Изключи високоговорителя и отвори аварийната кутия под интерком системата. На втория и третия етаж имаше стоманени врати, които изолираха стълбището и асансьора, а стоманени капаци покриваха прозорците. Това бе последната мярка, в случай на проникване в сградата. Вътрешните врати, които отделяха етажите, бяха дебели десет сантиметра, а външните капаци на прозорците — бронирани. Така щяха да се запечатат не само етажите, но и асансьорната шахта.

Ели застана така, че да може едновременно ръката й да стига аварийната кутия и да наблюдава входната врата. Единият от мъжете се качи в пикапа, потвърждавайки най-големия й страх. Останалите се смееха, докато си говореха, вероятно за това как да я убият. Намръщи се и се помоли жените да имат достатъчно време да се качат на по-горните етажи. Разбра, че на нея самата такова почти не й е останало, когато шофьорът затвори вратата, запали двигателя и насочи пикапа точно срещу вратите на сградата. По дяволите.

— Ели? — чу се гласът на Брийз от микрофона. — Всички се събрахме на третия етаж. Веднага се качвай нагоре!

Обзе я облекчение.

— Напълно сигурна ли си, че всички сте там? Скай и Блу дойдоха последни.

— Тук са — увери я Брийз. — Идвай горе, иначе аз слизам долу при теб.

— Стойте в безопасност. Аз ще бъда добре — излъга тя.

Искаше да иде при тях, но някой трябваше да активира аварийните врати от кутията, която отвори. Който и да бе проектирал сградата, бе пропуснал тази подробност, помисли си тя, докато стоеше там, чувствайки се напълно безпомощна. Би трябвало да инсталират ръкохватки за активиране на аварийната система на всички етажи. Набра трицифрения дигитален код в аварийния панел и завъртя ключа. Високият звук на сирена прозвуча в цялата сграда. Знаеше, че в този момент стоманените врати и капаци запечатват по-горните етажи. Жените би трябвало да са в безопасност на втория етаж, но за тяхно добро искаше да са на третия, в случай че тези мъже намерят начин да преминат през вътрешните врати. Не мислеше, че някой някога ще успее да нахлуе в общежитието, но явно бе грешала. Втори път нямаше да рискува с погрешни предположения.

Затвори аварийната кутия. Знаеше, че досега в офиса на охраната са получили сигнал за това какво бе направила. Системата бе свързана безжично с камерите. Което служеше като превантивна мярка за наблюдение в случай, че телефоните не работят и липсва електричество. Вдъхна й увереност мисълта, че бе включила последната възможна защита, което трябваше да означава, че някой е проникнал в общежитието. Така щяха да дойдат по-бързо да ги спасят.

Надявам се. Боже, дано помощта дойде по-скоро.

Ярост обхвана Джъстис. Намираше се в главния офис на охраната и наблюдаваше камерите, които бяха разположени навсякъде в Хоумленд. Петнадесет пикапа, бяха нахлули в територията, след като кола бомба се бе взривила пред главната порта. Навсякъде се чуваха изстрели и умираха хора, а той бе заклещен в тази стая и не можеше да направи нищо, освен да гледа. Приятелите му бяха в опасност и той искаше да им помогне.

— Успокой се — настоя Дарън Антонио. — Екипът за борба с тероризма и местната полиция са на път за насам. Системите за сигурност в сградите са активирани и те са заключени. Всички са наясно, че има проблем, а вашият съвет е в обезопасен бункер. Оттук може да наблюдаваме всичко. Засега има убити само от охраната. Твоите хора са в безопасност.

— Господине — извика една жена. — Ъм… имаме проблем.

— Какво? — сопна се Дарън. — В момента имаме стотици такива.

— Става дума за жената от общежитието. Спря да ни маха и току-що активира последния авариен код — спусна вратите на Света Мария.

— Какво? — изръмжа Джъстис. Чудеше се дали пушек не излиза от ушите му. Никога повече не искаше да бъде безпомощен, след като започна новия си живот, но ето че сега се чувстваше точно така. Това го вбеси.

— Включете останалите камери в сградата — извика Дарън. — Тази жена е новобранка, обзалагам се, че се е паникьосала. Ще я уволня веднага, след като всичко приключи.

— Успях да включа източната камера на улицата — обади се един мъж. — На екран четиринадесет.

Дарън Антонио посочи десния монитор, знаеше, че Джъстис е точно зад него. Фокусираха се върху екрана и видяха как един пикап се засилва към главния вход на женското общежитие.

— Кучи син — измърмори Дарън.

— Какво значи вратите на Света Мария — попита Джъстис, като сграбчи Дарън за рамото и го обърна към себе си.

Дарън пое дълбоко дъх и погледна към чифт вбесени котешки очи.

— Света Мария е светица. Това е… о, по дяволите… доста лошо. Вторите врати, които разделят и запечатват отделните сектори в общежитието, са били активирани. — Дръпна ръката си, за да се освободи от хватката на Джъстис. — Пуснете всички камери, които са в сградата, и инфрачервените лъчи, за да проследим по топлинния сигнал къде се намира всяко от телата, веднага! Тази ситуация е с приоритет!

Джъстис посегна към телефона си и набра някакъв номер.

— Общежитието на жените е под силна атака — след което затвори.

— Тридесет и четири топлинни сигнала на третия етаж. Вратите на Света Мария са спуснати и заключени — извика една жена. — Само един топлинен сигнал се намира на първия етаж и се движи бързо.

— Според нашите записки в общежитието живеят тридесет и пет жени — обади се друг. — Всички са вътре.

Камерите в помещенията, които по принцип стояха изключени, се активираха. На единия екран се показаха жени, които седяха или стояха облегнати на стената в коридора на третия етаж.

— Това са нашите жени — напрегна се Джъстис. — В безопасност ли са там, където се намират?

— Да — кимна Дарън. — Никой не може да стигне до тях. Стоманените врати са дебели почти колкото един крак. Дори бомба не може да ги разбие. Казах ти, че ще са в безопасност.

— Можем да видим входната врата на екран десет — извика някой.

И двамата извъртяха глави към монитора. Дарън прокле тихо. Стъклената врата бе долу на пода, а касата на вратата бе изкъртена навътре.

— Кучи син! Стъклото е издържало, но вратата не — отбеляза някой очевидното.

— Имаме движение на четири нови топлинни сигнала — обади се някой зад тях. — Проследихме първия, който сега се намира в кухнята. Включвам останалите камери.

Ели влезе в кухнята. Чу как вратата се срути долу и осъзна, че се намира в капан. Можеше или да се скрие и да се моли помощта да дойде и да я намерят, преди тези мъже да го сторят, или да се бие. Шансовете й да победи четирима въоръжени мъже не бяха много добри. Главната й грижа бяха жените от Новите видове. Поуспокои се, щом разбра, че се намират в безопасност. Когато бе постъпила на работата, знаеше, че може да стане опасно, но не смяташе, че положението ще бъде толкова лошо.

Отвори чекмеджето, където се намираха ножовете и сграбчи най-големия, като през цялото време наблюдаваше вратата през рамо. Бореше се с паниката, която се надигаше, знаеше, че съзнанието й трябва да остане ясно. Трябва да се скрия.

Огледа се и клекна бързо, за да не се вижда. Отвори леко един от шкафовете и започна колкото се може по-тихо да изважда всичко отвътре.

— Ела тук, котенце. Писенце — извика единият от мъжете.

Да не би да се шегуват, поклати глава Ели. Те дори не могат да направят разлика между човек и Новите видове. Идиотите не знаят по кого да стрелят. Не са ловци, а пълни глупаци, ядосано си каза тя, когато си спомни думата, написана с червено от едната страна на пикапа.

— Излез навън, малкото ми котенце.

Гласовете се чуха по-близо. Сърцето на Ели препускаше, докато се пъхаше в тясното пространство. Нямаше много място, но успя да се намести в шкафа и да затвори вратата. Коленете й се притиснаха в тялото, а главата й се преведе напред в тъмното. Опита да контролира дишането си, за да не я чуят. Всичко, което можеше да стори оттук, бе да се моли помощта да пристигне навреме.