Кейтлин отново изпълняваше номера с дишането, но този път по-бързо, с по-малки глътки въздух. Нол се върна неколкостотин метра назад по шосето, после се придвижи бавно напред и спря до пътечката в храстите.

— Добре — каза той. — Хайде на работа.

Излезе от микробуса, даде сака на Хейс и отиде да вземе двата еднакви резервоара с газ. Те бяха в една раница, която той метна на гърба си. Макар и малки, те тежаха доста.

Нол запали ловджийската си лампа и започна да си проправя път сред храстите, сетне между дърветата. Дрехите му бързо се намокриха от падналата по листата мъгла. Лъчът на лампата осветяваше само няколко крачки напред и после мъглата сякаш го поглъщаше.

За пръв път Кейтлин не говореше. Нол се зачуди.

Стигнаха до стоманената ограда. Нол остави резервоарите на земята и взе сака от Хейс. После свали лампата от главата си, сложи тежка ръкавица от необработена кожа на дясната си ръка и извади някаква горелка. Отвинти клапите на резервоарите и когато отвъртя кранчето на лампата, се чу гърлено изсъскване. Той задържа горелката над този невидим поток от газ.

Горелката приличаше на дълга трошачка за орехи с някаква странна плочка накрая. Нол я стисна веднъж и от нея излезе искра, сетне се появи пламък с приятен приглушен звук. Беше синкав, с жълто по края. Нол бавно завъртя клапата за кислорода, докато жълтото изчезна.

Отвесните пилони на оградата бяха дебели около сантиметър и половина и поставели върху продълговати стоманени подпори. Нол изчисли, че трябва да пререже два от пилоните. Щеше да има достатъчно разстояние да се промъкнат.

Той доближи синкавия пламък до единия пилон, там където той се съединяваше с подпората. След няколко секунди пилонът стана оранжев, сетне вишневочервен. После-започна да се огъва, като пръскаше капчици разтопен метал. Стоманата беше от добро качество — тя не само се разтапяше, но и не полепваше по лампата. След половин минута Нол успя да пробие пилона.

После се залови с долния край и след още половин минута пилонът се килна на една страна и падна върху мократа земя. Нол прегори още един пилон — пак по същия начин — и той се стовари върху първия.

Нол спря пламъка и затвори клапите на двата резервоара за газ. Прибра горелката, специалните очила и ръкавицата.

Сега трябваше да чакат трансформатора. Нямаше да е дълго.

— Мистър Всезнайко — отбеляза Хейс. — Съвършеният електротехник.

Човек можеше да каже тези думи дружелюбно, дори с уважение. Но от устата на Хейс те прозвучаха като обида.

— Така е — отговори Нол. — Знам какво върша.

— Какво щяхме да правим без тебе?

— Загубени сте.

— Мисля, че все щяхме да се оправим някак — рече Хейс.

Нол се зачуди дали да не му хвърли един пердах, след като всичко свършеше. Да го повали на мократа трева и да се нахвърли отгоре му. Щяха да са му нужни само една-две минути. Нол не си спомняше откога не се беше бил с някого. Той обичаше хората — дори в затвора „Вакавил“ се спогаждаше с почти всички. Но сега изгаряше от желание да натрие носа на този гадняр в калта.

— Хей, друже — каза Нол, — на хора като теб така и няма никога да им излезе късметът, ако не са такива като мен. Да не мислиш, че щеше да построиш къща от счетоводни книги? Ако не сме ние, ще живееш на дърво и ще се храниш с корени. Е, със стил, разбира се.

— Ралф — обади се най-после Кейтлин, — докато си цапаш ръцете, не се ли страхуваш, че ще изпуснеш нещо важно?

— Няма какво толкова да изпусна.

— Сигурен ли си? — попита тя по такъв начин, че Нол се ядоса.

Зачуди се за какво ли му намеква.

В този миг взривът се възпламени отатък дърветата.

Небето над тях лумна — тих блясък от бяла светлина, от който мъглата заискри. Сигурно беше от топлинната вълна на термичния взрив. Пламна и угасна, а трансформаторът избълва още едно огнено кълбо и издаде приглушен тъп звук.

Заревото бързо изчезна, като остави само един кремав облак над дърветата. Нол го гледаше как постепенно се разсейва.

Той хвана сака, но не го вдигна. Внезапно се почувства ужасно потиснат, че трябва да мине през оградата с Хейс и Кейтлин, че се е въвлякъл във всичко това, че им е позволил да го изкушат. Изуми се от силата на чувствата си.

— Хайде, да вървим — подкани го Кейтлин.

Беше му изключително неприятно, но нямаше връщане назад. Пък и нали му беше за последен път.

Той пъхна сака през отвора в оградата, обърна се на една страна и влезе.

Евън Рурк се снимаше, когато електричеството угасна. Лампите бяха запалени навсякъде из къщата, но изведнъж всичко потъна в мрак. Камерата беше поставена на един триножник и касетата се въртеше във видеото.

Евън се бе отдал на полова дейност. Много го биваше в това отношение, помисли си Кристал Стар. Правеше го цели два часа без дори да се задъха. Сетне изваждаше видеокасетата, слагаше нова и продължаваше. Повечето момичета от агенцията за компаньонки не отиваха при него втори път. Коя ли искаше такъв маратон? Те търсеха някой шампион на кратки разстояния за една бърза обиколка на пистата за по-малко от минута.

Но Кристал нямаше нищо против. Духът й можеше да витае из въздуха — като извънтелесно преживяване. Рееше се над леглото и наблюдаваше някаква непозната блудница, която се мяташе и стенеше, сякаш сношението наистина й доставяше удоволствие. Пък и Рурк не беше като другите. Плащаше й таксито от Сан Франциско и обратно и винаги добавяше по една стодоларова банкнота към сметката от четиристотин, която трябваше да плати на компаньонката за цяла нощ. Беше чистоплътен, не се заяждаше, когато тя извадеше презерватив от чантата си, и не беше капризен или извратен (ако не броеше камерата и видеото, ала на нея не й пукаше).

Имаше само една прищявка. Първия път когато Кристал дойде при него, той поиска да узнае истинското й име. Тя едва не му каза истината — че действително се казва Кристал Стар.11 Но Кристал беше в играта по рождение, разсъждаваше бързо и отговори, че името й е Бренда Джо Спърлинг. Така се казваше най-добрата й приятелка от гимназията. Евън хареса името. Когато най-после започваше да свършва, той се вкопчваше в нея и викаше името й.

Кристал беше съгласна с всичко. Заради петстотинте долара и таксито. Само не разбираше защо му е необходимо да го прави цели два часа, при това да се записва на видео. Но Кристал знаеше, че човек може да откачи, докато се опитва да намери логика в похотливостта.

Когато електрическият ток спря, Рурк тласкаше с равномерни удари като гребец. Кристал въздишаше дълбоко и си мислеше какво ще си купи с парите, които ще й даде. Светлината примига, помръкна и сетне напълно изгасна.

Отначало Рурк като че ли не забеляза това. Значи и неговият дух кръжеше другаде. После наруши ритъма, забави го и спря. Сякаш беше играчка, чиято пружинка постепенно се разви. Явно не беше същото, когато не се снимаше с камерата.

Той зашляпа с боси крака към банята и се изпика.

През това време Кристал отиде до най-близкия прозорец. Видя, че е паднала мъгла.

Евън се върна и седна на леглото.

После взе телефонната слушалка от нощното шкафче. Доближи я до ухото си и натисна вилката няколко пъти. След това отиде до прозореца, вдигна щорите и видя мъглата.

Не му хареса. Той се приближи до вратата, спря и се върна при нощното шкафче. Отвори чекмеджето и извади фенерче. И револвер.

— Стой тук — каза той на Кристал.

Сега беше коренно различен. Напрегнат, нащрек. Излезе гол и заслиза по стълбите, без да вдига никакъв шум.

На Нол му се стори, че има нещо странно, след като излязоха от гората и тръгнаха по мократа трева към къщата. Кейтлин хукна напред и се приближи до предната врата. Каза на Хейс да отиде при нея. Хейс я последва и угаси фенерчето, когато стигна до там.

Нещо се е случило, помисли си Нол. Хрумна му да се обърне и да избяга начаса. Но ако го направеше, нещата съвсем щяха да излязат от контрол.