и създава произведение. Не напълно завършено произведение, а записи и модел на произведението. Аз работя с него; двамата работим заедно. За известно време, струва ми се, би могло да се каже, аз ставам част от него. Той събира основните материали, а аз ги интерпретирам, макар и не изцяло. Поделяме си и тази работа. Страхувам се, че става малко трудно за обяснение.

Той поклати глава.

— Никога не съм чувал за подобно нещо. Това е ново за мен.

— Идеята е сравнително нова. Била развита на планетата Олдън преди няколко века и оттогава насам постоянно се намира в процес на усъвършенстване. Апаратурите не приличат една на друга. Винаги може да се направи нещо така, че следващата апаратура да бъде по-съвършена. Конструирането на композитор — наименованието е доста неподходящо, но досега никой не е измислил по-сполучливо — е процес, който може да завърши по най-непредвиден начин.

— Но вие наричате този композитор Мустанг. Сигурно има нещо в името…

— Ето как стоят нещата — казах аз. — Композиторът е доста голям и тежък. Представлява сложен механизъм с множество нежни части, които изискват солидна броня. Не е нещо, което човек може да подмята насам-натам; композиторът трябва да се придвижва сам. Затова, когато го конструирахме, сложихме седло, което позволява да бъде язден от човек.

— Като казвате „ние“, предполагам, че имате пред вид себе си и Елмър. Защо Елмър не е с вас сега?

— Елмър е робот и се намира в един сандък. Той пътува на борда на кораба като товар.

Бел се размърда неспокойно и изрази протеста си:

— Но, мистър Карсън, вие би трябвало да знаете. Наистина би трябвало да знаете. На майката Земя не се допускат роботи. Страхувам се, че ще трябва…

— В дадения случай нямате избор — казах аз. — Не можете да му откажете да стъпи на планетата. Той е коренен жител на Земята, а това е нещо, с което нито вие, нито аз можем да се похвалим.

— Кореняк! Невъзможно. Мистър Карсън, вие сигурно се шегувате.

— Ни най-малко. Той е произведен тук. По времето на Последната война. Помагал е при създаването на последните велики бойни машини. Оттогава е станал свободен робот и според галактичния закон се ползува с всички права, с каквито се ползува човека — с много малко изключения.

Бел поклати глава:

— Не съм сигурен. Никак не съм сигурен.

— Не е нужно вие да сте сигурен. Но аз съм. Проверих законите най-задълбочено. Елмър е не само коренен жител — но, според тълкуванието на закона, той е роден тук. Не произведен. Роден. Там, на Олдън, съществува един съвсем законен документ, който свидетелства за всичко това и аз нося с мен препис от него.

Той не поиска да види преписа.

— Фактически — казах аз — Елмър е човешко същество.

— Но невъзможно е капитанът да не е направил въпрос.

— На него му беше безразлично — казах аз. — Особено след подкупа, който му дадох. И в случай че законът не ви е достатъчен, бих могъл да подчертая, че Елмър е цели осем стъпки висок и е много, много як. И нещо повече, той е готов за действие. Не ми позволи да го изключа, когато го заковах в сандъка. Просто не ми се иска да мисля какво би се случило, ако не аз, а някой друг отвори тоя сандък.

Бел ме изгледа почти сънливо, но зад тази сънливост той беше нащрек.

— Е добре, мистър Карсън — попита той, — нима вашето мнение за нас е толкова лошо? Ние високо ценим вашето идване и това, че сте се сетили за нас. Само да поискате, ще получите всякакъв вид помощ, която корпорацията „Майка Земя“ може да ви окаже. Ако имате финансови затруднения…

— Финансови затруднения, разбира се, не липсват. Но ние не търсим помощ.

Той настояваше:

— Имало е случаи, когато сме отпускали парични помощи и на други хора на изкуството. На писатели, художници…

— Опитах колкото се може по-ясно да изтъкна, че не искаме да се обвързваме нито с корпорацията „Майка Земя“, нито с Гробището. Но вие продължавате умишлено да се преструвате, че не разбирате. Трябва ли да заявя това направо?

— Не — каза той. — Мисля, че не е необходимо. Вие работите под влияние на романтичното заблуждение, че на Земята има още нещо освен Гробището. Но аз ви казвам, сър, че няма нищо друго. Земята няма никаква стойност. Тя е била опустошена и напусната преди десет хиляди години и вече отдавна да е била забравена, ако не бяхме ние. Няма ли да размислите? И за двама ни би имало голяма взаимна изгода. Аз съм силно заинтригуван от новата художествена форма, която вие описахте.

— Вижте какво — казах аз, — по-добре разберете това. Нямам намерение да работя за Гробището. Нямам намерение да бъда нает като вестникарски агент на корпорацията „Майка Земя“. И друго, не съм ви задължен с нищо. Платих на вашия скъпоценен капитан пет хиляди кредита, за да ни превози до тук и…

— Което е по-малко — каза Бел ядосано, — отколкото трябваше да платите на поклоннически кораб. При това един поклоннически кораб не би взел целия ви товар.

— Мисля — казах аз, — че съм заплатил достатъчно.

Не се сбогувах. Обърнах гръб и излязох. Вървейки надолу по стълбището на управлението, забелязах една кола, паркирана пред стълбите в кръга за превозните средства. Това бе единствената кола наоколо. Жената, която седеше в нея, гледаше право в мен, сякаш знаеше отнякъде, че съм бил в сградата, и ме очакваше.