— Знам, че сега информацията ви се струва много, но повярвайте ми, в края на седмицата ще можете да готвите и да се справяте с всичко в кухнята.

Руса жена със сиви очи вдигна ръка. Ели се обърна към нея, като продължи да се усмихва.

— Да?

— Ти една от нас ли си? — прехапа устни блондинката.

Ели поклати глава.

— Аз не съм от Новите видове — погледна към Брийз. Откакто жените бяха прекрачили прага на общежитието, тя стоеше близо до тях, все едно им бе сянка.

— Тя е човек, при това добродушен — увери ги тихо Брийз. — Ели е нашият домашен любимец — намигна й, — прилича на пудел. Това са онези сладки малки кученца с пухкави къдрички.

Русокосата жена изглеждаше шокирана, когато се обърна с широко отворени очи към Ели.

— Не се ли дразниш, че те наричат така?

— Знам, че го правят с най-добри чувства. Как се казваш?

Жената се поколеба.

— Наричат ме Халфпринт.

Ели погледна към Брийз, която сви рамене. Имаше много въпроси, но реши да ги зададе по-късно.

— Е, има ли нещо друго, което искате да ме питате?

Халфпринт се обърна към Брийз.

— Може ли?

Брийз въздъхна.

— Вече не е нужно да искате разрешение. Свободни сте. Тук няма от какво да се страхувате, Халфпринт. Може да питате за всичко, което пожелаете.

Русокосата изпъна рамене. Уплашена, се обърна към Ели.

— Обучавате ни, за да бъдем по-добри в това, за което са ни създали, когато се върнем?

— Не — сопна се Брийз. — Всичко свърши. Сега сте свободни. Разбираш ли? Тук сте, за да се научите как да вършите повечето домашни задължения, подобно на човеците — как да готвите и да използвате кухненските уреди — внезапно Брийз стана от стола. — Имам нужда от свеж въздух — и излезе от кухнята.

Погледът на Ели я проследи объркано. Нямаше представа какво става. Сивите очи на Халфпринт се напълниха със сълзи. Ели се приближи към нея.

— Всичко е наред. Това е ново за вас. Добре ли си?

— Ядосах я. — Младата жена изтри сълзите си.

Ели погледна към вратата, не можеше да го отрече.

— Какво искаше да кажеш с това да се върнем, за да бъдем това, за което са ни създали?

Халфпринт я изгледа ужасена. Обърна се и се хвърли в прегръдките на жената до нея, притисна я силно. Ели осъзна, че изведнъж по лицата на всички се бе изписал страх. Досега нито една жена от Новите видове не се бе страхувала от нея. Отстъпи назад, надявайки се да облекчи страха им.

— Защо не отидете да разопаковате багажа си? За днес е достатъчно, през останалото време може да се запознаете с всички. Във всяка стая зад вратата има график кога се сервира храната. Ако имате още въпроси, ще съм тук до пет часа следобед. Другите жени ще ви помогнат, ако не съм наоколо.

Ели ги изчака да си тръгнат и отиде да потърси Брийз. Видя я през прозореца на всекидневната и излезе от сградата. Брийз седеше на пейка под едно дърво, точно срещу входа на общежитието. Седна до нея.

— За какво беше всичко това?

Брийз разрови с крак пръстта пред пейката.

— Вбесявам се от това, което са им сторили. Докторите нарочно са ги създали безсилни. Тези жени се страхуват да зададат дори един въпрос, а чу ли коментара на Халфпринт? Независимо колко пъти им се казва, че тази гадост е свършила, те все още са ужасени, че може да не е истина и да бъдат върнати обратно.

— Не разбирам.

Брийз повдигна глава. Очите й бяха пълни със сълзи.

— Тяхната ДНК е комбинирана с гени на домашни животни, за да бъдат дребни и нежни. Не са създадени за тестване на лекарства. Те не ги събираха с другите видове за медицински изследвания. Сътворени са, за да бъдат малтретирани и използвани.

Ели скръсти ръце.

— За какво?

Брийз изтри една сълза, стекла се по бузата й, и сведе глава.

— За подаръци. Докторите са ги създали, за да бъдат секс робини на негодниците, спонсориращи лабораториите. Продавали са ги на всеки задник, който има пари и е достатъчно извратен да чука животно, приличащо на човек. Направили са ги дребни, за да бъдат безпомощни и да не могат да се защитават.

— О, боже — кръвта се оттегли от лицето на Ели. — Моля те, кажи ми, че се шегуваш.

Брийз поклати глава.

— Засега са открити малко на брой, но Джъстис продължава да търси с помощта на правителството. За някои бе прекалено късно да бъдат спасени, докато се проследяваха паричните трансфери. Мъжете, които бяха арестувани, признаха, че са ги малтретирали до смърт. А новодошлите са тези, които са успели да оцелеят от най-лошото.

— Мисля, че ще ми стане зле.

— На мен също — погледна я Брийз. — Мръсниците продавали тези подаръци не само на мъже, желаещи да чукат животни, но и на убийци, които признали, че са ги пребивали до смърт или са ги обричали на гладуване.

Ели се зарадва, че е пропуснала закуската, иначе щеше да повърне.

— Ами това, което казаха вътре… Те си мислят, че ги обучавам, за да бъдат по-добри… — покри устата си с ръка.

— Подаръци — изръмжа Брийз.

— Тези кучи синове!

— Не трябваше да си изпускам нервите, но се ядосах — кимна Брийз. — Почувствах се зле, Ели. Наистина. Всички ние имахме ужасен живот, но техният е бил кошмарен. В лабораторията няколко мъже от охраната се опитваха да ме малтретират сексуално. Аз се отбранявах, дори успях да убия един от тях. По-голямата част от персонала ни защитаваше, затова такива инциденти не се случваха често. Казваха, че сме твърде скъпи, за да ни осакатяват. Караха ни да правим секс само с мъже от нашия вид, а ние, помежду си, внимавахме да не се нараняваме. Споделяхме общо чувство на достойнство, уважение и доброжелателство. А онези жени там вътре, не са имали това щастие, когато мъжете са ги докосвали.

Ели се изправи, краката й трепереха.

— Предполагам, че по някакъв начин трябва да достигна до тях и да ги науча да ми вярват.

Брийз стана и й се усмихна тъжно.

— Ти си дребна като тях, може би това ще помогне. Халфпринт помисли, че си една от Видовете.

Двете се върнаха в общежитието. Ели бе тъжна. Всеки път щом си помислеше, че бе видяла всички ужаси, които Новите видове бяха преживели, се появяваше нов.

Ели се усмихна на Фюри. Тази сутрин бяха спорили — той не искаше тя да отива на работа. А сега се опитваше по всякакъв начин да оправи отношенията си с нея. Сексът бе изключен, тъй като той се страхуваше, че може да я нарани. Усмивката на младата жена угасна. Искаше й се той да осъзнае, че не беше толкова деликатна, за колкото я мислеше.

— Чувствам се толкова зле заради тях — призна тя.

— Защото имаш добро сърце. — Погали я по бузата. — Сега са свободни. Скоро ще открием още.

— Иска ми се да направя нещо хубаво за тях.

— Какво имаш предвид? — попита той и я дръпна да седне на дивана до него.

— Не знам. Брийз спомена, че са държани почти в изолация, виждали са само хората, които са ги купили.

— Да. За нас казват, че сме животни, но тези мъже са истински зверове. Някои от жените бяха намерени заключени в мазета. Държани в изолация, за да не бъдат открити. Някои от тях, никога не бяха излизали, дори нямаха дрехи на гърбовете си.

Ели потрепери от ужасната картина, която изникна в ума й.

— Те си мислеха, че се опитвам да ги науча какво да правят в кухнята, така че когато се върнат при техните собственици, да имат нови умения.

Фюри се намръщи.

— Чух, че са доста зле. Джъстис ги държи изолирани от всички мъже. Иска да станат емоционално по-силни, преди да ни представи пред тях.

— Но вие защитавате вашите жени. Виждала съм го.

— Така е, но те никога не са го изпитвали, Ели. Били са малтретирани и наранявани от мъжете. Това е всичко, което познават.

— А къде са били настанени, след като са ги освободили, при условие че е трябвало да стоят далеч от мъжете? Направо тук ли ги докараха?

— Не. Джъстис се свърза с една църква. Тя разполага с няколко уединени помещения, край които не живеят мъже. Там жените бяха приети с отворени обятия и им бе дадено време да се възстановят от преживяното. Първата група бе изпратена тук, след като терапевтите решиха, че са достатъчно силни психически. За тях това ще е тест, за да се види как ще се справят. Надяваме се, че ще превъзмогнат миналото и ще погледнат към бъдещето.