Това беше лъжа, но Бърни бързо се включи.

— Точно така.

Отново се обърнах към Кендрик.

— Тези тримата са вързани тук, тъй като работят за Есекс. Аз съм свободен. Ще проверя пистата… ти ще го уредиш.

Кендрик облиза устните си.

— Ще говоря с клиента си. Може да не се съгласи.

— Тогава ще стане много лошо. Няма да му закараме самолета, докато не съм проверил пистата.

— Ще видя какво може да се уреди. — Настъпи пауза, през която очите му ме гледаха замислено. — Има ли още някой малък проблем, който да те безпокои, скъпи?

Ухилих му се.

— Не. Моите проблеми вече са твои проблеми.

Той се изправи.

— Тогава ще тръгвам. — Вдигна перуката си и се поклони на Пам. — Чао, милички. — И като заобиколи масата, спря и погледна Бърни. — Намерил си умно момче, Бърни… Наблюдавай го, защото може да стане прекалено умен. — След това слезе, клатушкайки се, по стълбите, отиде до жълто-черния си кадилак и замина.

Запалих цигара и погледнах Бърни.

— Е, какво постигнахме? — рекох. — Сега имаме един милион отгоре, който трябва да поделим помежду си. Ще разберем и кой ще купи самолета. Когато отида там, ще го открия. Уредих поне половината от парите да дойдат при нас, дори ако Дебелака ни отмъкне другата половина, а това е възможно. Доволен ли си, Бърни?

Олсън се усмихна накриво.

— Защо иначе си мислиш, че се спрях на теб?

Но по очите му можех да разбера, че бях измъкнал командването от ръцете му. Виждах, че вече знаеше кой е по-добрият от двама ни.

После погледнах другите двама.

— Доволни ли сте?

Ърскин ме гледа доста дълго и накрая рече:

— Джек, извинявай, че се държах враждебно. Чудесно се справи. Отсега нататък ще те подкрепям. Каквото кажеш, това ще бъде. По дяволите! Никога не съм се замислял за тия неща, с които го клъцна. Прав си. Ние сме само аматьори.

— Добре. — Преместих поглед към Пам. — А ти? Ти доволна ли си?

Тя дори не ме погледна, само вдигна рамене.

— Бейби! На теб говоря… Доволна ли си?

— Хайде да я оставим на мира — възрази остро Бърни.

— О, не! — Приведох се напред. — Тя е част от отбора. Искам да чуя гледната й точка.

Тя ме стрелна гневно с очи.

— Чудесно се справи. Ти си момчето чудо. Това ли искаше да чуеш?

Обърнах се и погледнах Бърни.

— Имаме ли нужда от нея?

Олсън потърка устата си с опакото на ръката.

— Ние с Пам сме заедно и вървим заедно.

— Добре. Тогава… ти се погрижи за нея. От моя гледна точка сте ти и Хари. Ти се погрижи за нея… Става ли?

Пам се изправи.

— Тръгвам си, Бърни. Не мога да понеса това… това… — Тя бе спряна от Ърскин, който я сграбчи за китката и я принуди отново да седне на стола си.

Бърни се надигна, когато Ърскин й каза тихо:

— Престани, Пам!

Тя го погледна и аз разбрах, че я беше чукал, както я бях чукал и аз, и като видях пребледнялото, изопнато лице на Бърни, стана ми ясно, че и той го знаеше. Тя погледна Ърскин и вдигна безпомощно ръце.

— Съжалявам.

Последва дълга пауза, след което аз попитах:

— Приключихме ли с драмите?

Никой не продума.

— Е… има и още нещо. Докато си приказваме, можем да обсъдим и него.

— Разбира се — рече Ърскин. — Да пийнем по още едно. — Той щракна с пръсти и момичето се появи. Поръча по още едно питие. Беше добра идея. Атмосферата се разведри, докато чакахме.

— Какво те тревожи, Джек? — попита Ърскин, след като момичето донесе питиетата и се оттегли.

— Мисълта ми е, че когато настъпи радиотишината, ние ще трябва да приемем, че сме мъртъвци. Всички сме се удавили в морето — започнах. — Мислили ли сте какво означава това? Съгласен съм, че не можем да поемем риска да се върнем в Съединените щати. Трябва да останем в Мексико, но цялата работа е в това, че трябва да се държим като мъртъвци.

— Казах ти го — рече нетърпеливо Бърни. — Можем добре да се устроим в Мексико, но ако не успеем, с всичките тези пари можем да изчезнем някъде в Южна Америка или дори в Европа.

— Не ме разбра, Бърни — възразих. — Кендрик и клиентът му също ще знаят, че трябва да се държим като мъртъвци, за да се измъкнем безнаказано. Помисли малко за това.

Бърни ме погледна озадачено. Премести поглед към Ърскин, който също ме гледаше.

— Още ли не схващате? Не разбирате ли?

— Какво точно искаш да кажеш? — запита Ърскин сърдито.

— О, невинни младенци! Не ви ли е идвало наум колко удобно би било за Кендрик и неговия клиент, когато приземим самолета, да бъдем посрещнати от банда мексиканци, които да ни прережат гърлата, да ни заровят в джунглата, така че Кендрик и клиентът му да получат самолет за десет милиона долара, без да е необходимо да ни плащат за услугата.

Ърскин се дръпна назад в стола си със стреснато изражение.

— Никога не съм се сещал за това!

— Кендрик няма да направи такова нещо — рече вяло Бърни, но видът му беше като на болник.

— Няма ли? Умният човек, а Дебелака е умен, не би се тревожил за живота на четирима души, ако може да прибере шест милиона долара — отвърнах. — Може би влизаме в капан. Не твърдя, че е точно така, но може и да е.

— Прав си — съгласи се Ърскин. — По дяволите! Може и така да стане!

— Вие сте доверчиви хора, нали? — рекох. — Ако някога си кажете молитвата, благодарете на Бога, че сте избрали мен да ръководя операцията.

— Е, и какво ще правим? — попита Ърскин.

— Ще си размърдаме мозъците. Имаме два месеца, за да уредим всичко. Ще отида там и ще разбера кой сключва сделката, после всички ще се концентрираме върху най-важното нещо… как да бъдем мъртви и в същото време да си останем живи.

Вече се унасях, когато чух почукване на вратата на бунгалото. Включих нощната лампа и се измъкнах от леглото, поглеждайки часовника си. Часът беше 0:15.

На вратата отново се почука.

Прекосих дневната и отворих. Хари Ърскин влезе и затвори вратата.

— Искам да говоря с теб — каза той.

Единствената светлина идваше откъм спалнята. Той се извисяваше над мен: висок, едър, като сянка на дърво.

— Тъкмо се канех да спя.

— Остави съня. — Влезе по-навътре в стаята и се отпусна в един стол. — Слушай, Джек, съжалявам, че се отнесох зле към теб. Мислех, че си мошеник, когото Бърни издига в култ, но когато видях как се справи с онази лоена топка, разбрах, че си мой тип. Искам да поговоря с теб за Бърни.

Седнах близо до него и се пресегнах за пакета с цигарите. Запалих и му хвърлих пакета. Той също запали и се погледнахме.

— Е, да поговорим за Бърни — рекох.

— Той се свлича толкова стремително надолу, че човек би го взел за шейна. Тази дяволска кучка му е завъртяла ума. — Тръсна пепел на пода. — Непрекъснато мисли за нея. Няма защо да ти казвам, че тя се чука с когото й падне и това му трови живота, но въпреки всичко той не може да се раздели с нея. Това се отразява на мисленето му. — Приведе се напред. — С бързината, с която се проваля, няма да издържи като пилот повече от три — четири месеца. Знам го, защото работя с него. Толкова е завеян, че ще започне да издига самолета, преди да е направил необходимото. Напоследък на три пъти го улавях в това, а той ми хвърляше неразбиращ поглед и едва тогава се заемаше със задълженията си. Наумил си е, че трябва да има пари, за да започне бизнес с въздушни таксита в Мексико. Като го гледам как пропада, няма да може да се оправи с едно въздушно такси, а какво остава с цял авиопарк. Виж сега, Джек, не си мисли, че имам нещо против Бърни. Работим заедно от девет месеца. Отначало му се възхищавах. Беше добър пилот, но тази жена наистина го съсипа. Ако знаеш колко пъти съм предотвратявал неминуеми катастрофи, няма да повярваш. Умът му просто не е съсредоточен върху летенето.

Слушах го с нарастващо отчаяние.

— За Бога!

— Да… и какво ще направи с новия самолет? И двамата заминаваме за завода, който произвежда кондорите, за да ни инструктират. В състоянието, в което е сега, тестът за пилоти ще му види сметката. Докладът, който ще получи Есекс, ще го накара да уволни Бърни за секунди.