Никога повече нямаше да изпита това странно изтръпване в най-съкровената ѝ част, възхитителния трепет като крила на пеперуди в стомаха. За последен път се взираше в устните на мъж, изпълнена с болезнения копнеж да докоснат нейните.
Господи, колко го желаеше! Желаеше това. Преди да е станало прекалено късно.
И той я обичаше. Той я обичаше. Беше го казал и въпреки че не можеше напълно да повярва в любовта, вярваше на него.
Облиза устни.
— Луси – прошепна той името ѝ, което прозвуча като въпрос, заявление и молба – всичко в едно.
Тя кимна. А после, защото разбираше, че не може да лъже себе си или него, каза на глас:
— Целуни ме.
По-късно нямаше да се преструва, нито да твърди, че е била пометена от страстта, лишена от способността да мисли. Решението беше нейно. И тя сама го бе взела.
За миг Грегъри не помръдна, но тя знаеше, че я бе чул. Дишането му стана шумно и накъсано, а очите му заблестяха, когато я погледна.
— Луси – изрече. Гласът му – дрезгав, дълбок и стотици други неща, превърна костите ѝ в желе. Устните му намериха ямката на шията ѝ. – Луси – промърмори той.
Тя искаше да каже нещо в отговор, но не можа. Бяха ѝ нужни всичките ѝ сили само да го помоли за целувка.
— Обичам те – прошепна той, докато плъзгаше устни по шията ѝ. – Обичам те. Обичам те.
Това бяха най-болезнените, най-прекрасните, най-ужасните, най-великолепните думи, които можеше да ѝ каже. Искаше ѝ се да заплаче – от щастие и тъга.
Удоволствие и болка.
И изведнъж, за пръв път в живота си, тя разбра цялата мъчителна радост от егоизма. Не биваше да прави това. Знаеше, че не бива, и знаеше, че той навярно си мисли, че тя ще намери начин да развали уговорката с Хейзълби.
Тя го лъжеше. Лъжата ѝ бе толкова ясна, сякаш я бе изрекла на глас.
Но беше безсилна да стори друго.
Това беше нейният миг. Единственият миг, в който ще може да подържи блаженството в ръцете си. И трябваше да ѝ стигне за цял живот.
Окуражена от лумналия в нея огън, тя обхвана в шепи лицето на Грегъри, притегли го към себе си и жадно впи устни в неговите. Не знаеше какво прави – сигурно съществуваха правила за подобни случаи, но не я бе грижа. Искаше просто да го целуне. И нищо не можеше да я спре.
Едната му ръка се плъзна по бедрото ѝ и Луси долови през тънкия плат на нощницата колко жарка беше дланта му. После тя се премести на дупето ѝ, стисна го и го обхвана и телата им се озоваха плътно притиснати едно в друго. Луси усети, как се плъзга надолу и в следващия миг двамата бяха върху леглото, тя лежеше по гръб, той я притискаше върху дюшека и почувства възхитителната горещина и тежест на мъжкото тяло.
Почувства се като жена.
Почувства се като богиня.
Почувства, че може да се обвие около него и никога да не го пусне.
— Грегъри – задъхано прошепна и зарови пръсти в косата му.
Той застина и тя разбра, че я чакаше да продължи.
— Обичам те – промълви Луси, защото беше вярно и тя имаше нужда поне нещо да бъде истина. Утре той щеше да я намрази. Утре тя щеше да го предаде, но поне сега нямаше да излъже. – Искам те – рече тя, когато той вдигна глава и се взря в очите ѝ. Гледа я дълго и настойчиво и тя знаеше, че ѝ даваше последна възможност да се отдръпне. – Искам те – повтори Луси, защото го искаше до забрава. Искаше той да я целува, да я обладае и да забрави, че тя не шептеше думи на любов.
— Лу…
Тя притисна пръст към устните му. И прошепна:
— Искам да бъда твоя. – Замълча и добави: – Тази нощ.
Тялото му се разтърси от силна тръпка, дишането му се учести. Той простена нещо, може би името ѝ, и после устните им се сляха в целувка, която вземаше, изгаряше и поглъщаше. Луси не устоя на огнената вихрушка и се раздвижи под него, ръцете ѝ се плъзнаха към шията му, нахлуха под реверите на сакото, пръстите ѝ отчаяно търсеха топлата кожа. С хриплива ругатня той се надигна, все още възседнал я, и смъкна сакото и вратовръзката си.
Тя се втренчи в него с широко отворени очи. Той сваляше ризата си, но не бавно или с ловки движения, а с трескава бързина, която подчертаваше силата на желанието му.
Грегъри вече не се владееше. И двамата бяха изгубили контрол. Той също като нея се бе превърнал в роб на огъня, изгарящ телата им.
Захвърли ризата и тя ахна, когато зърна голата му гръд, осеяна с малки косъмчета, изпъкналите и изваяни мускули, напиращи под кожата.
Той беше красив. Луси не бе осъзнавала, че един мъж може да бъде толкова красив, ала това бе единствената дума, с която можеше да го опише. Вдигна ръка и предпазливо докосна гърдите му. Усети бесните удари на сърцето му, как кръвта му пулсираше и едва не отдръпна ръката си.
— Не – възпря я Грегъри и захлупи дланта ѝ със своята. Обви пръсти около нейните, а после я притисна до сърцето си.
Той се взря в очите ѝ.
Тя не можа да отвърне поглед.
В следващия миг отново се отпусна върху нея и тя усети горещото му и твърдо тяло, а ръцете и устните му бяха навсякъде. А нощницата й… Вече, изглежда, не покриваше много от нея. Беше вдигната нагоре върху бедрата ѝ, после се озова навита около талията. Той я докосваше – не там, но много близо. Галеше корема ѝ, изгаряйки я с горещата си длан.
— Грегъри – простена тя, защото някак си пръстите му бяха намерили гърдите ѝ.
— О, Луси – изпъшка той, обхвана гърдата ѝ, стисна я, подразни връхчето и…
О, мили боже! Как бе възможно да усеща всичко там?
Бедрата ѝ се извиха нагоре, имаше нужда да бъде по-близо. Нуждаеше се от нещо, което не можеше точно да определи, нещо, което да я изпълни докрай. Да я накара да се почувства цялостна.
Сега той нетърпеливо дърпаше нагоре нощницата ѝ, изхлузи я през главата ѝ, оставяйки я скандално гола. Тя несъзнателно се опита да се прикрие с ръка, ала той сграбчи китката ѝ и я притисна към гърдите си. Отново я бе възседнал, изправил гръб и я гледаше така, сякаш… сякаш…
Сякаш тя беше красива.
Гледаше я така, както мъжете винаги гледаха Хърмайъни, само дето в погледа му имаше и нещо повече. Повече страст, повече желание.
Тя се почувства като богиня, на която се покланят.
— Луси – промърмори младият мъж, милвайки гърдата ѝ. – Аз имам чувството… мисля…
Замълча и поклати глава. Бавно, като че ли не разбираше какво се случва с него. – Цял живот съм чакал това – прошепна. – През целия си живот. Дори не знаех. Дори не знаех.
Луси взе ръката му, поднесе я към устните си и целуна дланта. Тя разбираше.
Дишането му се ускори, после той се плъзна от нея, а ръцете му се заеха припряно да разкопчават бричовете.
Тя го наблюдаваше с широко отворени очи.
— Ще бъда нежен – закле се Грегъри. – Обещавам.
— Не се притеснявам – отвърна Луси и неуверено се усмихна.
Устните му се извиха в ответна усмивка.
— Изглеждаш ми притеснена.
— Не съм – заяви тя, но отмести поглед.
Грегъри се засмя и легна до нея.
— Може да те заболи. Казвали са ми, че в началото е така.
Тя поклати глава.
— Не ме интересува.
Ръката му се плъзна по рамото ѝ.
— Само запомни, ако има болка, после ще стане по-добре.
Тя го усети как отново лумва – онзи бавен пламък в корема ѝ.
— Колко по-добре? – попита със задъхан и непознат глас.
Грегъри се усмихна и пръстите му погалиха бедрото ѝ.
— Доста, така са ми казвали.
— Доста или много по-добре? – попита тя, едва смогвайки да говори.
Той легна върху нея, покривайки всеки сантиметър от тялото ѝ със своето. Беше порочно.
Беше блаженство.
— Много по-добре – отвърна той и леко я гризна по шията. – Всъщност много повече от добре.
Грегъри разтвори краката ѝ и се настани между тях. Тя почувства как твърдата му и гореща мъжественост се притисна към нея. Напрегна се и той сигурно го бе усетил, защото тихо прошепна в ухото й:
— Шшшт.
Оттам устните му бавно се придвижиха надолу.
