Той кимна. Вниманието на Ели се насочи отново към Фюри. Тя прехапа устни, поколеба се секунда, после взе решение. Фюри трябваше да бъде предупреден. Искаше той да узнае какво се бе случило в кабинета на директора. Също така искаше и да се сбогува.

— Може ли да поговорим насаме? — Погледна към охраната, която стоеше много близо до тях и очевидно слушаше всяка дума.

Фюри се намръщи, но кимна.

— Това лично между нас ли е, или и Слейд може да присъства?

Ели се усмихна на Слейд.

— Той е повече от добре дошъл да участва в нашия разговор.

— Следвайте ме — и Фюри се обърна.

Пазачът до Ели изведнъж я хвана за ръката.

— Тя остава тук. Имам заповед от директор Борис, че тя трябва да бъде отвън. Вече съм в нарушение, като й позволих да чака от тази страна на оградата. Няма да влиза по-навътре.

Фюри се извърна.

— Махни си ръката от нея — изръмжа думите. Показа раздразнението си. — По ранг съм по-високо от вашия директор. Жената идва с нас, а ти оставаш на място. Ясно ли е? Да не си посмял да я докоснеш отново.

Пазачът изглеждаше изумен, но пусна Ели и отстъпи. Фюри й показа с жест да върви пред него и Слейд.

Минаха двадесетина крачки, преди тя да спре и застане пред двамата мъже, които я следваха. Обходи наоколо с поглед, за да е сигурна, че охраната е достатъчно далеч и не може да подслушва.

— Какво е това, което искаше да ми кажеш лично? — Погледът на Фюри срещна нежно нейния, лицето му излъчваше спокойствие.

— Исках да те предупредя, че директор Борис подготвя нещо срещу вашите екипи за сигурност. Опита се да ме принуди да подам фалшива жалба срещу теб и хората ти. Сигурна съм, че след като го направи с мен, ще се опита да го направи и с други. Той е много ядосан, че вие поемате контрола върху вашата общност. Просто исках да ти съобщя. — Тя направи пауза. — Вие момчета, ме спасихте онзи ден и си мисля, че сте много по-добри от настоящата охрана. Вярвам, че директорът е готов да стигне до крайности в опит да запази управлението си над Хоумленд. Исках само да те предупредя.

Фюри я изучава дълго, след това кимна. Изражението на Слейд бе каменно, не можеше да се разбере какво мисли, сякаш Ели бе говорила за времето. Фюри си пое дълбоко дъх.

— Що за жалба те принуждаваше да подаваш срещу моя екип?

Внезапно, сякаш земята стана много интересна за Ели. Тя не беше в състояние да го погледне.

— Опита се да направи проблем от това, че ти ми помогна да се почистя от кръвта в банята на общежитието. Намекна някои доста побъркани неща. — Погледна го и пак заби поглед в земята. — Отказах да напиша такава жалба и му казах, че не може да ме принуди да лъжесвидетелствам. Исках само да те предупредя за неговите опити.

Усещаше как Фюри я гледа, когато тишината се проточи. Най-накрая вдигна поглед към него и видя намръщените линии около устата му.

— Бях информиран, че те е уволнил. Това ли е причината да го направи?

Новините се разпространяват бързо, помисли си Ели.

— Може би имаше нещо общо и с това, че го нарекох с някои неласкави имена, когато се вбеси от отказа ми. — Тя се усмихна тъжно. — Вероятно щеше да ми разреши да си опаковам багажа, ако не бях изрекла някои обиди.

Устните на Фюри трепнаха, но той не се усмихна.

— Разбирам. — Замълча. — Трябват ми адресът и домашният ти телефон, в случай че Джъстис иска да разговаря с теб. Само ги кажи и аз ще ги запомня.

Ели отпусна рамене. Беше й неудобно да признае положението си пред него.

— Ще си взема мотелска стая в града и ще започна да си търся работа. Когато дойдох да работя тук, се пренесох от друг щат. Точно сега съм бездомна. Мога да ти дам номера на мобилния си телефон, ако го сложат при опаковането на багажа ми. В противен случай, винаги мога да позвъня в офиса и да съобщя в кой мотел съм отседнала, ако наистина мислиш, че Джъстис ще иска да разговаря с мен. Все още нямам представа къде ще се настаня.

Тъмните очи на Фюри се присвиха, устните му се стегнаха в права линия. Той я огледа от горе до долу, сякаш я изучаваше. Поради каква причина, и тя самата не проумяваше. Насила отмести погледа си от Фюри, когато Слейд заговори.

— Сигурен съм, че ще се оправите, госпожо Брауер. Моля ви, не забравяйте да се обадите в офиса с вашите координати за контакт.

Ели кимна.

— Е, отново ви благодаря, че се застъпихте да ме пуснат вътре. — Погледът й се върна обратно към Фюри. Осъзнаваше, че това е последният път, в който разговаря с него, и този факт я изпълни с тъга. Той я наблюдаваше мълчаливо. Искаше да му каже толкова много неща, но можеше да мисли само за едно, което обобщаваше всичко.

— Моля те, бъди щастлив и благодаря за решението ти да ме оставиш жива — усмихна му се тъжно, преди да се върне при чакащата я до портата охрана. През целия път обратно, усещаше погледа му върху себе си, но не се обърна. Не желаеше да види за последно как той си тръгва. Сега беше свободен и те бяха квит.

Половин час по-късно, колата й пристигна при портата. Тя взе ключовете, забеляза чантата си, поставена на предната седалка, и се качи. Никога вече нямаше да се върне в Хоумленд или при Фюри. В този момент нямаше представа къде да отиде и какво да прави с живота си.

Охраната отвори вратата и тя излезе на улицата при демонстрантите. Някой хвърли нещо и удари отстрани колата й. Тя трепна, но продължи, без да провери какви поражения са нанесени. Това сега беше най-малкият й проблем.

— Постъпи правилно. — Джъстис сложи ръка върху рамото на Фюри. Той погледна към портата, където приятелят му се взираше от четиридесет минути. — Знам, че ти беше трудно да я пуснеш.

Фюри се бореше с емоциите си, беше му тежко да се справи. Срещна любопитния поглед на своя приятел, когато обърна глава, прекратявайки бдението.

— Направих така, както ме помоли, след като ми съобщи за уволнението й. Оставих я да си тръгне. Тя ще бъде в безопасност сега, когато не е в Хоумленд, в случай че онези задници решат пак да ни нападнат.

— Нашите врагове биха могли да я убият — напомни му Джъстис. — Знам, че е трудно за теб.

— Не мога да си представя, никога да не я видя отново — призна Фюри. — Чувствам болка.

Съжаление се изписа по лицето на Джъстис и той стисна още веднъж рамото на приятеля си.

— Не знаех, че е толкова сериозно.

— Така е.

— Съжалявам.

— Разбирам, че тя ще е по-добре в нейния свят, отколкото тук. Макар да каза, че няма дом. Какво ще прави сега? Може би трябваше да я помоля да остане. Бихме могли да принудим директора да я остави в общежитието.

— Не може да създаваме затруднения точно сега, Фюри. Има си време и място за всичко. Ти направи най-доброто за нашите хора. Съжалявам, че се налага да платиш такава висока цена, след като тя означава толкова много за теб. Единственото, което мога да кажа, е, че отново може да работи тук, когато сме готови да поемем пълен контрол над Хоумленд.

Тези думи облекчиха малко болката в гърдите на Фюри.

— Искам тя да се върне. — Той се нуждаеше от нея. Възможността никога повече да не види усмивката или да чуе гласа й, остави горчив вкус в устата му. В съзнанието му се очерта мрачно бъдеще. — Вярвам, че е била уволнена, след като се е застъпила за нас. Но не е използвала правото си да направи същото за себе си.

— Тогава определено ще й предложим същата работа, когато сме в състояние да го направим. Няма да продължи твърде дълго. Просто трябва да се научим как да правим нещата правилно. Има толкова много подробности, които все още не знаем. Всеки ден ни води с една крачка по-близо до пълния контрол върху нашата съдба.

— Какво ще стане, ако тя не пожелае тази работа? Какво ще стане, ако тя не поиска да се върне никога отново? Може да си намери друга работа в нейния свят — мъка проряза Фюри. — Може би никога няма да я видя отново.

— Тогава я остави, Фюри. Опитай се да преодолееш чувствата си.