— За мен беше превъзходно: най-хубавото. А за теб?

— Ммммм!

Тя стана и аз я загледах, докато се разхождаше из голямата дневна, като наблюдавах бавното, чувствено поклащане на стегнатото й дупе и начина, по който се повдигаха гърдите й.

— Ти си по-добър любовник от Лейн.

— Така ли? — Взрях се в нея. — Само защото имам време да се любя с тебе, а той няма.

— Жената има нужда от любов. Когато има лошия късмет да се обвърже с мъж, който може да мисли само как да прави пари… — Вдигна рамене. — Пари и бизнес, а жената има нужда да й се обръща внимание.

Сам влезе, за да ни предложи още кафе.

Докато наливаше, той попита:

— Да събера ли багажа ви, мисис Есекс?

— Да, ако обичаш.

И така, това беше краят на преживяването. Тази жена, която ми се бе отдала толкова лесно, сега вече беше като баща ми. И двамата от утре нямаше да съществуват за мен. Утре щях да съм в кондора и да бъда мъртъв за света. Нямаше никога повече да видя баща си, но го бях приел. Той беше изживял живота си, но ме болеше, че повече няма да видя тази жена, която седеше до мен, и прекрасните теменужени очи, които ме гледаха замислено.

Когато Сам се оттегли, тя каза:

— Имала съм много мъже, Джек. Жената има нужда от мъж, а Лейн, както вече ти споменах, е прекалено зает, за да се занимава с мен, и много изморен. Не можеш да си представиш колко е ужасно за жена като мен да чака мъжът й да се върне и тогава да открие, че той е уморен. Мъжете мислят само за себе си. Той си въобразява, че мога просто да си седя и да чакам да му дойде настроението. — Потупа ме по ръката. — Това е последната нощ, която можем да прекараме заедно в безопасност, Джек, но ако внимаваме, може да има и още нощи. — Изправи се. — Хайде да си лягаме.

На следващата сутрин я гледах как потегля с поршето. Махна ми веднъж и изчезна.

Сам излезе навън, под слънчевата светлина.

— Багажът ви е събран, мистър Крейн.

Подадох му двадесетдоларова банкнота.

— Не — рече той, като се усмихна. — За мен беше удоволствие.

Така че го оставих и подкарах към летището.

Около 15:00 ч. новият кондор кацна на пистата. Потеглих натам с един джип и стигнах точно, когато Бърни и Ърскин стъпиха на земята.

— Ама че самолет — възкликнах, когато стигнах при тях.

— Не знаеш и половината за него. Истински красавец е — каза Бърни.

— Някакви проблеми?

— Никакви: лети като птичка.

Спогледахме се.

— Кога ще провеждаме нощния изпитателен полет?

— Мисля да е в събота.

Така ни оставаха три свободни дни.

— Сигурни ли сте, че няма проблеми?

— Никакви, Джек — рече Ърскин. — Прекрасен е.

— Разгледай го, Джек — предложи ми Бърни. — Имам да пиша разни неща, а после трябва да се обадя на мистър Есекс. Хари ще те разведе.

Той влезе в един от чакащите джипове и потегли.

Ние с Хари се качихме в самолета. В него имаше всичко, което един богаташ можеше да пожелае. Имаше шест добре обзаведени като спални кабини. Личният апартамент на Есекс беше нещо наистина луксозно. Имаше и тясна и дълга заседателна зала, в която можеха да седнат десет души и малко секретарско кабинетче, оборудвано изцяло с апаратура IBM. Бар, малка, добре обзаведена кухня, а в далечния край две малко по-зле мебелирани кабини за персонала.

— Изглежда, има всичко, освен басейн — казах след огледа. — Не е ли срамота, че онзи мексиканец ще помете целия този лукс и ще напълни самолета с кубинци и оръжие.

Хари вдигна рамене.

— Така стоят нещата. Хич не ми пука, стига да си получа парите.

— Значи в събота през нощта?

Той кимна.

— Как се чувстваш, Хари? Как възприемаш това, че ще си мъртъв? Че никога няма да се върнеш в Съединените американски щати?

— Да, трудно решение, но няма друг начин да спечеля толкова много пари.

— Ще останеш ли с Бърни и такситата му?

Той поклати глава.

— Не. Това не ми вдъхва доверие. Ще си взема дела и ще изчезвам. Ами ти?

— И аз. Мислил ли си къде ще отидеш?

— В Рио. Там имам връзки. А ти?

— Може би в Европа. Първо трябва да си взема парите.

— Мислиш ли, че ще имаме някакви проблеми?

— Не и по начина, по който съм уредил въпроса. — Разказах му за откриването на компанията, за разговора си с Кендрик. — Трябва да стане.

Качихме се в джипа и се отправихме към контролната кула. Докато пиехме бира, Бърни се присъедини към нас. Каза, че е разговарял с мистър Есекс в Париж и му е съобщил, че ще правим нощен изпитателен полет в събота.

— По-добре ще е да ида да се видя с Кендрик — рекох. — Ако ще започваме в събота през нощта, дотогава искам да имам потвърждението от банката. И, Бърни, качи на борда оръжието и амунициите. Всеки да има автоматичен пистолет. Какво друго можеш да вземеш?

Бърни погледна към Хари.

— Ти познаваш оръжейния склад.

— Има три японски „Армалити“ — наистина добри оръжия, и може би четири „чикагски пиана“5.

— Да вземем по един от двата вида. Ами гранати?

— Ще се намерят.

— Да речем шест.

И двамата ме зяпнаха.

— Наистина ли очакваш неприятности, Джек? — попита Бърни и челото му се изпоти.

— Искам да съм сигурен, че ще можем да ги предотвратим, ако възникнат.

— Ами…

— Качи тези оръжия на борда. — Станах. — Аз ще отида да говоря с Кендрик. Какво ще кажете да вечеряме заедно и да обсъдим всичко това?

— Добре — отвърна Бърни. — Ще се срещнем в моето бунгало. Ще поръчам вечеря.

— Около 20:30 ч.?

— О’кей.

Взех буика на Бърни и подкарах към Перъдайс Сити. Три часа по-късно почуках на вратата на Бърни и той ми отвори. Хари пиеше скоч и стана да ми приготви питие.

— Как мина? — попита Бърни. Изглеждаше разтревожен и под очите му имаше тъмни кръгове.

Седнах и взех чашата, която Хари ми подаде.

— В петък ще получим съобщението от банката. Казах на онзи дебел педал, че самолетът няма да помръдне, докато не го получа. — Усмихнах се на Бърни. — Отпусни се. Всичко е наред. Ще успеем.

Но откъде можех да зная, че ще се случи нещо, което никой от нас не предполагаше? Всичко ми изглеждаше добре. Бях си направил труда да стане добре, но винаги има нещо, повтарям — нещо — което човек не би могъл да предвиди.

В петък следобед взех банковото бордеро от Кендрик. Казах му, че самолетът ще бъде доставен в ранните часове на неделя и че няма да има проблеми. После изпратих телеграма на Олестрия, като му давах същата информация.

Върнах се на летището и се обадих в Националната банка на Мексико. Попитах директора, с когото бях работил, дали парите са пристигнали. Той отвърна, че са пристигнали и са сложени в сметката на „Блу Рибън Еър Текси Сървис Корпорейшън“. Направо го виждах как се покланя, докато ми говори. Предадох новината на Бърни и Хари.

— Сега зависи от вас двамата да доставите самолета — рекох. — Аз свърших моята работа.

През целия петъчен следобед от 15:30 до 19:00 ч. ние тримата работихме в самолета. Аз се запознах с двигателите, а Бърни и Хари работеха в кабината. Не възникнаха никакви проблеми. Съботната сутрин прекарахме в контролната кула, където Бърни и Хари записваха програмата на полета ни. Моите подчинени малко се поучудиха, когато им казах, че искам да заредят самолета с пълния капацитет гориво. Напълниха резервоарите под мое наблюдение.

Излитането беше определено за 20:30 ч. Дотогава щеше да е вече тъмно. Следобед излетяхме на изпитателен полет до Маями и обратно. Самолетът беше истинско чудо.

Хари беше качил оръжието на борда и аз се захванах с него. Скрих един от автоматите „Армалит AR180“ в спалнята на Есекс. Сложих го под дюшека. Този автомат изстрелваше куршуми дум-дум — 223, от които загиваш на секундата. Втория „Армалит“ скрих в кабината за персонала. Автоматът „Томпсън“, познат като „чикагско пиано“, скрих в кабината за управление. Шестте ръчни гранати оставих в едно шкафче с ключ до входа на самолета. Решихме, че автоматичните пистолети ще носим на хълбоците си. Разведох Бърни и Хари из самолета, за да им покажа къде съм сложил оръжието.