— Знае ли някой защо стоим тук? — попита Хейс. — Чакаме да дойдат и да ни хванат ли?

— Не е необходимо да чакаме — отговори Нол. — Надявам се, че сте готови да чуете почукване на вратата. Десетина момчета с униформи. Ще довтасат веднага, щом вашият приятел намери телефон и съобщи имената ви. Блестяща идея — да очистите някого, когото познавате. Трябваше да ми кажете.

— Престани — рече Кейтлин.

— Да се махаме оттук — предложи Хейс. — Отсега нататък ние поемаме нещата в свои ръце.

— Както желаете. Винаги сте командвали.

Навън мъглата се виеше на кълба. Тримата тръгнаха през гората, сетне покрай оградата, докато намериха пътечката и се промъкнаха между храстите.

Хейс не преставаше да мисли за Рурк. Хрумна му, че не го познава много добре, като се замисли какво бяха правили заедно и какви бяха. И все пак го познаваше отчасти и това го накара да изпита безпокойство. Представи си гнева и яростта му, докато клечеше на пода, за да спаси живота си.

Осени и го една друга мисъл — зачуди се дали за Рурк, ще бъде достатъчно да извика полицията. Дали чудатият Рурк щеше да бъде доволен да остави всичко в ръцете на закона?

Хайде, стига. Че какво повече можеше да направи?

Стигнаха до микробуса. Нол сложи резервоарите с газта и инструментите отзад, а сака — на предната седалка. Хейс и Кейтлин седнаха зад Нол.

Той подкара през мъглата. Хейс продължаваше да мисли за Рурк. Виждаше пръстите на Кейтлин върху спусъка и чуваше тишината в къщата. Изведнъж Кейтлин попита:

— Ралф, какво стана със сейфа?

— Какво да стане? — попита на свой ред Нол.

— Какво взе от него?

— Нищо.

— Чакай малко — намеси се Хейс. — Аз слязох долу и ти ми каза, че ти трябва още един взрив, за да проникнеш в сейфа.

— Направих го, но вътре нямаше нищо.

— Как така нищо? — учуди се Кейтлин.

— Само някакви документи.

Трябваше им малко време да асимилират факта, че Рурк имаше скрит в мазето си сейф, за да съхранява някакви си документи.

Сетне Хейс протегна ръка към сака, Нол също посегна, а Кейтлин бързо зареди пистолета и го опря в главата на Нол.

— А така — рече тя. — Страхлив тъп селянино, само ми дай повод — аз съм готова.

Гласът й прозвуча почти истерично и привлече вниманието на Нол. Той пусна сака и Хейс го придърпа в скута си.

После го сложи на седалката между Кейтлин и себе си, дръпна ципа и започна да рови вътре. Кейтлин държеше фенерчето и също надничаше в сака. Инструменти, очила за електроженисти, ръкавици. Хейс отвори всички кутии с експлозиви и погледна вътре.

Нищо.

Кейтлин отново опря пистолета в главата на Нол.

— Спри — заповяда му тя и той се подчини. — Излез.

Нол слезе от микробуса и застана на чакълената настилка край пътя.

— Претърси го — каза тя на Хейс и той започна да го опипва.

Разкопча якето му, провери отпред, отзад, по краката и вдигна маншетите на панталона му, за да види дали не е пъхнал нещо в ботушите си.

Нищо.

— По дяволите — изруга Кейтлин.

— Искате ли да тръгваме? — попита Нол. — Или предпочитате да изчакате ченгетата?

Тримата се качиха в микробуса и потеглиха в мъглата.

Както обикновено, накараха Нол да ги свали на една от пресечките на Бимър. Тъкмо слизаха, когато Нол рече:

— На ваше място бих изтеглил всичките си пари до обяд. Имате около половин ден. След това можете да бъдете сигурни, че ще проверят банковите ви сметки. Бих напуснал щата и заживял другаде. Вие не знаете какво е да се криете непрекъснато, но това е най-доброто, което можете да направите. При други обстоятелства изобщо не би ми пукало за случилото се, но както ми казахте — ако намерят вас, ще намерят и мен.

— Точно така, по дяволите — рече Кейтлин.

— Затова, съветът ми е да изчезвате оттук, колкото е възможно по-скоро.

Хейс вече мислеше за това. Пресметна, че по всяка вероятност ще съберат около тридесет хиляди долара, когато отворят банките. За съжаление по-голямата част от парите му бяха пуснати в оборот тук-там, вложени в недвижими имоти или дадени в заем за инвентар. Можеше да вземе още седемдесет хиляди, ако закриеше сметката, в която внасяше комисионите си. Но това би било рисковано. Щеше да получи чековете едва в края на деня.

В края на краищата след няколко дни щяха да разполагат с триста и петдесет хиляди долара, за да избягат. В най-добрия случай — с четиристотин хиляди.

Щяха да променят начина, по който живееха и харчеха пари. Трябваше да намалят разходите. Да заживеят като обикновени хора.

Ще започне да се занимава с някакъв дребен бизнес. Ще се установят някъде и няма да си показват много носа. Представи си ясно всичко. Двамата с Кейтлин — продавачи в някой подлез или фотоателие за моментални снимки. Как живеят в тристайна къща и се возят на буик, купен на старо…

Хейс отвори вратата на микробуса и слезе на улицата. Кейтлин застана до него. Хейс тъкмо се канеше да затвори вратата, когато Нол каза:

— Хей, вие!

— Да? — обади се Хейс.

— Вие двамата сте не само най-отвратителните негодници, които съм срещал, но и най-тъпите.

Гумите изсвириха и микробусът се стрелна напред с отворена врата. Скри се от погледите им преди Кейтлин да успее да отговори. Тя стоеше на тротоара до Хейс, търсеше автоматичния си пистолет и пелтечеше, като пръскаше слюнки. За пръв път й бяха отнели правото да има последната дума.

Кристал Стар се кри известно време в гардероба в спалнята. Отначало стоеше на площадката на стълбището и се чудеше какво да направи. Онези се готвеха да убият Евън и тя трябваше да предприеме нещо. Не че му беше длъжница, но всичко й се струваше ужасно.

Сетне къщата се разтърси от някакъв мощен взрив. Той я накара отново да влезе в гардероба. Не знаеше какво правят, но не искаше да участва.

После чу по-леката експлозия и изстрелите. Долови краткия разговор долу, но не можа да разбере думите. Само гласовете на двамата мъже и жената.

Последва тишина. И мрак. Цяла нощ ли щеше да чака?

Остана в гардероба още няколко минути, сетне отвори вратата. В къщата като че ли нямаше никой. Тя се облече и застана на площадката на стълбището. Никакво движение.

Кристал слезе в хола. Той беше в пълен безпорядък. Рурк сигурно беше мъртъв. Кристал обиколи стаята, но видя само счупени стъкла и мъглата, която струеше през прозорците.

В този миг забеляза, че на прозореца има някой.

— Бренда Джо — рече Евън. — Има ли някой вътре?

— Не… Мисля, че няма никой… Не.

Той й каза, че ще влезе през предната врата и тя отиде да го посрещне. На лунната светлина Кристал видя, че лицето му е окървавено, а от дясната му ръка тече кръв и капе на пода.

Той несъмнено беше уплашен, но се опитваше да не го показва.

— Господи! — възкликна Кристал.

— Нищо ми няма — успокои я той.

Отиде в кухнята, взе няколко свещи и ги сложи в чинийки. На светлината им Евън изглеждаше като възкръснал мъртвец. Имаше шест-седем рани, от които бликаше кръв, но не обилно. Сигурно нямаше да изглежда толкова зле, ако престанеше да кърви.

Тя си помисли, че Евън първо ще се погрижи за раните си. Ала той взе една от свещите, каза на Кристал да не мърда от мястото си и слезе в мазето.

Не се забави. Когато се върна, изглеждаше още по-зле и още по-усилено се опитваше да го прикрие. Оглеждаше се нервно наоколо и се взираше в мъглата навън. Кристал не бе помислила за вероятността онези да се върнат.

Той пак й каза да стои там и слезе долу. Върна се, облечен с панталон и кожени сандали на краката. Носеше дипломатическо куфарче и купчина хавлии.

Каза й да намокри няколко от тях, сложи куфарчето на кухненския плот и го отвори. Вътре имаше дрехи, несесер за бръснене, клетъчен телефон и пачка банкноти по стотарки.

Евън извади и малък автоматичен пистолет, който приличаше на автомат узи, каквито носеха наркобароните във филмите. Той още беше разстроен и нащрек, но щом хвана пистолета, вече не изглеждаше нервен.