Изръмжа, докато се бореше за контрол със звяра, който се криеше в него. Човешката му страна знаеше, че жената е забранена територия. Тя беше информатор и помагаше на хората му. Това беше причината да се намира в изпитателната лаборатория, но животинското в него искаше да приближи, да я докосне, да претендира за нея. Тази истина го стресна.

Беше се отказал да се доверява на инстинктите си. Тя го бе предала, след като й бе повярвал, че няма да му стори нищо, което да му навреди. Независимо от нейните причини да работи за Мерикъл, той не оправдаваше постъпката й спрямо него или гнева, с който той живееше, знаейки какво му костват действията й.

Той обучаваше мъжете от своя народ да държат животинското у себе си изкъсо и сега трябваше да направи същото — да даде пример и да запази самоконтрол. Носеше отговорност за Видовете, да им покаже, че съществува живот и извън пределите на изпитателната лаборатория и че те не са просто животни, създадени от Мерикъл, на които цял живот бяха набивани в главите само оскърбления. Ели бе живото доказателство за това, че той има една-единствена слабост — нея.

Тя се взираше в тъмнината наоколо, сякаш можеше да го усети. Животното в него виеше в душата му да отиде при тази жена, да я вземе, да я докосва. Бореше се със своя копнеж, но най-накрая тръгна насреща й, въпреки волята си. За пореден път бе загубил контрол по отношение на Ели. Просто не можеше да устои на аромата й и на силното си желание да погледне в очите й и да чуе гласа й.

Ярост кипеше в човешката му същност, докато животното в него се наслаждаваше на чистата похот при звука на сладкия й дразнещ глас. Отново се бореше със себе си, когато подуши страха й, искаше да я защити, но също така трябваше да я държи колкото се може по-надалеч, за да не я изплаши.

Движение отново привлече вниманието на Ели. Тя ахна, когато Фюри излезе иззад едно дърво, на двадесет метра от нея. Цялото й тяло реагира при вида на този висок привлекателен мъж и усещането за опасност, излъчваща се от него. Преглътна, задъха се и когато шокът от появата му отмина, я разтърси страх. Не беше чула куче — ръмженето бе идвало от него. Фюри бе издавал този страшен звук.

Неговата дълга копринена коса се спускаше надолу по раменете и гърдите му, свободна и необуздана, като него самия. Черните дрехи, които носеше, обгръщаха широките му рамене, впечатляващите мускулести ръце и подчертаваше стегнатата му талия. Аура на опасност се излъчваше от него, когато тъмният му поглед, сякаш залепна за нея и погълна бавно цялото й тяло. Меко ръмжене излезе дълбоко от гърлото му. Дори и в мъждивата светлина се виждаше стиснатата му челюст и напрегнатите мускули.

Той направи крачка напред с грация, присъща повече на животно, отколкото на човек, напредвайки бавно към нея. Погледът й се спусна от мускулестите му бедра, очертани от тесните черни панталони, чак до черните му обувки. Мъжът излъчваше сила и сексапил и тя преглътна мъчително. Сърцето й ускори ритъма си, дишането й се учести, а тялото й реагира на чисто мъжкото му излъчване.

Никой никога не й бе влиял така, както той го правеше. Със съблазнително плавно движение мъжът направи още една дебнеща крачка напред. Ели осъзна, че той нарочно се бе облякъл така, за да се слее с мрака, но сега бе пристъпил в светлината, за да разкрие самоличността си единствено на нея.

Фюри я гледаше мълчаливо, изучаваше лицето й и докато тя отвръщаше на погледа му, можеше да се закълне, че вижда глад в красивите му очи. Езикът му се стрелна да навлажни долната устна, розовият му връх, като че ли нашепваше за нещо забранено, но съблазнително тъмните му очи се присвиха, сякаш четеше мислите й. Ели искаше да го целуне, копнееше да го остави да я докосне отново, но този път без ярост. Разбира се, това нямаше да стане. Той я мразеше.

— О, мамка му — прошепна тя, но след това каза по-силно: — Здравей, ъ-ъ, Фюри! Приятна вечер за тичане, нали?

Той не отговори нищо, но пристъпи още по-близо до нея, преди да спре. Обхвана я ужас. Те бяха сами, а той се бе заклел да я убие. Нямаше как да извика на помощ патрула — не бяха в полезрението им.

Ниско ръмжене излезе от отворените му устни, когато пристъпи още една крачка към нея. Желанието на Ели да избяга се засили, но остана на място, защото беше чела, че създанията от Новите видове са много бързи. Тяхната променена ДНК, в зависимост от това с какво животно е била комбинирана, се грижеше за това. При Фюри очевидно е била смесена с кучешка и със сигурност би я настигнал, ако тя понечеше да избяга. Не беше сигурна дали трябва да вика за помощ. Може би изходът от плашещата ситуация бе да го склони да я пусне или просто да се надява, че той няма да й стори нищо лошо. Мъжът приближи още.

— Знаеш ли на какво ни обучаваха, за да покажем на какво сме способни пред техните инвеститори? — Гласът му прозвуча рязко, хладно и плашещо.

Ели трябваше да прочисти гърлото си, за да не покаже своя страх.

— Не съвсем. Повечето от файловете бяха унищожени при разрушаването на лабораториите за тестване на Мерикъл Индъстрис. А когато работех там, не ми беше разрешен достъпът до тази информация.

— Преследване — изръмжа той. — Ненадминат съм в тази дисциплина. Бях най-добрият от прототиповете. Те ни научиха на тези неща, за да продават лекарствата си. Показваха живи примери за това, което хората биха могли да станат, ако купуват техните глупави коктейли и медикаменти.

Ели осъзна, че в този момент бъдещето й е несигурно. Фюри я ненавиждаше, той говореше по начин, който можеше да се окаже опасен. Не успяваше да намери точните думи, за да успокои напрежението. Той пристъпи още веднъж. По дяволите, два пъти, по дяволите, помисли си младата жена трескаво. Още няколко крачки и щеше да е до нея.

— През онзи ден, нямах друг избор — изтърси. — Убих Якоб, за да те защитя, но ако те бяха усетили, че аз съм го направила, нямаше да ми позволят да изляза. Просто исках да те спася.

— Казала ли си на някого за онова, което той ми стори и как ме остави да страдам заради постъпката ти?

— Не — поклати глава Ели. Тогава беше прекалено изплашена, за да признае на своя шеф, че се е намесила, уверена, че той ще се ядоса, че е пренебрегнала заповедта му да не прави нищо, с което да предизвика подозрение. Убийството на техника в защита на Новите видове, определено щеше да доведе до това. Но една дума се открои в съзнанието й. Страдание?

— Не се ли срамуваш от това, което направи?

Тя се поколеба.

— Изобщо не можеш да си представиш колко. Аз…

— Ти каза на охраната, че аз съм го убил — прекъсна я, ръмжейки. — Размаза неговата кръв по ръцете ми. Не си прави труда да го отричаш.

Горещи сълзи на съжаление заплашваха да прелеят от очите й, но бързо успя да ги спре.

— Аз… — Преглътна. — Нямах друг избор. Не мислех, че ще те убият, иначе никога нямаше да прехвърля вината за убийството му върху теб. Трябва да ми по…

— Да ти повярвам? — Тъмните му очи се присвиха, опасен звук се изтръгна дълбоко от гърлото му. — Ти се възбуди, когато видя страданието ми, значи знаеш каква жестокост си ми причинила.

От къде знае, че съм се възбудила? Не се осмели да го попита, но нямаше и да го излъже, като се имаше предвид, че му дължи твърде много, за да го стори. Устата й остана затворена. Не беше сигурна как да му обясни защо така силно откликваше на него, нямаше оправдание за това. Реакцията на тялото й към мъжкото му излъчване, при тези условия, беше грешно.

— Не беше заради болката, която видях да изпитваш, или заради иглата, която трябваше да забия в тялото ти. За да изглежда правдоподобно, бях длъжна да сторя така, все едно той е умрял, докато те е инжектирал. Много съжалявам.

— Изненадан съм, че не се опитваш да излъжеш.

Ели вдигна брадичка, за да срещне ядосания му заплашителен поглед.

— Прав си. Тялото ми реагира, когато съм в близост до теб. Нямам оправдание. Всичко, което мога да направя, е да се извиня. Знам, че не е морално и се чувствам наистина виновна. Ти си… — Поколеба се, преди да му признае колко привлекателен го намира. — Ти беше гол и не можех да не го забележа, въпреки ужасяващите обстоятелства. Съжалявам.