— Вярно е — потвърди Рурк.

— Можеш също да попиташ защо сме именно при теб.

Хейс искаше да й изкрещи да го убие, ако наистина това е желанието й. Щеше му се всичко да приключи. Чакането не улесняваше нещата — поне не за него.

— И отговорът е — продължи Кейтлин, — че ти сам си го просиш, Евън. Ти приличаш на сочна ябълка, увиснала на клона от външната страна на оградата. Не можеш да останеш маловажен и незабележим. Не, ти си нещо специално. Ти молиш някой да те откъсне.

Взривът беше като гигантска ръка, която се протегна от мазето и разтърси цялата къща. Прозорците се натрошиха на парчета и разпръснаха стъкълца като малки мълнии по старите гипсови стени. За част от секундата килимът под краката на Хейс се раздвижи и той изпита чувството, че иска да го понесе нанякъде.

Успя да запази равновесие. Ала Кейтлин не можа. Тя се стовари на пода. Рурк падна на колене. Когато се огледа, Кейтлин се изправяше на крака, като отново насочваше пистолета към него.

Стените бяха на мястото си, а покривът — над главите им. Но когато Хейс освети стаята с фенерчето си, всичко изглеждаше леко накриво.

— По дяволите — изруга Кейтлин. — Бързо. Трябва да се съсредоточим.

Тя смушка Рурк с автоматичния пистолет.

— Хейс, скъпи, слез долу и му кажи да престане да се лигави. Стига толкова. След няколко минути изчезваме оттук.

Значи щеше да го убие, в края на краищата, помисли си Хейс. Той затъкна револвера на Рурк в колана си и тръгна надолу по стълбите. Видя батерията и мина покрай жицата, която прекосяваше цялото мазе и стигаше до коленичилия пред сейфа Нол.

Въздухът се бе сгъстил от праха и частиците от взрива и приличаше на аквариум с размътена вода.

— Едва не ни вдигна във въздуха — рече Хейс.

— От налягането е. В затворено пространство се получава такова сътресение и въздухът се раздвижва.

Хейс се огледа. Мазето не беше в прекалено лош вид, както бе очаквал. Като че ли всичко, което можеше да бъде преместено, беше вдигнато и сложено пак, но не съвсем на мястото си. Краищата на пералнята бяха вдлъбнати и изгорени. Но нищо повече.

— Не го прави отново. Качвай се горе. Тръгваме.

— Ами онзи? — попита Нол, като погледна нагоре, където по всяка вероятност стоеше Рурк.

— Не се безпокой за него — отговори Хейс. — Тази работа не е за теб. Да вървим.

— Ще опитам още веднъж. Почти го отворих. Виж.

Във вратата на сейфа имаше малка дупка.

— Само с една ключалка е — добави Нол. — Съвсем малко ми остава. Още веднъж. Един лек взрив, премахваме остатъка от ключалката и готово.

Как ли би изглеждало всичко, ако оставеха работата недовършена, помисли си Хейс. Ще стане ясно, че наистина не са искали да разбият сейфа. А замисълът беше друг.

— Колко време ще ти отнеме? — попита той.

— Половин минута, ако не ме караш да отговарям на въпросите ти.

— Гледай да не ни вдигнеш във въздуха.

— Ще сложа съвсем малко експлозив. Нищо работа.

— Бързо — рече Хейс, обърна се и излезе от мазето.

Заизкачва се по стълбите, като се надяваше, че когато влезе в хола, всичко ще е свършило. Но Рурк още стоеше с разперени ръце до стената. Кейтлин крачеше задъхана зад него и размахваше автоматичния пистолет.

— Ще го направим ли? — попита Хейс.

— Да — отговори тя. — Да, ще го направим. Само че не знам как. Трябва да го обмисля. Размишлявах, но не стигнах до определено решение. Смятах, че самата ситуация ще ме вдъхнови.

— Насочи пистолета към него и натисни спусъка. Това достатъчно ли ти е за вдъхновение?

— Нищо не разбираш. Нямаш усет за тези неща. Трябва да бъде извършено добре. Не искам да е банално. Ще го направя ювелирно.

Долу отново гръмна, но този път само се трясна силно и къщата се разлюля едва доловимо.

— Не му ли каза…

— Това е последният взрив.

— И край?

— Защо не? Колкото повече се мотаем…

Рурк се обръщаше и облягаше на стената.

— Можем да се споразумеем — предложи той.

— Обърни се — заповяда му Кейтлин и насочи пистолета към него.

— Мислите, че няма връщане назад — продължи Рурк, — но не е така. Засега има само няколко счупени прозореца. Голяма работа. Нали няма кръв.

— Обърни се.

— Не — намеси се настоятелно Хейс. — Застреляй го така.

— Банално, изтъркано…

— Продължавай да говориш — каза Рурк.

— Застреляй го — повтори Хейс. — Трябва да изглежда така, сякаш е бил изненадан. Слиза долу и се натъква на крадец. Ако го застреляш в гръб, застанал срещу стената, ще бъде подозрително.

Рурк схвана бързо, докато Кейтлин още разсъждаваше. Обърна се към стената, прегъна колене и клекна. Обви ръце около главата си и я скри между краката си.

— Така ли? — попита той. — Хайде, стреляй. Виж колко е убедително.

Долу в мазето Нол удряше с чук върху стоманата.

— По дяволите — рече Кейтлин. — Всичко се обърка. Исках да бъде точно.

Шумът долу спря.

— За да не изглежда подозрително, трябваше да го застреляш още на външната врата. Тогава щеше да бъде идеално.

— Добра идея — обади се Рурк, както беше свит. — Защо не опиташ сега? Или ще ме завлечете до външната врата? Идиоти!

В този миг Кейтлин изгуби контрол.

— Ами, това ще ти бъде краят. Изобщо не ми пука — изпищя изведнъж тя. — Ще те убия.

— Добре.

— Убий този мръсник, нали затова дойдохме!

Тя тръгна към Рурк.

— Не от толкова близо — спря я Хейс. — Раната ще бъде обгоряла, а това е съмнително.

— Да вървят по дяволите, хич не ми дреме.

Кейтлин се спря на няколко крачки от Рурк. Протегна дясната си ръка и насочи пистолета към главата му.

На Хейс му се стори, че цялата къща затаи дъх. Или само неговото сърце като че ли спря да бие в очакване.

— Готов ли си да умреш? — попита Кейтлин.

Пръстът й натисна спусъка.

Нищо.

Тя отново го натисна. Хейс освети пистолета с фенерчето и видя, че мускулите на китката й са опънати.

Пак нищо.

— Предпазителят, чучело такова — викна той.

Изведнъж Рурк скочи на крака. Погледна ги още веднъж. Кейтлин протягаше палеца си близо до предпазителя, а Хейс посягаше със свободната си ръка към затъкнатия в колана му револвер. Рурк ритна ръката на Кейтлин и пистолетът й отскочи някъде в мрака.

Прозорецът беше на четири-пет крачки от Рурк. Беше счупен, но големите късове стъкло още бяха забити в рамката.

Хейс извади револвера.

Рурк закри лицето си с ръце и скочи през прозореца, Кейтлин търсеше автоматичния си пистолет. Хейс стреля, но Евън се шмугна през счупеното стъкло и изчезна.

Хейс натискаше спусъка и стреляше като обезумял. Изстрелите бяха оглушително силни и отекваха из цялата къща. Накрая той хвърли празните пълнители и изтича до прозореца.

Рурк се бе подхлъзнал и за миг Хейс помисли, че лежи долу. Но Евън се изправи на крака и побегна. Голият му задник се скри в мъглата. Кейтлин се приближи до Хейс и стреля няколко пъти навън.

Тупкането на босите крака на Рурк постепенно заглъхна.

— Страхотно — рече Хейс. — Върховно.

— Млъкни.

— Здравата загазихме.

Хейс не беше изпаднал в истерия, но му се стори, че може би трябва да го направи. Замисли се за Рурк, спомни си разни дребни случки от миналото, как Рурк бе реагирал на определени ситуации — цял един водопад от спомени.

— Млъкни, не искам да те слушам.

Рурк можеше да бъде хладнокръвен негодник. Беше в състояние да ти пререже гърлото. Хейс знаеше това много добре, но досега то не му се бе струвало от съдбоносно значение.

— Сега вече ще имаме големи неприятности — каза той.

— Млъкни или ще те убия — рече Кейтлин. — Няма да ми мигне окото.

Нол застана на прага на кухнята с метнат през рамо сак. Лампата на главата му освети ъглите и пода. Търсеше Рурк.

— Той не е тук — каза Хейс. — Избяга.

— Къде, навън ли? — попита Нол и видя, че мъглата влиза през прозореца. — Никога няма да го намерим.

— Благодаря за информацията — отговори Кейтлин и пъхна пистолета в джоба на анцуга си. — Високо я оценявам.