Когато стигна до пазача на изхода, той изведнъж се изпречи пред нея и прегради пътя й с мрачно изражение.

— Директор Борис ми нареди да взема картата ви за сигурност и да ви придружа директно извън вратите на Хоумленд. Каза да ви предам, че личните ви вещи ще бъдат опаковани и натоварени в колата ви и изнесени през външната порта до час.

Разтърси я шок, не й беше позволено дори да си вземе сбогом с жените и сама да опакова багажа си. Моят остър коментар вероятно е издигнал директор Борис до нови висоти на значението „задник“. По дяволите. Следващата й мисъл бе за Фюри. Никога повече няма да го видя. Прониза я болка. Тя не можеше да бъде неговата любима, но възможността никога да не го види повече, я правеше още по-нещастна.

Ели кимна намръщена, когато пазачът сложи ръка върху пистолета си, в случай, че тя не изпълнеше заповедта. Това щеше да влоши положението й още повече. Откачи картата си за сигурност, за да му я подаде. Той пусна оръжието и я хвана за ръката.

— Мога да ходя и сама, благодаря ви. — Дръпна, за да се измъкне от хватката му, но той не я пусна.

— Заповядаха ми, ако окажете каквато и да е съпротива, да ви арестувам и предам на цивилните полицаи, когато стигнем пред портата.

Младата жена реши да не се бори, въпреки че й се искаше. Вдигна гордо брадичка. Едва сдържа сълзите си, когато мъжът я дръпна за ръката и я изведе на ярката слънчева светлина.

Отвън чакаха още двама охранители, единият от които грабна картата за сигурност от ръката й. Изглежда директор Борис наистина я бе набелязал, щом й бе пратил трима пазачи. Тъпак. Двамата нови заеха позиции пред и зад нея, докато онзи все още я стискаше за ръката. Насочиха се към една от колите на охраната. Мъжът буквално я напъха на задната седалка. Затвори очи, когато автомобилът потегли, знаейки, че я отвеждат извън портата и завинаги от живота на Фюри.

Ели беше изблъскана през главния вход към група протестиращи. Обхвана я нервност, докато чакаше да й докарат колата. Погледна към групата „против Новите видове“ и бързо отмести поглед, виждайки намръщените им гневни физиономии, насочени към нея. Те не знаеха за връзката й с Новите видове, но явно бяха видели как пазачите я изритаха навън. Пристъпи назад към портата, когато един от протестиращите я приближи.

— Отдръпнете се — предупреди охраната и посегна към оръжието си.

Ели замръзна.

— Чакам да докарат колата ми. Те не ме харесват. — Кимна с глава към хората пред нея. — Не може ли да почакам тук, на сигурно място, докато автомобилът ми дойде? Твърде много ли искам?

Пазачите се подсмихнаха.

— Преместете се извън линията или аз ще ви накарам. — Той изглеждаше напълно искрен.

Тя се обърна, направи десетина крачки и пресече начертаната на земята линия. Сега, част от протестиращите се оказаха в непосредствена близост до нея. Един от мъжете я погледна и доближи. Той беше едър и приличаше на бандит, излязъл от затвора, със зле нарисувани татуировки по голите си ръце.

— Коя си ти? Дойде от вътре. Да не би да си от любителите на животни с кървящи сърца.

Ели преглътна.

— Моля ви, оставете ме на мира.

Някаква демонстрантка се обърна към един от пазачите:

— Коя е тази жена?

Той дори не погледна към Ели.

— Тя работеше вътре, но току-що я уволниха.

Ели се вторачи с презрение в пазача, незабавно усети враждебността на хората около нея. Отново пристъпи назад до портата, уплашена. Някои от тези принадлежаха към същата група, нахлула в Хоумленд.

Мъжът от охраната поклати глава:

— Наредих ви да се отдръпнете.

— Да — извика един от демонстрантите на Ели. — Защо не дойдеш тук, кучко? Ще се радваме да си поговорим с теб.

Ели огледа тълпата. Те бяха престанали да се разхождат наоколо, носейки своите знаци на омраза. Бяха се скупчили, наблюдаваха я и приближаваха всички заедно към нея. Стискаха плакатите като бухалки и Ели изтръпна от ужас. Тя отново се притисна към портата и се вкопчи в решетките.

— Ще съдя всеки един от вас, ако ги оставите да ме наранят и ще бъдете уволнени заедно с мен.

— Тогава се махнете — изсумтя един от охраната. — Те няма да ви нападат, ако не сте тук.

— Не мога. Колата и личните ми вещи ще бъдат докарани до портата. Дори чантата ми не е у мен.

Пазачът сви рамене и се усмихна студено.

— Не е наше задължение да ви пазим повече. Вие сте вече бивш служител, така че се погрижете сама за себе си, преди да се наложи да ви принудим. — Той направи пауза. — Ще бъде удоволствие за нас да ви понатупаме. Чухме, че искате всички да ни уволнят, за да могат Новите видове да заемат нашите работни места.

— Какво става тук? — чу се гневен мъжки глас горе, от рампата.

Ели вдигна глава. Тя не познаваше никой от Новите видове по име или лице. Чертите на мъжа разкриваха, че е един от тях. Беше облечен с черни дрехи, военен тип, с надпис на гърдите НСО.

— Нищо — обади се охраната.

Мъжът от Новите видове се намръщи, щом срещна погледа на Ели.

— Аз съм офицер от НСО и отговарям за контрола. Защо сте отвън?

— Бях уволнена. — Ели хвърли поглед през рамо към тълпата зад нея. — Трябва да чакам, докато докарат колата ми, преди да си тръгна. Охраната отказва да ме пусне вътре, а тук ме притискат отвсякъде. — Тя отново погледна нагоре към него. — Много бих желала да бъда в безопасност, докато чакам.

Някой от тълпата хвърли нещо и удари Ели отстрани по ръката. Тя подскочи и се обърна да види какво я беше ударило. Кутийка с безалкохолно лежеше на земята и тъмна течност пръскаше от мястото, където се бе пробила. Ели се отдалечи още от протестиращите и приближи по-близо до портата, когато друг хвърли отново нещо. Тя едва успя да се отдръпне, когато бутилка пълна с вода, прелетя покрай нея и отскочи от металната решетка в непосредствена близост до главата й.

— Пуснете я вътре! — нареди офицерът от НСО. — Веднага!

— Тя е уволнена — обясни пазачът. — Не е наш проклет проблем.

— Заповядах ви да го направите, веднага — изръмжа офицерът от НСО. — Осигурете й безопасност. Не ме карайте пак да повтарям!

Облекчение заля Ели, когато един от охраната я погледна и й посочи да влезе през портата. Нещо друго прелетя и я уцели в рамото. Тя не видя какво е, но я заболя. Вратата се отвори и в този момент тълпата разби нещо друго, но този път не улучиха Ели, тъй като тя се хвърли през портата, от другата страна на оградата. Разтърка рамото си, където я бяха ударили, и погледна нагоре с намерението да благодари на офицера от НСО, но той беше изчезнал.

— Остани до вратата — нареди й най-близо застаналият до нея пазач.

Ели кимна. Беше доволна да чака тук колата си и да гледа демонстрантите от безопасно място. Те я наблюдаваха гневно и все още не бяха възобновили протестната си обиколка. Задници, помисли си тя и им обърна гръб. Пожела си да може да седне долу, но земята й се стори непривлекателна. Затвори очи и обгърна с ръце тялото си, надявайки се да не й се наложи да чака дълго.

— Госпожо Брауер?

Ели отвори очи, изненадана да види Фюри да приближава с офицера от НСО, който бе наредил на охраната да я пусне от другата страна на портата. Фюри бе с дънки, черна риза с дълги ръкави и ботуши. Косата му бе опъната назад в опашка и изглеждаше бесен. Само при вида му сърцето й заби лудо. Въпреки гневния си вид и жестокото изражение, той бе много сексапилен в ежедневните си дрехи, които подчертаваха широките му рамене и тънката талия. Фюри спря на около метър и половина от нея, а офицерът на НСО застана от дясната му страна.

— Какво става? Слейд току-що ме информира за това, което се е случило навън. — Погледът му пробяга по тялото й, изследвайки я. — Пострада ли от хвърлените предмети?

Ели поклати глава, реши да не му казва за пулсиращото си рамо. Насила отмести погледа си от Фюри към Слейд. Той се взираше в нея с любопитство.

— Благодаря ви, че ги накарахте да ми позволят да изчакам тук колата си. Навън започна да става опасно.