— Слушай, синко — рекох тихо, — не се прави на много важен. Вие с Пам сте новаци в такъв тип операции. Като се замисли човек, и Бърни не е толкова печен. Имате добра идея, но действате като аматьори. Имате самолет за десет милиона и го продавате за два. Това ми е достатъчно, за да разбера, че сте абсолютни аматьори.

Ърскин се стегна. Видях как големите му мускули изскочиха. Подозирах, че е готов да се нахвърли върху мен.

— Значи ти си професионалист… така ли?

— Като се сравня с вас тримата — отвърнах, леко избутвайки стола си назад, за да мога да стана, ако той предприемеше нещо. — Да… професионалист съм.

— Хари! — Гласът на Бърни беше умоляващ. — Аз имам доверие на Джек. Точно затова го извиках. Мисля, че трябва да го оставим да се оправи с Кендрик. Нека видим какво ще постигне.

— Не!

Това бе изречено от Пам.

Бърни я погледна.

— Какво има?

— Този човек е опасен. — Тя размаха ръце към мен. — Знам го. Може да ни докара беля.

Аз се изсмях.

— Вие вече сте си навлекли белята, бейби — заявих. — А аз мога да ви измъкна от нея. Е, добре, ако и тримата не искате, тогава нямам нищо против. Ще се махна, но като съдя по начина, по който действате, май ще ви изпращам картички в някой пандиз. Много ме бива да изпращам картички.

Кадилакът на Кендрик спря пред кафе-бара.

— Ето го и него — рекох, като бутнах стола си назад. Погледнах Бърни. — Или ще ме оставите да се оправям, или ме отпишете. Какво избирате?

Той не погледна другите двама.

— Действай.

Преди другите да могат да реагират, Кендрик се изкачи, пъхтейки и задъхвайки се, по стълбите.

— Скъпи мои! Какво ужасно място за среща! — Той се дотътри, клатушкайки се, до масата и Бърни стана да му придърпа един стол. — Наистина много, много ужасно! — Отпусна се тежко на стола. — Не ми предлагайте питие. Сигурен съм, че микробите пъплят из всички чаши. — Вдигна оранжевата си перука и се поклони на Пам. — Скъпа Пам… прекрасна, както винаги. — Нахлупи перуката отново на главата си. — За какво е цялата тази работа? Мислех си, че всичко е съвсем добре уредено.

— Джек иска да говори с теб — каза Бърни.

— Джек? — Малките очички на Кендрик се извъртяха към мен. — За какво става дума, скъпи? Не си ли доволен?

— Хайде да спрем с празните приказки, Кендрик — рекох. — Първо ще говорим за парите, а после за операцията.

Кендрик въздъхна театрално.

— Един момент, скъпи. От името на тези трима души ли говориш? Да разбирам ли, че Бърни вече не ръководи операцията?

— Не говори от мое име — отсече Ърскин.

— Нито пък от мое — подкрепи го Пам.

Погледнах към Бърни и станах.

— О’кей, тогава аз излизам от играта. Мнозинството е внушително.

— Почакай! — Бърни погледна към Кендрик. — Включих Джек в това, защото той е вещ в тези работи. Отсега нататък ще говори от мое име. Аз ръководя тази операция и ще става онова, което кажа.

Погледнах към Пам и после към Ърскин.

— Чухте го. Сега е време вие двамата да станете и да си вървите.

Нито единият от двамата не помръдна.

Седнах. Кендрик потърка края на носа си с дебелия си пръст.

— Е… каква е работата, Джек?

Сложих ръце на масата, подпрях се на тях и го погледнах право в очите.

— Ще крадем самолет за десет милиона долара — подхванах. — Това се нарича отвличане. Ние четиримата можем да получим доживотни присъди, ако се провалим, а можем да се провалим. Петимата сме заедно в тази игра — обърни внимание, петимата. Включвам и теб. Искаме да знаем колко ще плати клиентът ти.

Кендрик се усмихна.

— Значи се безпокоиш за парите, скъпи?

— Казах да престанеш с това. Колко ще получиш?

— То си е моя работа! — Гласът му изведнъж стана рязък. — Ние с Бърни се споразумяхме. Плащам два милиона… Бърни прие… Нали така, Бърни? — И той погледна Олсън.

— Чакай малко — възразих аз. — Дай да разгледаме нещата. Самолетът струва десет милиона: той е чисто нов. Ако не си кръгъл глупак, а аз съм сигурен, че не си, ще получиш за него поне шест. Това означава, че ще ти останат четири милиона печалба, след като покриеш разходите, само за това, че си си седял на дебелия задник, докато ние сме поемали риска: ти това споразумение ли го наричаш?

— Шест! — Той вдигна дебелите си ръце. — Скъпи! Ще се смятам за късметлия, ако ми остане милион, а все пак аз поемам разходите. Хайде, хайде! Не бива да бъдеш алчен.

— Искаме три и половина — рекох — или смятай сделката за развалена.

— Ей, чакай малко — намеси се Ърскин. — Ти…

— Ти не се бъркай! — излаях му аз. — Чу ли ме, Кендрик? Три и половина или сделката се разваля!

— Какво ще кажеш да чуем мнението и на останалите. — Очите на Кендрик сега приличаха на мъниста.

— Не! Аз ръководя това — отсякох. — Да предположим, че те се съгласят с предложението ти. Аз обаче не съм съгласен. Значи те ще ме изключат, но аз знам за плана. — Усмихнах му се. — Самолетът е застрахован. Самолетът изчезва. Някой, който ще се обади на застрахователите, може да ви навлече много бели. Искаме три и половина, Кендрик.

Той ме гледа твърде дълго, после кимна.

— Доста делови си, скъпи. Какво ще кажеш, да приключим с гадното пазарене, като се споразумеем за три милиона? Това си е чист грабеж, но ще се съглася на три. Погледнах Бърни.

— Не искаме да го ограбваме, нали? Да се съгласим ли на три?

Бърни кимна изумено.

Погледнах другите двама. Ърскин ме зяпаше с ококорени очи. Пам не ме удостои с поглед.

За по-малко от десет минути бях спечелил за нас още един милион.

— О’кей… три — рекох.

Кендрик направи гримаса.

— Тогава значи го уредихме. Ако това е всичко, трябва да вървя.

— Не е всичко. — Обърнах се към Бърни. — Как ще бъдат платени парите?

Бърни замръзна.

— Ами… Клод ще уреди да се изплатят на мое име тук, във „Флорида Банк“, и аз ще ги разделя.

Сега беше мой ред да го зяпна.

— За Бога! Изведнъж три милиона се превеждат в местната банка, когато се предполага, че всички ние сме мъртви?

По лицето на Бърни потекоха рекички пот.

— Аз… аз не бях мислил за това. — Погледна ме безпомощно. — Какво предлагаш?

Обърнах се към Кендрик, който ме гледаше с твърди като гранит очи.

— Пращаш половината пари: милион и половина в Националната банка на Мексико на името на Олсън. Ще ги преведеш, преди да излетим. После превеждаш останалата част, когато ти доставим самолета.

Той се повъртя в стола, извади кърпичката си и започна да си вее с нея.

— Това може да се уреди.

— Трябва да го уредиш. Няма да полетим със самолета, докато Бърни не получи съобщение от банката за половината пари.

Той вдигна дебелите си рамене. Въпреки заучената му усмивка ми беше ясно, че ме мрази.

— Добре, скъпи. Ще го уредя.

Настъпи пауза, после аз рекох:

— Сега нещо друго. Искаме да видим пистата, на която ще приземим самолета.

Това вече наистина го изкара от равновесие. Той замръзна, лицето му почервеня, а мънистените му очички станаха каменни.

— Пистата… Какво искаш да кажеш?

— Пистата. — Нарочно направих така, че гласът ми да звучи дразнещо спокойно. — Искаме да я видим.

— Няма нужда. Вече обсъждах това с Бърни.

— Е, сега пък го обсъди с мен. Къде е тя?

— На няколко мили от Мерида.

— Кой я е построил?

— Моят клиент.

— Той какво разбира от строенето на писти?

Кендрик килна настрани оранжевата си перука, после я върна на мястото й.

— Не се притеснявай. Знае какво прави. Похарчи маса пари за построяването й. Щом той е доволен, и ти също трябва да си доволен.

— Така ли мислиш? Нима си представяш, че ще рискуваме самолет, за десет милиона долара на писта, построена от банда мексиканци? Да не мислиш, че сме луди? — Наклоних се напред и го погледнах гневно. — Ти какво разбираш от строене на писти? Можем да катастрофираме. — Обърнах се към Бърни. — Спомняш ли си катастрофата, когато виетнамците ни построиха писта? Тя хлътна и ние катастрофирахме. Помниш ли?