— Страхотно — възкликнах и приседнах на подпорката на друго кресло. — Ето какво значи да си богат.

— Искаш ли да бъдеш богат.

— Че кой не иска?

— Това си има и лошите страни.

— Например?

Тя вдигна рамене.

— О, скуката. Когато имаш всичко, ти става досадно.

— Вие сигурно го знаете… аз — не — отвърнах.

Тя остави чашата си, усмихна се и стана.

— Хайде да потанцуваме.

Изглеждаше много подканваща, както стоеше там: прекалено подканваща.

Останах на мястото си и я загледах.

— Мисис Есекс — рекох тихо. — Имам известни сведения за вас и не искам да се възползвам от вас. Вие също сигурно имате някакви сведения за мен.

Усмивката й изчезна и теменужените й очи станаха твърди.

— Какво искаш да кажеш?

— Съобщиха ми, че сте абсолютна кучка. Онова, което не знаете, е, че аз пък съм абсолютно копеле. Честно е да го знаете. Виждате ли, мисис Есекс, въпреки че смятам, че сте най-страхотната жена, която някога съм виждал, най-желаната и най-сексапилната, независимо колко добре изглеждате, не ме възбуждате. Или съблечете роклята, легнете на дивана и ми се отдайте, или си тръгвам. Това достатъчно ясно ли е?

Очите й се отвориха широко.

— Как смееш да ми говориш по такъв начин?

— Казах онова, което мислех. Е, ще тръгвам. Довиждане. — И се насочих към вратата.

Тя скочи към мен, сграбчи ръката ми, завъртя ме и ме удари по лицето.

— Изчадие!

Хванах я, плеснах я силно по задника и я хвърлих на дивана.

— Събличай тази рокля — рекох, надвесен над нея, — или предпочиташ да я скъсам?

— Заболя ме!

— О’кей, тогава ще я скъсам.

— Не! Трябва да имам с какво да се прибера у дома!

Изсмях се.

— Тогава я съблечи.

С хвърлящ мълнии поглед и надигащи се от гняв гърди тя съблече роклята.

Отидох в кафе-бара двадесет минути преди срещата с останалите. Поръчах си кола, настаних се на сянка на верандата и зачаках.

Докато седях така, мислех за мисис Виктория Есекс. Знаех, че ще е добра и точно така се оказа. Държеше се като жена, която през по-голямата част от живота си е осъдена на сексуално въздържание. Но защо да навлизам в подробности? Когато накрая свършихме, тя стана от дивана и взе душ, докато аз лежах като премазан от камион.

Продължавах да лежа, когато тя се облече.

— Заключи — каза. — Имам кола. Остави ключа под изтривалката. — И си тръгна.

Изчаках, докато не чух колата й да се отдалечава, после се облякох, заключих, сложих ключа под изтривалката и подкарах към хотела.

Е, рекох си, ти спа с една от най-богатите жени в света. Какво ще стане сега? Дали щеше да нареди на Уес Джексън да се отърве от мен, или щеше да пожелае да повторим? Щях да почакам и да разбера.

Буикът на Олсън се зададе по песъчливия път и спря. От него излязоха той, Пам и Ърскин и се присъединиха към мене.

— Как мина пътуването? — попитах, докато момичето сервираше кока-колите.

— Както обикновено. — Бърни вдигна рамене. — Шефът трябваше да поостане. Току-що пристигаме.

Замълчах си, че го знам.

Когато момичето се отдалечи, додадох:

— Струва ми се, че всичко е наред. Проверих пистата. Няма проблеми, но вали като из ведро и може да е трудно да кацнем.

Продължих с подробно описание на посещението си, разказах им за срещата си с О’Касиди и за онова, което бях научил от него.

— Мисля, че е прав. Това е политическа история — завърших. — Не че за нас има някакво значение. Онова, което има значение, е да сме сигурни, че Кендрик ще плати. Няма да тръгваме, преди да получим съобщението от банката.

— Какво мислиш сега за възможността да ни очистят, след като им доставим самолета? — попита Ърскин.

— Мисля, че ако правим, каквото ни кажат, и не им даваме поводи да се ядосат, ще сме в безопасност. — Бях мислил доста за това. — Нали разбирате, вие двамата трябва да обучите пилотите им. Според уговорката, след като доставим самолета, трябва да получим пълното възнаграждение. Може би обаче ще ни се наложи да останем на пистата още две седмици, за да се обучат пилотите им. Струва ми се, че след като го направим и изпълним всичките си задължения, няма да имат причина да се отърват от нас. Няма да могат да приберат парите, щом веднъж са влезли в банката, тогава какъв смисъл ще има да ни убиват?

Ърскин се замисли и после кимна.

— Но… — Спрях, за да погледна Бърни право в очите. — Пам няма да лети с нас.

Той застина, но преди да успее да продума каквото и да било, Пам извика:

— Бих искала да видя как ще ме спреш!

Не й обърнах внимание и продължих да гледам към Бърни.

— Около пистата е пълно с бандити, Бърни. Там няма жени. Докато вие двамата сте заети да обучавате пилотите, Пам може да пострада. Не поемам отговорността да се грижа за нея. За такова нещо и дума да не става. Ако някой от онези мексиканци й се нахвърли, можем да си имаме неприятности, които бих искал да избегнем. Така че тя няма да дойде с нас. Ще се качи на самолет за Мерида, ще отседне в някой хотел и ще ни чака, но няма да лети с нас. Разбра ли?

— Бърни! — Гласът на Пам звучеше пискливо. — Няма да слушаш тоя тип, нали? Идвам с вас!

— Струва ми се, че трябва да помисля по въпроса, Джек — отвърна неспокойно Бърни.

— Няма какво да мислиш. Тя няма да дойде с нас. Ти не си видял тези бандити, но аз ги видях. В момента, в който я зърнат, ще започнат да се влачат след нея и ще си имаме истински неприятности.

— Разумно е — рече Ърскин. — Защо да си търсим белята?

Бърни се поколеба, после кимна с нежелание.

— Да, добре, няма да дойде с нас.

— И какво трябва да правя? Да седя в някакъв смрадлив хотел и да чакам? Ами ако вие тримата решите да ме зарежете? Доста глупаво ще изглеждам, нали? — възпротиви се гневно Пам. — Идвам с вас!

Бутнах стола си назад и станах.

— Искаш ли да пътуваш с мен обратно? — попитах Ърскин.

— Разбира се.

— Бърни, това си е твой проблем. Тя е твоя мадама, така че се оправяй.

Слязохме заедно с Ърскин по стълбите и се насочихме към алфата.

Опитвах се да реша какво да правя в тази понеделнишка сутрин, когато телефонът иззвъня. Надявах се, че се обажда мисис Есекс, за да ми предложи да пояздим, но беше Бърни.

— Здрасти, Джек! Виж какво, обади ми се мистър Есекс. Нещата се променят. Ще бъдеш ли някъде наоколо? От онова, което Джексън ми каза, разбрах, че кондорът ще бъде готов по-рано. Веднага щом се върна, ще мина при теб.

— Тук ще бъда — рекох и той затвори.

Часът беше 9:47, но се чувствах леко отпаднал. Предишната вечер с Тим бяхме ходили на кино и после доста бяхме пили. От него разбрах, че пистата ще бъде готова до края на седмицата. Беше във весело настроение, тъй като щеше да приключи с пет седмици по-рано. Каза ми, че ще получи голямо допълнително възнаграждение за това, че е свършил работата толкова бързо.

Поръчах си закуска и след като я изядох, включих телевизора и гледах един стар уестърн. Така минаха два часа, после се избръснах, взех душ и се облякох.

Бърни се появи около 13:00 ч. Изглеждаше така, сякаш на гърба му се бе стоварило огромно бреме. Затвори вратата и се отпусна в един стол.

Докато му приготвях питие, попитах:

— Успя ли да вразумиш Пам?

— Да. — Взе питието. — Прав си, Джек. Не бях помислил за това. Една жена в джунглата наистина би могла да провали тази операция. — Той отпи и изду бузите си. — Ама че преживяване беше! Господи, тези жени!

— Какво става с Есекс? — Личните му проблеми не ме интересуваха.

— Получих инструкции утре да го закарам до Париж. Новият самолет е готов за доставяне. Така че го оставям в Париж, връщам се, продавам стария самолет, приемам новия, минавам курса за подготовка и се приготвям да го взема от летище „Кенеди“, когато се върне. Ще лети от Париж с „Пан-Ам“.