— Вярно е — потвърди Слейд, облегнат на рамката на вратата. Сега не беше облечен в униформата на НСО, а със спортни джинси и черно горнище. — Дойдох да взема показанията от госпожа Брауер относно мъжа, когото е видяла през прозореца. Ако позволите, господин директор, в момента не съм на смяна, но бих искал да свършим възможно най-бързо. Може би ще наредите на вашата охрана да претърси района за този човек, преди да е причинил още проблеми.

Ели наблюдаваше лицето на Том Куиш, на което бе изписан гняв.

— Добре. Ако това е историята, както твърдите, ще я приема — намръщи се мрачно към Ели. — Добре ли сте, госпожо Брауер? Мога ли да направя нещо за вас?

— Всичко е наред — отвърна му тихо Ели. — Но ви благодаря, че попитахте.

Той се обърна и излезе от стаята. Ели погледна към лекарката все още изненадана, че тази жена й бе помогнала, като излъга. Триша сви рамене.

— Казах ти, че може да ми имаш доверие.

Слейд въздъхна дълбоко.

— Смятам да остана във всекидневната, за да предотвратя нахлуването на някой друг в спалнята — погледът му се насочи към Ели. — Фюри би трябвало да пристигне скоро. Бесен е, но е добре — обърна се към лекарката и се усмихна. — Лъжеш страхотно, док — намигна й и затвори вратата след себе си.

Триша отпусна рамене и седна на леглото до Ели.

— Не съм много добра в лъжите. Смяташ ли, че този номер ще мине?

— Да. Директорът си тръгна, нали?

Тя продължи да изучава Ели.

— Няколко седмици е необходимо да си почиваш повече. Ударила си си доста зле главата. Ако получиш силно главоболие, замайване или просто не се чувстваш добре, незабавно ми се обади. Трябва да се успокоиш. И без секс за около седмица. Нужно е да лежиш повече и без физическо натоварване. Дръж мястото, където са шевовете, сухо. Използвах саморазграждащи се конци, така че няма да се наложи да ги махам. Може би ще остане малък белег.

— Чудесно. — Ели не успя да скрие сарказма си при тази новина.

— Мога ли да ти задам няколко въпроса?

— За какво?

— Ами — Триша се обърна към нея, като се намести по-удобно на леглото, — прочетох някои от медицинските досиета на Новите видове и разбрах, че Фюри е куче. Там пише, че пенисите им се подуват по време на секс. — Спря за момент. — Боли ли, когато това стане?

— Не — поклати глава Ели. — Не мога да повярвам, че говоря на тази тема.

— Колко време е необходимо, докато набъбването спадне?

Ели се намръщи.

— Моля те. Искам да знам.

— За да можеш да помогнеш на други жени, ако решат да спят с някой от тях?

Триша се поколеба.

— Не, заради мен. Харесвам един от тях.

Ели се отпусна.

— Добре, щом е така. Не е болезнено. Подуването трае само няколко минути. Най-много три.

— Благодаря ти. Нещо друго?

— Обичам Фюри повече от живота си.

Триша се изправи.

— Тази вечер може да се прибереш с него. Само запомни какво ти казах за раната. Господин Фюри трябва да те събужда през няколко часа, за да е сигурен, че всичко е наред. Ако се появи някакъв проблем, трябва да ми се обади веднага. Ще ти донеса обезболяващи за главоболието, което ще имаш, след като ефектът на упойващото лекарство премине.

— Благодаря ви, доктор Норбит.

— Наричай ме Триша — отвърна тя и излезе от стаята.

Няколко минути по-късно Ели дочу гласове. Вратата на спалнята се отвори и Фюри нахлу вътре. Младата жена ахна. Синини покриваха лицето му, а някой му бе дал риза, която изглеждаше така, все едно бе разкъсана на парчета. Той прекоси стаята само с няколко крачки, оставяйки вратата леко открехната. Седна внимателно и посегна към Ели, ръцете му я обгърнаха нежно. Вдигна я и я сложи в скута си, като я притисна силно до гърдите си.

— Добре ли си?

Тя обгърна с ръка врата му. Кожата около окото му бе посиняла, но не беше подута. Огледа останалите наранявания. Ръката й трепереше, когато докосна лицето му на единственото място, където изглеждаше незасегнато.

— Имам няколко шева на главата. Добре ли си? Какво е станало с теб?

Той изръмжа.

— Опитаха се да ме спрат, да не мога да стигна до теб. — Погледът му се задържа върху челото й. — Под превръзката има шевове?

— Само няколко. Всичко е наред. — Ръката й изостави лицето му и посегна към ризата, която носеше. Разтвори яката и погледна надолу към червените белези по гърдите му. Ужасеният й поглед се вдигна нагоре и се впи в очите му.

— Добре съм. Просто огромно недоразумение.

Ели се бореше да не заплаче.

— Много повече е.

Фюри я притисна по-силно.

— Да, но вече всичко е наред. Все пак научих нещо полезно.

— Какво?

— Следващия път ще барикадираме вратата.

За негово успокоение, устните на Ели се разтегнаха в усмивка.

— Искам да си ида вкъщи. Триша каза, че мога да си тръгвам. Само да ми донесе няколко хапчета против главоболие. Няма да можем да правим секс за около седмица и трябва да ме събуждаш през няколко часа, за да си сигурен, че съм добре.

Фюри трепна.

— Седмица, а? — Кафявите му очи омекнаха. — Радвам се, че си добре. Чух те как изпищя. Ужасих се, когато падна. Не мърдаше, можех да подуша кръвта ти.

— Добре съм.

Той стана, намествайки я в ръцете си.

— Хайде да си ходим у дома.

Младата жена притисна буза към рамото му и обгърна с ръце врата му. Знаеше, че е с пижама, но й бе безразлично дали някой ще я види. Фюри тръгна към вратата, като използва крака си, за да я отвори напълно. Слейд, Триша и Джъстис ги чакаха във всекидневната.

— Съжалявам — извини се тихо Джъстис. — Не знаех, иначе никога не бих нахлул в кухнята. — Погледна към Фюри. — Не вярвах, че може да я нараниш, но след последния път, просто не бях сигурен.

Доктор Норбит се намръщи.

— Последния път? Какво е станало?

— Още едно недоразумение, Триша. Друг път ще ти обясня — въздъхна Ели.

Лекарката подаде шишенце с таблетки.

— Аз ще го взема — предложи Слейд, като го грабна от ръката й. — Ще закарам Ели и Фюри до дома им. Ще изглежда доста странно, ако някой го види да носи жена, облечена в пижама.

— Вземи хапче, ако изпитваш болка — инструктира я Триша.

Слейд се поколеба на вратата.

— Искаш ли аз да я нося, Фюри? Тези електрошокови пистолети са доста болезнени.

— Аз ще се погрижа за нея — изръмжа младият мъж.

Слейд отвори вратата и отстъпи встрани. Фюри изнесе Ели от къщата и се запъти към автомобила, който ги чакаше на улицата. Слейд им отвори задната врата. Фюри намести Ели в ръцете си и седна с нея в колата. Движението предизвика вълна на болка в главата й. Простена тихо. Фюри изръмжа. Тя го погали нежно.

— Добре съм. Просто имам главоболие.

Той я притисна силно, явно бе разстроен. Ели бе шокирана, толкова лошо се бе развила вечерта им. Преглътна сълзите си от страх да не би Фюри да ги забележи и да се разстрои още.

Ели се усмихна на жените, събрали се около нея, в кухнята на общежитието. Осем от тях бяха нови, пристигнали тази сутрин. Тя бе шокирана, когато ги докараха пред вратата с куфарите им. Брийз бе застанала до нея, за да ги приветства.

— Те са толкова дребни — ахна Ели.

— Да — мрачно отбеляза Брийз — Така е.

Ели погледна към нея.

— Мислех, че всички сте високи?

Брийз се поколеба.

— Ние сме експериментални прототипове, Ели. Бяхме променени, за да сме по-силни и да можем да издържим на лекарствата, които тестваха. Медикаментите целяха да направят човека по-устойчив. Джъстис ни докара първи тук, защото сме по-здрави. По-издръжливи. А тези — вниманието на Брийз се насочи към новодошлите, които влизаха в общежитието, — тези наистина не са имали такъв късмет.

— Какво значи това?

Брийз й хвърли предупредителен поглед:

— По-късно.

След като Ели разпредели стаите, те се събраха в кухнята за първия урок. Тя изпитваше странно чувство да има около себе си жени, дребни колкото нея, че дори и по-малки, след като бе привикнала с огромния размер на жените от Новите видове. Новодошлите бяха високи около метър и петдесет, с дребни тела, наподобяващи повече крехкото човешкото телосложение. Само чертите на лицата им ги издаваха, че са от Новите видове. Бяха плахи и срамежливи, за разлика от по-едрите си посестрими. Ели им се усмихна, за да ги предразположи да се отпуснат.