Той се поколеба за миг седеше и ме гледаше втренчено. Може би след гладкото изложение на такива благородни мисли очакваше някакъв отклик. В такъв случай аз го разочаровах.

— И така, Земята е огромно галактично гробище — продължи той, след като стана ясно, че нямам намерение да коментирам. — Обаче човек трябва да разбере, че тя е нещо повече от обикновено пространство за погребване. Тя е също паметник, памет и връзка, които правят от човечеството едно цяло, независимо къде се намира отделният индивид. Без нашето дело Земята отдавна щеше да е изличена от паметта на човечеството. Не е трудно да си представим, че при други обстоятелства звездата, където е възникнал Човекът, досега можеше да се е превърнала в предмет на голям академичен интерес и безплодни спорове, а разни експедиции щяха да се опитват сляпо да налучкват някакви мъгляви сведения, спомагащи да се уточни онази слънчева система, от която е тръгнало човечеството.

Той се наклони напред в креслото си и опря лакти на бюрото.

— Отегчавам ли ви, мистър Карсън?

— Съвсем не — казах му аз. И това бе самата истина. Той не ме отегчаваше. Изумяваше ме. Струваше ми се невероятно, че може искрено да вярва в тези цветисти глупости.

— Мистър Карсън — каза той. — Но как беше малкото ви име? Сега не мога да си спомня малкото ви име.

— Флечър.

— О, да, Флечър Карсън. Вие, разбира се, сте чували всички тези истории. Как искаме прекалено високи цени, как мамим хората и оказваме натиск върху тях, и как…

— Някои от историите — признах аз — са стигали до мен.

— И вие сте мислили, че те може да са верни.

— Мистър Бел — казах аз, — не виждам смисъла да…

Той ме прекъсна.

— Известна доза увлечение от страна на наши представители е имало. Възможно е от време на време ентусиазмът на нашите служители да е ставал причина за изфабрикуването на реклами, които са били малко по-крещящи, отколкото налага добрият вкус. Но, общо взето, ние винаги честно сме се старали да се държим с нужното достойнство, съответстващо на отговорността, с която сме натоварени.

Всеки поклонник, посетил „Майка Земя“, може да свидетелства, че няма нищо по-прекрасно от вече осъществените части на нашия проект. Парцелите са оформени съобразно природата с вечнозелени растения и тисове, което е сторено със съвършен вкус, тревата се поддържа грижливо и с любов, а цветните лехи са толкова изящни… но, мистър Карсън, вие сте видели всичко това.

— Зърнах го съвсем набързо.

— Нека ви покажа нагледно с какви трудности трябва да се справяме — каза той във внезапен прилив на доверие, сякаш бях проявил по някакъв начин малко съчувствие. — Преди няколко години един от нашите търговски пътници в някакъв далечен сектор на Галактиката стана причината да се разпространи слух, че „Майка Земя“ привършва парцелите и скоро ще бъде съвсем претъпкана, така че и на онези семейства, които биха искали да погребат своите покойници тук, се препоръчва най-искрено незабавно да си запазят няколкото останали парцела, които все още са свободни.

— И разбира се, това не би могло да бъде вярно — казах аз. — Или би могло, мистър Бел?

Естествено знаех, че не би могло да бъде вярно. Просто го дразнех, но той изглежда, не забелязваше.

Бел въздъхна.

— Разбира се, че не е вярно. Дори онези, които го чуха, би трябвало да знаят, че не е. Те трябваше да разберат, че това е злонамерен слух и не биваше да му обръщат внимание. Но много от тях започнаха да се оплакват, последва заплетено разследване на цялата работа и безкрайни неприятности — както душевни, така и финансови. Най-лошото е, че слухът още не е заглъхнал из Галактиката. Дори и сега на някои планети, там горе, продължават да си шушукат. Ние се стараем да го унищожим. Винаги, когато стигне до нас, се стараем, да вземем мерки. Отричаме го категорично, но изглежда, че от това няма полза.

— Но все пак можете да продавате парцели благодарение на него — забелязах аз. — Ако бях на ваше място, не бих се старал прекалено усърдно да го унищожавам.

Той изду бузи.

— Вие не разбирате. Винаги ни е ръководил принципът да бъдем справедливи и крайно честни. И поради това не смятаме, че трябва да ни бъде търсена строга отговорност заради действията на този единствен търговски представител. Поради разстоянията и произтичащите от тях трудности в съобщенията графикът на нашата организация по принуждение не е много точен.

— Което ни довежда до въпроса — казах аз — за останалата част от Земята, онази част от нея, която не е Гробището. Как ли изглежда тя? Имам силно желание да…

Той махна с подпухналата си ръка и така отхвърли не само въпроса ми, а и останалата част от Земята.

— Там няма нищо. Пустош. Съвършена пустош. Единственото важно нещо на планетата е Гробището. Практически Земята — това е Гробището.

— При все това бих искал…

Но той ме прекъсна отново и продължи лекцията си върху мъките да се управлява Гробището.

— Винаги съществува — заяви той — проблемът за таксите и винаги с намека, че са прекалено високи. Но нека за момент обсъдим разходите, които се правят. Самите разходи за издръжка на организация като нашата смайват въображението. Добавете към това разходите за поддържане на флотилиите ни от погребални кораби, които непрекъснато обикалят многобройните планети, събират труповете и ги връщат на Земята. А сега прибавете към всичко това разходите за дейностите ни тук на Земята и ще получите крайната сума, която напълно оправдава нашите такси.

Разберете, че са малко онези членове на семейства, които биха приели с лекота неудобствата да придружават своите скъпи покойници с погребалния кораб. Дори да се съгласяха, ние не бихме могли да настаним много от тях. Вие пътувахте няколко месеца и вече знаете, че пътуването с погребален кораб не е екскурзия за удоволствие. Цените на чартърните кораби са прекалено високи за всички, с изключение на най-богатите, а пристигането на поклонническите кораби, с които не е евтино да се пътува, обикновено не съвпада с пристигането на погребалните кораби. Тъй като членовете на семейството най-често нямат възможност да присъстват на церемонията по предаване на тялото на святата пръст, ние трябва да се грижим за спазването на традиционната почтителност. Естествено немислимо е човек да бъде предаден на майката Земя без подходящ израз на скръб от непоправимата загуба. Поради тази причина трябва да поддържаме голям щат от оплаквачи и носители на покрова. Освен това имаме цветари, гробари, скулптори за паметниците и градинари, да не забравим свещениците. Свещениците са подходящ пример. Трябва да ви кажа, че имаме доста много свещеници. В процеса на разселването по звездите религиите на човечеството са се обособявали все повече и повече, така че сега има хиляди секти и вероизповедания. Но въпреки това „Майка Земя“ може с гордост да се похвали, че нито едно тяло не се полага в гроба, без да се изпълни точно церемонията на съответната избрана от покойника секта. За да сме в състояние да сторим това, ние трябва да поддържаме голям брой свещеници, всеки един от тях квалифициран в съответното вероизповедание, като при това са чести случаите, когато някои от свещениците, свързани с по-неизвестните секти, биват повиквани едва няколко пъти в годината. Обаче, за да бъдат на разположение при нужда, трябва да им плащаме през цялата година.

Вярно е, разбира се, че бихме могли да осъществим някои икономии. Можем да спестим значителни суми, ако употребяваме механични екскаватори за копаене на гробовете. Но ние здраво и непоклатимо отстояваме великата традиция и като последствие нашите хора гробари наброяват хиляди. Бихме могли също да поспестим, ако се задоволяваме да използуваме метални паметни плочи за гробовете, но и тук плащаме дан на традицията. Всяка паметна плоча навсякъде в Гробището е издялана ръчно от самите скали на майката Земя.

Има още нещо, което много хора са склонни да отминат с неразбиране. Ще дойде ден — в далечното бъдеще, но той ще дойде, — когато майката Земя ще се запълни, когато всяка педя от нея ще бъде осветена с присъствието на скъпите покойници. Тогава нашите приходи ще спрат, но ще останат задълженията и разходите за постоянното поддържане. И така за тази цел всяка година ние трябва да увеличаваме фонда за постоянното поддържане, гарантирайки по този начин, че докато съществува Земята, нито разруха, нито немара ще заличат плочите, издигнати тук за вечна памет.