— Не се разстройвайте – обади се лейди Лусинда и леко проточи врат, за да огледа по-добре сандвичите. Явно търсеше нещо по-екзотично от британското свинско.

— Не съм разстроен – намусено отвърна Грегъри и зачака тя отново да насочи вниманието си към него. А когато тя не го стори, отново повтори: – Не съм разстроен.

Дамата му се извърна, внимателно го изгледа и сетне примигна.

— Е, това е освежаващо, трябва да кажа. Повечето мъже са съкрушени.

Грегъри се начумери.

— Какво имате предвид с това, че повечето мъже са съкрушени?

— Точно това, което казах. – Лейди Лусинда го погледна раздразнено. – Или, ако не са съкрушени, са необяснимо разгневени. – Тя очарователно изсумтя, както се полагаше на благородна дама. – Като че ли вината е нейна.

— Вина? – откликна Грегъри, защото в интерес на истината, му беше дяволски трудно да следи мисълта ѝ.

— Вие не сте първият джентълмен, който си въобразява, че е влюбен в Хърмайъни – осведоми го тя с доста уморено изражение. – Непрекъснато се случва.

— Аз не си въобразявам, че съм влюбен… – Той замълча, надявайки си, че тя не е забелязала натъртването на думата „въобразявам“. Господи, какво му ставаше? Винаги бе имал чувство за хумор. Дори за самоирония. Особено за самоирония.

— Не си ли въобразявате? – Тя прозвуча приятно изненадана. – Е, това е освежаващо.

— Защо да е освежаващо? – присви очи Грегъри.

— А вие защо задавате толкова много въпроси? – върна му го лейди Лусинда.

— Не задавам – възрази той, макар да го правеше.

Тя въздъхна, а после напълно го слиса с думите:

— Много съжалявам.

— Моля?

Лейди Лусинда сведе поглед към сандвича с яйчена салата в чинията си, после отново го вдигна към него. Грегъри заключи, че такава последователност не е комплимент за него. Обикновено имаше предимство пред яйчената салата.

— Реших, че навярно искате да говорите за Хърмайъни – призна тя. – Извинете ме, ако съм сгрешила.

Думите ѝ поставиха Грегъри в твърде затруднено положение. Можеше да признае, че се е влюбил до уши в госпожица Уотсън, което беше неудобно дори за такъв безнадежден романтик като него. Или можеше да отрече, в което тя очевидно нямаше да повярва. Или да направи компромис и да признае леко увлечение, което обикновено той би сметнал за най-доброто решение, ала това можеше да обиди лейди Лусинда.

В крайна сметка се бе запознал едновременно с двете девойки. А не се бе влюбил до уши в нея.

Но тогава, сякаш можеше да чете мислите му (което, честно, го изплаши), тя махна с ръка и рече:

— Моля ви, не се тревожете за моите чувства. Аз вече съм свикнала с това. Както казах, това непрекъснато се случва. – Все едно в откритото сърце на Грегъри забиха тъп нож. И го завъртяха. – Да не споменаваме – безгрижно продължи да чурулика тя, – че аз на практика съм сгодена. – След това заявление отхапа от сандвича.

Грегъри се зачуди що за мъж се бе обвързал с това странно създание. Не че точно съжаляваше въпросния тип, просто… се чудеше.

В този миг лейди Лусинда нададе едно кратко:

— О!

Очите му проследиха погледа ѝ, насочен към мястото, където преди малко стоеше госпожица Уотсън.

— Питам се къде ли е отишла – поясни лейди Лусинда.

Грегъри тутакси се извърна към изхода, надявайки се за последен път да зърне бленуваната дама на сърцето си, преди да е изчезнала, но беше закъснял. Дяволски разочароващо. Какъв е смисълът от безумната, поразяваща, мигновена любов, ако нищо не можеш да направиш за това?

И забравете всичко за несподелената любов! Мили боже!

Не бе сигурен как се наричаше въздишката през стиснати зъби, но точно това направи.

— Ах, лейди Лусинда, ето къде сте!

Грегъри вдигна поглед и видя снаха си да приближава към тях.

И си спомни, че изобщо бе забравил за нея. Кейт нямаше да се обиди; тя беше изключително добра и ведра душа. Но при все това Грегъри обикновено се опитваше да спазва благоприличие с жените, които не му бяха кръвни роднини.

Лейди Лусинда направи лек поклон.

— Лейди Бриджъртън.

В отговор Кейт топло ѝ се усмихна.

— Госпожица Уотсън ме помоли да ви предам, че не се чувства добре и се оттегля за вечерта.

— Така ли? Тя каза ли… О, няма значение. – Лейди Лусинда махна с ръка – жест, предназначен да подскаже безгрижие, но Грегъри забеляза как ъгълчетата на устните ѝ малко се отпуснаха и се досети, че се е разстроила.

— Изглежда, е понастинала – додаде Кейт.

Лейди Лусинда кимна.

— Да – отвърна, но не изглеждаше толкова притеснена, както би си помислил Грегъри, имайки предвид обстоятелствата, – сигурно е това.

— А ти – продължи Кейт, извръщайки се към Грегъри – дори не си направи труда да ме поздравиш. Как си?

Той улови двете ѝ ръце и ги целуна в знак на извинение.

— Закъснях, прости ми.

— Това го разбрах. – Изражението на лицето ѝ бе по-скоро леко раздразнено, отколкото негодуващо. – Иначе как си?

— Иначе се чувствам прекрасно – ухили се той. – Както винаги.

— Както винаги – повтори тя и с поглед му даде да разбере, че го очаква обстоен разпит. – Лейди Лусинда – продължи Кейт с не толкова сух тон, – предполагам, че вече сте се запознали с брата на съпруга ми, господин Грегъри Бриджъртън?

— Естествено – отвърна лейди Лусинда. – Двамата се възхищаваме на лакомствата. Сандвичите са много вкусни.

— Благодаря – рече Кейт и добави: – А Грегъри обеща ли ви танц? Не мога да гарантирам, че музиката ще се изпълнява от професионалисти, но успяхме да съберем струнен квартет сред нашите гости.

— Обеща – потвърди лейди Лусинда, – но аз го освободих от задължението, за да може да утоли глада си.

— Навярно имате братя – с усмивка отбеляза домакинята.

Лейди Лусинда погледна към Грегъри с леко сепнато изражение, преди да отвърне:

— Само един.

Той се извърна към снаха си.

— Преди малко и аз направих същото заключение – поясни.

Кейт се разсмя.

— Такива са те, великите умове. – Извърна се към по-младата жена и рече: – Важно е да се разбере поведението на мъжете, лейди Лусинда. Никога не бива да се подценява силата на храната.

Лейди Лусинда недоумяващо се ококори насреща ѝ.

— За да бъдат в добро настроение?

— Е, и това също – почти безцеремонно отвърна Кейт, – но не бива да се подценява ползата ѝ, за да се победи в спор. Или просто за да получиш това, което искаш.

— Кейт, та тя току-що е излязла от класната стая – смъмри Грегъри снаха си.

Кейт не обърна внимание на забележката му и широко се усмихна на лейди Лусинда.

— Никога не е прекалено рано, за да се придобият важните умения.

Лейди Лусинда погледна към Грегъри, сетне към Кейт, а после в очите и проблеснаха развеселени искрици.

— Разбирам защо толкова много хора ви се възхищават и ви уважават, лейди Бриджъртън.

— Прекалено сте любезна, лейди Лусинда – засмя се Кейт.

— О, моля те, Кейт – не се стърпя Грегъри. Извърна се към лейди Лусинда и добави: – Ще стърчи тук цяла нощ, ако продължавате да я обсипвате с комплименти.

— Не му обръщайте внимание – ухили се Кейт. – Той е млад и глупав и няма представа за какво говори.

Грегъри се канеше да направи друг коментар – не можеше да позволи Кейт да има последната дума, – но в този миг се намеси лейди Лусинда:

— С удоволствие бих ви обсипвала с комплименти до края на вечерта, лейди Бриджъртън, но мисля, че е време да напусна приятната ви компания. Бих желала да проверя как е Хърмайъни. През целия ден не се чувстваше много добре и искам да се уверя, че всичко е наред.

— Разбира се – кимна Кейт. – Моля, предайте ѝ моите най-добри пожелания и позвънете, ако имате нужда от нещо. Нашата икономка се смята за нещо като лечителка и винаги може да приготви някоя лечебна отвара.

Тя се усмихна, а изражението на лицето ѝ беше толкова дружелюбно, че Грегъри мигом се досети, че тя одобрява лейди Лусинда. Което означаваше много. Кейт никога не бе търпяла глупаци, доброволно или не.