— Не, разбира се, че няма да му сторим нищо.

— Точно така. Ако обаче се противиш, ще се наложи да действаме доста по-грубо. Я да видим къде си ги скрил!

— Добре, ще ви ги донеса — започна Роули, но рязко прекъсна думите си и направи огромен скок към колата. В ръката му внезапно се появи тояга, също така здрава и дебела като тази на Букълс. Опря гръб на колата и плю на ръцете си. Не каза нито дума, но не беше и нужно.

— Значи си решил да се биеш, а? — изръмжа Букълс. — Добре тогава!

Той замахна с тоягата си и се нахвърли върху търговеца. Роули отрази удара, замахна на свой ред и улучи пищяла на грамадния мъж. Букълс изрева от болка.

— Напред, Сникърс, какво стоиш там. Мини му от другата страна, проклети страхливецо!

Двамата мъже се хвърлиха заедно върху плячката си и Роули, опрян на колата, се опита да не ги допуска твърде близо до себе си. По главата и раменете му се посипаха силни удари. Беше безпомощен.

Разбрал, че е в безизходица, той погледна към Ласи, която стоеше от другата страна на огъня и лаеше.

— Ела тук! Дръж! — изрева той.

Ласи се стрелна напред като светкавица, после изведнъж се хвърли върху големия мъж. Той се обърна бързо и стовари тоягата си върху нея. Ударът я улучи по рамото и тя едва не се претърколи. За секунда мъжете престанаха да се бият и двамата нападатели се обърнаха към кучето. То стоеше неподвижно и ги гледаше.

У Ласи се бореха различни чувства, но надделя едно.

Отново се беше озовала срещу мъже, чиито ръце й причиняваха зло. Те се протягаха надалеч, нараняваха я, причиняваха й болка. Ръцете им щяха да посегнат към нея, да я заловят и затворят. Трябваше да избягва такива хора. Така беше постъпвала винаги досега. Едно куче трябваше да стои по-далече от хората и да не се мярка много пред очите им.

В този момент Букълс направи крачка към Ласи и вдигна тоягата си.

— Махай се! — изкрещя той. — Докато не съм те фраснал пак!

Ласи се отдръпна назад, обърна му гръб и изчезна в близките храсти. После безшумно се заизкачва по склона, който водеше към гората.

Букълс се обърна към Роули.

— Ама ти си имал страхотно куче! — изрева той. — Виждаш ли, приятелче, дори най-добрият ти другар те напусна. Дяволски добро куче, няма що. Хайде, дай ни парите без повече приказки и ще забравим случилото се.

Роули, който беше проследил с болка изчезването на Ласи в гората, разбра, че трябва да се бие сам. Плю отново в шепите си и изпъна рамене.

— Елате и си ги вземете! — отговори упорито той.

Мъжете се втурнаха отново напред и замахнаха с тоягите си. Движеха се в полукръг, огрени от пламъците на огъня. Бяха разбрали, че търговецът не е някой слабак, а и тъй като стоеше с гръб към колата, можеше да държи малкото пространство пред себе си свободно.

Докато господарят й се биеше, отразяваше страшните удари и умело им отговаряше, малката, вярна Туутс тичаше като обезумяла насам-натам, лаеше пронизително и му помагаше, доколкото можеше.

За съжаление кученцето не можеше да стори почти нищо — беше направо смешно как се стрелка напред с писклив лай, като малко бяло вързопче, кипящо от енергия.

Решена на всичко, тя се хвърляше срещу нападателите и най-после успя да забие острите си зъби в глезена на грамадния Букълс.

След миг на изненада мъжът се отърва от кученцето с един-единствен яден ритник.

— Проклет плъх! — изсъска вбесено той.

Туутс отново се вкопчи в крака му и този път Букълс вдигна тоягата си. Стовари я с все сила върху гърба на кученцето, малкото тяло се претърколи няколко пъти и падна безжизнено в храстите.

Роули изрева от ярост като видя това, хвърли се напред и безумното му нападение накара мъжете да отстъпят. Тоягата му свистеше във въздуха и за миг изглеждаше, че ще успее да ги надвие.

Мъжете бяха принудени да отстъпят, но това не трая дълго. В гнева си Роули бе забравил всяка предпазливост и бе напуснал защитеното си място пред колата. Сега беше изложен на нападение от две страни. Букълс, който не бе останал пощаден от дебелата тояга на търговеца, се възползва от невниманието на Роули и с един яростен удар по раменете го свали на колене. Докато се изправяше, Роули прикри главата си с ръката, в която стискаше тоягата. Усети удар отзад, обърна се светкавично, сграбчи Сникърс и увисна на него. Намерението му беше да използва единия мъж като щит срещу другия докато главата му се избистри. Усети как по челото му се стича топла кръв и капе в лявото му око и разбра, че е получил сериозна рана на главата.

Когато Букълс я заплаши с тоягата, Ласи се скри в храсталака и побърза да се отдалечи от огъня. Без да съзнава какво прави, тя пое обичайния си курс на юг.

Знаеше, че е длъжна да продължи пътя си, но докато вървеше напред, не усещаше обичайното спокойствие, което я завладяваше винаги, когато поемаше в желаната посока. Нещо не беше наред.

Изведнъж тя спря и се обърна назад. Огънят почти не се виждаше през дърветата, но ясно чуваше крясъците на мъжете и лаенето на Туутс. Пискливият лай на малкото кученце я викаше обратно по-силно от всичко друго. Той беше сигнал за тревога, зов, пълен с гняв и мъка.

Ласи се обърна и се плъзна безшумно през храстите. Когато стигна до края на пътя, лаят на Туутс замлъкна изведнъж. Ласи видя мъжете да се люлеят насам-натам пред собствените си огромни сенки. Видя и как Роули рухна на земята.

Две противоречиви сили се бореха у нея — едната я принуждаваше да остане далече от двамата мъже, другата обаче я тласкаше да защити новия си дом. Защото колата и огънят бяха станали за нея нещо като дом. Този инстинкт беше по-стар — инстинкт, който идваше много, много отдалеч, от предците й. Плахостта й от хората беше по-скорошна, тя бе започнала да я проявява едва през последните месеци. Старият инстинкт победи. Никога през живота си не беше нападала хора, не беше и жадна за кръв. Но сега, когато трябваше да решава, не се поколеба, нито прояви предпазливост. Издаде заплашителен, грозен лай, от гърдите й се изтръгна дълбоко ръмжене. Козината й настръхна и тя се стрелна надолу по склона.

Първото, което разбойниците видяха беше ярко кълбо козина, което профуча като светкавица през осветеното от огъня място. Ласи прелетя над мангала и хласна Букълс в гърдите. Силата на първото нападение го свали на земята. Ласи не спря нито за миг. Изскочи от светлия кръг и щом стигна пред храсталака, се обърна и нападна от друга посока. Профуча покрай Сникърс, който още се извиваше в яката хватка на Роули, и зъбите й се впиха в крака му.

Ласи толкова се беше засилила, че зъбите й се забиха дълбоко в прасеца на мъжа и нощта се огласи от болезнен вик.

След като обезвреди единия противник, тя се насочи отново към Букълс.

— Аха, значи си се върнала — изскърца със зъби мъжът.

Смятайки, че Ласи ще го нападне по същия начин както преди, той замахна с тоягата. Оказа се обаче, че е подценил кучето. Ласи се сви, за да избегне страшното оръжие, и профуча покрай нападателя, като на минаване одра прасеца му. Стигна чак до края на полянката, върна се и отново нападна. Всеки път, когато изскачаше в осветения от огъня кръг, острите й нокти оставяха кървави следи по краката на двамата негодници. Ласи владееше отлично тактиката на колитата. След всеки допир с противника тя се скриваше в сянката на близките храсти, обръщаше се и подновяваше нападението от друга посока.

Роули й подвикваше ободрително и тоягата му се стоварваше с нова енергия върху гърбовете на двамата разбойници. Подгони ги по полянката и около огъня. Скоро навсякъде, накъдето се втурваха обезумелите от ужас мъже, на пътя им се изпречваше трицветно чудовище. То изникваше внезапно от мрака, раздираше краката им с ноктите си и изчезваше, преди да се успели да вдигнат тоягите си срещу него. Понякога им се струваше, че се бият срещу две или три кучета, защото в която и посока да се обърнеха, към тях се втурваше по един звяр.