— Да, разбира се.

— Не си се отказал да инвестираш в „Бижу, бижу“, нали? — прошепна доверително Дънкан.

— Не, разбира се. Ще участвам с десет хиляди. — Естествено, не добави, че сценарият е безумен.

— Умен мъж — рече Дънкан и го потупа по рамото. — Утре ще ти изпратя договора по пощата.

— Лорънс Девънпорт да няма предложение от киното? — попита Дани.

— Какво те кара да мислиш така?

— Небръснат е, с раздърпани дрехи. Помислих си, че сигурно се опитва да влезе в роля.

— Не, не — засмя се Дънкан. — Няма роля, просто току-що става от леглото. Гледам да стоя далеч от него, старче.

— Защо?

— Живее само от заеми. Не му давай пари, защото никога няма да ги видиш. Един господ знае към колко души тук е задлъжнял.

— Благодаря, че ме предупреди. — Дани остави чашата си на един от подносите. — Трябва да вървя. Благодаря за поканата. Страхотно парти.

— Толкова скоро? Но ти дори не си се срещнал със знаменитостите, в които ще инвестираш.

— Напротив — отвърна Дани.

Тя вдигна слушалката на телефона още при първото иззвъняване и веднага позна гласа отсреща.

— Добър вечер, отче — каза тя. — С какво мога да ви бъда полезна?

— Аз съм този, който ще ви бъда полезен, госпожице Съдърланд.

— Какво имате предвид?

— Надявам се да ви помогна да вземете правилно решение, що се отнася до Кристи Картрайт, млад член на моето паство.

— Кристи Картрайт ли? — повтори директорката. — Името ми е познато.

— Много вероятно. Всяка разумна директорка ще забележи колко много потенциал има в нея и не би изпуснала ученичка с такива възможности.

— Една разумна директорка ще забележи също така, че родителите на детето нямат брак. А съм убедена, че помните времето, когато бяхте член на управителния ни съвет, и знаете, че на това не се гледа с добро око.

— С пълно основание, госпожице Съдърланд — отвърна отец Майкъл. — Но нека успокоя съвестта ви, като ви уверя, че три пъти им четох задълженията на една двойка в „Сейнт Мери“ и официално обявих датата на техния брак на таблото за съобщения в църквата и в списанието на енорията.

— За съжаление брак така и не се е състоял — напомни директорката.

— По силата на непредвидени обстоятелства — промърмори отец Майкъл.

— Сигурна съм, че е излишно да ви напомням, отец Майкъл, недвусмисленото заявление на папа Йоан Павел в „Евангелиум вите“, че самоубийството, както и убийството, все още се смятат за смъртни грехове от църквата. Това, боя се, не ми дава възможност за избор и се налага да измия ръцете си от този случай.

— Няма да сте първата в историята, госпожице Съдърланд.

— Не ви прави чест, отче — отряза го директорката.

— Права сте да ме укорявате, госпожице, извинявам се. Но се страхувам, че съм обикновен смъртен и следователно склонен към грешки. Вероятно една от тях бе, когато една изключително талантлива млада жена подаде молба да заеме мястото на директор на „Сейнт Вероникас“, а аз пропуснах да споделя с управителния съвет, че съвсем наскоро е направила аборт. Сигурен съм, че е излишно да ви припомням, госпожице Съдърланд, че Светият отец смята и това за смъртен грях.

Няколко седмици поред Дани съвсем умишлено избягваше среща с професор Мори. Опасяваше се, че есето му съвсем не го е впечатлило.

След като си тръгна от лекцията тази сутрин, той видя Мори пред вратата на кабинета си. Този път нямаше измъкване. Мори го извика с ръка. Също като провинил се ученик, Дани наведе глава и го последва в кабинета. Чакаше язвителни забележки и солени шеги, които нямаше как да избегне.

— Много съм разочарован — започна професор Мори, като видя наведената глава на Дани.

Възможно ли бе да се справя с швейцарски банкери, с импресарии от Уест Енд, със старши съдружници и перфидни юристи, а да потрепва като лист пред този човек? Сега вече знаеше как се чувства финалист на олимпиада, който не успява да се добере до стълбичката на медалистите. Вдигна поглед съвсем объркан.

— Поздравления — възкликна с грейнало лице професор Мори. — Класиран си на четвърто място. Тъй като наближава времето на завършването ти, очаквам от теб блестящи резултати на изпитите. — Изправи се и стисна сърдечно ръката му. — Наистина се радвам за теб.

— Много благодаря, професоре — промълви Дани, не знаеше как да реагира. В съзнанието му прозвуча една от любимите реплики на Ник: „Дяволски добро представление, старче“. Толкова му се искаше да сподели радостта си с Бет. Тя щеше да е най-горда. Колко ли още щеше да издържи, без да я вижда?

Напусна кабинета на професора и хукна по коридора към изхода, където Големия Ал го чакаше и вече се оглеждаше тревожно. Дани живееше в три свята едновременно, а в този, в който сега отиваше, нямаше право на закъснение.

Дани беше решил да не споделя с госпожица Бенет как ще прекара остатъка от следобеда, тъй като тя пак щеше да реши, че се шегува неподходящо. Стана й приятно обаче при съобщението за резултатите от конкурса.

Когато той най-сетне успя да се прибере, Моли вече сервираше втора чаша чай на господин Сегат. Швейцарецът се изправи при появата му, а Дани се извини за закъснението, но не даде повече обяснения.

Сегат само кимна и седна отново.

— Вече сте собственик на двата терена, сериозни претенденти за олимпийски колодрум. Не можете да очаквате, че ще реализирате кой знае каква печалба, но пък със сигурност можете да разчитате на съвсем прилична възвръщаемост.

— Пейн обади ли ви се? — попита Дани.

— Тази сутрин позвъни отново и предложи четири милиона франка за терена, който е по-вероятно да спечели. Предполагам, ще искате да му откажа.

— Да. Кажете му също така, че ще приемете шест милиона, при условие че договорът бъде подписан, преди министърката да обяви решението си.

— Но парцелът ще струва поне дванайсет милиона, ако всичко върви по план.

— Уверявам ви, че всичко върви по план — отвърна Дани. — Той прояви ли интерес към другия парцел?

— Не — отговори Сегат. — И защо да го прави, след като почти всички са убедени кой терен ще бъде избран?

Получил информацията, която му трябваше, Дани смени темата.

— Кой даде най-висока цена за нашия проект на Майл Енд Роуд?

— „Феърфакс Хоумс“. Компания с отлична репутация, с която общината е работила и в миналото. Разгледах внимателно предложението им — продължи Сегат и подаде на Дани лъскава брошура. — С някои леки промени почти сигурно е, че ще получат зелена улица до няколко седмици.

— Колко? — попита Дани, като се опита да не е твърде припрян.

— А, да. — Сегат провери числата. — Като се има предвид, че вложихте малко повече от милион паунда, мисля, че би трябвало да сте доволни от цената, която „Феърфакс Хоумс“ предлага — 1 801 156, което означава близо половин милион печалба. Не бих казал, че това е лоша възвръщаемост на капитала, при това парите са разиграни за по-малко от година.

— Как си обяснявате сумата от 1 801 156? — попита Дани.

— Предполагам, господин Феърфакс очаква, че ще се появят още оферти около милион и осемстотин хиляди, и накрая просто е изписал своята рождена дата.

Дани се разсмя от сърце и започна да разглежда проекта в брошурата. Видя комплекс от прекрасни жилища, наречен „Сити Рийч“, които щяха да се издигнат на мястото, където някога той беше само автомеханик.

— Давате ли ми картбланш да се обадя на господин Феърфакс и да му кажа, че той е нашият кандидат?

— Разбира се — отговори Дани. — Между другото, бих искал и аз да му кажа нещо.

Докато Сегат набираше и чакаше да го свържат, Дани разглеждаше подробно внушаващите уважение планове на новия комплекс. Искаше да зададе само един въпрос. Чу Сегат да казва:

— Свързвам ви със сър Никълъс, господин Феърфакс. Той иска да поговори с вас.