— Още не съм сигурна. Ужасно съм уморена. Може би след няколко седмици.
— След няколко седмици? – повтори той като ехо, втрещен от дългия срок.
— Ще видим – промърмори тя, а после се усмихна. – Но вече се чувствам по-добре.
И действително беше така. Все още беше изтощена, повече от всеки друг път. Усещаше ръцете си натежали, краката си тежки като греди, но на сърцето ѝ беше леко, та чак ѝ идеше да запее.
— Обичам всеки един от вас – внезапно обяви тя. – Теб – обърна се към Катарин – и теб, и теб, и теб, и теб, и теб, и теб. И двете бебета в детската стая.
— А дори още не ги познаваш – изтъкна Хърмайъни.
— Знам, че ги обичам. – Тя погледна към Грегъри. Той стоеше до вратата, където нито едно от децата не можеше да го види. Сълзи се стичаха по лицето му. – И знам, че и теб те обичам – нежно добави тя.
Той кимна, после избърса лицето си с опакото на дланта си.
— Майка ви се нуждае от почивка – заяви, а Луси се запита дали малчуганите доловиха колко задавен прозвуча гласът му.
Но дори и да бяха доловили, не казаха нито дума. Малко помърмориха на излизане, но се изнизаха навън също толкова благоприлично, колкото и на влизане. Грегъри последен напусна стаята, но преди да затвори вратата, надникна отново вътре и ѝ обеща:
— Скоро ще се върна.
Тя му кимна в отговор, после пак се отпусна в леглото.
— Всички ви обичам – повтори Луси, сякаш тези думи пораждаха усмивката ѝ. – Обичам всеки един от вас.
И това бе истина. Обичаше ги от все сърце.
* * *
23 юни 1840
Кътбанк Манър Норт
Уинкфилйд, Бъркс
Скъпи мой Гарет,
Забавих се в Бъркшир. Раждането на близнаците бе доста драматично, а Луси трябва да пази леглото най-малко месец. Брат ми казва, че може да се справи без мен, но това е толкова невярно, че чак е смешно. Самата Луси ме помоли да остана, но се постара той да не я чуе; човек винаги трябва да се съобразява с чувствителността на мъжете около нас. (Знам, че ще ми простиш това мнение; дори ти си длъжен да признаеш, че жените са по-полезни в болничната стая.)
Много добре стана, че бях тук. Не съм сигурна дали тя щеше да оцелее след раждането без мен. Изгуби ужасно много кръв и имаше моменти, когато не бяхме сигурни дали изобщо ще се събуди. Наложи се насаме да я скастря доста сурово. Не си спомням точните думи, но може да съм заплашила, че ще я осакатя, за да я стресна. И може дори да съм наблегнала на предупрежденията си, добавяйки: „Знаеш, че ще го направя“.
Разбира се, говорех, водена от предположението, че тя е прекалено слаба, за да долови противоречието в заплахата ми – ако не се събудеше, нямаше да има значение дали ще я осакатя.
Сигурна съм, че в момента се смееш. Но когато тя се събуди, хвърли предпазлив поглед към мен и сърдечно прошепна: „Благодаря ти“.
Така че ще остана тук още малко. Макар че ужасно ми липсваш. В такива времена осъзнаваш кое наистина е важно. Луси преди време обяви, че обича всички нас. Предполагам, че и двамата знаем, че аз никога не съм притежавала търпение за подобна любов, но със сигурност обичам теб. И нея. И Изабела, и Джордж. И Грегъри. И всъщност още доста хора.
Действително съм щастлива жена.
Това любяща съпруга,
Хайъсинт
Книгите от поредицата
БРИДЖЪРТЪН
Херцогът и аз
(Историята на Дафни)
Виконтът, който ме обикна
(Историята на Антъни)
Предложение от джентълмен
(Историята на Бенедикт)
Да флиртуваш с Бриджъртън
(Историята на Колин)
На сър Филип, с любов
(Историята на Елоиз)
Очарователен негодник
(Историята на Франческа)
Заради неговата целувка
(Историята на Хайъсинт)
На път за олтара
(Историята на Грегъри)
Julia Quinn – ON THE WAY TO THE WEDDING, 2006
„On the Way to the Wedding: The 2nd Epilogue“, 2009
Джулия Куин – На път за олтара, 2023
Осма книга от поредицата Бриджъртън
Американска. Първо издание
Превод: Диана Кутева
Редактор: Преслава Колева
Коректор: Венера Тодорова
Технически редактор: Симеон Айтов
Графично оформление: Владислав Кирилов
Издателство Ибис
ISBN 978-619-157-399-8
Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране: Vanilla
