— Не мога да го повярвам! Бърни може да се справи с всичко, което има криле! Той е най-добрият пилот, с когото някога съм работил!

— Бил е… съгласен съм, но не и сега. Той просто не се концентрира, а ти знаеш дяволски добре, че един пилот трябва да се концентрира. — Смачка цигарата си и продължи: — Какво ще кажеш да поговориш с него? Опитай се да го убедиш да разкара Пам. Не виждам никакво друго разрешение. Ако се отърве от нея, може отново да се оправи. Как мислиш?

Отнесох се сдържано към това предложение. Не можех да си представя да говоря с Бърни за неговото момиче.

— Защо ти не приказваш с него?

Ърскин поклати глава.

— Възможно е да си помисли, че искам да получа мястото му. Ти можеш да го направиш, но не и аз.

Останах замислен за известно време, после попитах:

— Ако го изгонят, ще получиш ли мястото му?

— Не. Прекалено съм млад. Есекс ще си намери някой с повече опит… не представлява трудност. Виж какво, Джек, ако ще се заемаме с тази операция, или трябва да поговориш с Бърни и да го вразумиш, или нищо няма да излезе.

— Сигурен ли си, че причината е Пам?

— Знам го.

Отново се замислих. При мисълта, че можем да загубим три милиона долара, защото една жена не успява да си държи краката събрани, стомахът ми се сви на буца.

— Може би ще е по-добре да поговоря с нея.

Ърскин направи гримаса.

— Тя е труден човек.

— Точно така. — Облегнах се назад в стола и започнах да мисля трескаво. — Виж, ще поумувам по въпроса. О’кей, Хари, благодаря ти, че ми каза. — Не ми се говореше повече тази нощ. И така, имаше много неща, за които трябваше да помисля. — Ще видя какво мога да направя.

— Мислиш ли, че тази операция ще успее?

— Не знам. Всичко, което знам, е, че ако човек иска да пипне три милиона долара, трябва да очаква доста главоболия. — Станах.

— Наистина ли мислиш, че онези мексиканци могат да ни видят сметката, когато приземим самолета? — попита той, като ставаше на крака.

— Опитай сам да си отговориш. Все още не сме се приземили. Дай да се занимаваме с проблемите подред.

— Прав си. — Той прокара ръка през късо подстриганата си коса. — Е, оставям това на теб. В №15 съм, ако ти потрябвам.

— Къде е бунгалото на Пам?

— №23: последното в редицата.

Изпратих го до вратата, после закрачих из дневната, като прехвърлях в ума си онова, което ми бе казал. След това отидох в спалнята, съблякох пижамата, сложих си риза и панталон, обух сандалите и излязох.

Тръгнах тихо покрай редицата бунгала към последното. Проверих дали номерът беше 23, после потропах на вратата.

Между пердетата се процеждаше светлина. След известно забавяне Пам попита:

— Кой е?

— Гаджето ти.

Тя отвори вратата и аз минах покрай нея, като затворих след себе си.

Беше облечена с тънък пеньоар и краката й бяха боси.

— Ти! Какво искаш? — Гласът й беше писклив.

— Да си поговорим за Бърни. — Отидох до едно кресло и седнах.

— Няма да говоря с теб за Бърни! Махай се!

— Я по-спокойно… Това е бизнес. Ние четиримата имаме намерение да приберем три милиона долара, но всичко може да се провали заради теб.

Тя ме погледна гневно.

— Заради мен? Какво искаш да кажеш?

— Ако не знаеш, значи си по-тъпа, отколкото си мислех, но ще ти обясня. Тъй като се чукаш с всеки, който е обут в панталони, на Бърни му е превъртял бушонът. Той не може да се концентрира, а ще ти открия, бейби, в случай че не го знаеш, че пилотът трябва да се концентрира. Понеже спиш с този и онзи и си мислиш, че на Бърни му е все едно, ти психически го съсипваш.

— Това е лъжа! — Тя сви юмруци. — Бърни ми каза…

— О, я млъкни! Бърни се размеква пред теб. За да не те загуби, ти разправя каквото поискаш. Сега ме чуй. Тази операция ще ни донесе три милиона долара. Няма да търпя кучка като теб, която си мисли, че трябва да си получава своето, да си развява задника и да съсипва един голям пилот. Чу ли ме? — Не бях повишил глас. Говорех тихо. — Така че утре ще отидеш и ще му кажеш, че отсега нататък ще бъдеш само с него, че няма да има повече чукане и бъди убедителна.

— За кого, по дяволите, се мислиш, та си позволяваш да ми говориш така? — викна тя. — Бърни и аз…

— Млъкни! Това е ултиматум, бейби. Или ще си държиш краката кръстосани, докато не мине операцията, или ще се махнеш оттук. Убеди го или изчезваш.

— Така ли? И кой ще ме изгони?

Усмихнах й се.

— Бейби, хванал съм те натясно. Ще бъде много лесно. Само трябва да спомена на мисис Есекс, че се държиш като курва, и ще бъдеш изхвърлена от летището. Не искам да го правя, но ще ми се наложи, ако не убедиш Бърни, че отсега нататък ще се държиш прилично.

— Копеле!

Станах.

— Това е сделката. Или го убеждаваш, или изчезваш.

И си заминах.

Когато си легнах, премислих всичко отново. Не виждах какво повече бих могъл да й кажа: или щеше да стане, или трите милиона долара се изпаряваха.

Накрая заспах. Събуди ме звъненето на телефона. Погледнах часовника си. Беше 10:24 ч. Слънцето влизаше през пердетата. Бях спал по-добре, отколкото очаквах.

Отидох в дневната и вдигнах слушалката.

— Джек, скъпи.

Познах кой се обажда.

— Аз съм.

— Говорих с моя клиент. Можеш да провериш пистата. Той ме увери, че не било необходимо, но ако това те безпокои, можеш да я прегледаш.

— Безпокои ме.

— Е, отиди в хотел „Континентал“ в Мерида. Уредил съм да те вземат около 12:30 ч. на 4-и през нощта. Имаш три дни, за да се подготвиш. Така добре ли е?

— Чудесно.

— Сега чао, скъпи — И той затвори.

Изкъпах се и се избръснах, после взех алфата и подкарах към Перъдайс Сити. Прекарах целия ден там, разглеждайки града, наслаждавайки се на слънцето и мислейки за операцията. Имах три добри възможности да хвана мацка, но се удържах. И без това си имах достатъчно грижи, така че нямах нужда от допълнителни усложнения с някоя от тия курви.

Върнах се на летището малко след 19:00 ч. и отидох в бунгало №15. Ърскин отвори вратата със самобръсначка в ръка.

— Здрасти! — усмихна ми се той. — Наистина си чудотворец. — Дръпна се настрани, така че да мога да мина и после затвори вратата. — Какво си направил? Бърни е нов човек.

Изведнъж почувствах облекчение.

— Мислиш ли, че съм успял?

— Да. Виж какво, Джек, имам важна среща и вече съм закъснял. Иди да поприказваш с Бърни. Той е в бунгалото си. №19. Убеди се сам.

— Отивам. — И като го оставих, тръгнах към №19.

Ърскин беше прав. Веднага щом Бърни отвори вратата, забелязах промяната. Сякаш облакът, който го обвиваше, беше изчезнал. Стойката му беше изправена, а на лицето му отново имаше усмивка.

— Здрасти, Джек! Влез. Искаш ли питие?

Влязох вътре и спрях, когато зърнах Пам.

— Не искам да ви преча.

Погледнах я, тя също ме погледна и се усмихна.

— Хайде, влез, няма защо да се притесняваш. — Тя се отпусна назад в креслото си. — Изяснихме всичко… нали, Бърни?

— Да. — Бърни започна да приготвя питиетата. — Пам ми разправи за снощи. Прав си, Джек. Трябваше да й се каже.

— О’кей… хайде да забравим това. Да поговорим по работа.

— Почакай малко. — Бърни ми подаде уиски с лед. — Искам да ти кажа „благодаря“, Пам — също.

Не можех да повярвам на нито една дума, но след това отново погледнах Пам и видях, че се усмихваше и беше напълно спокойна.

— Остави празните приказки. Човече, ама че разговор! — Вдигнах питието си към нея. — За твое здраве! Казвам го сериозно.

Всички отпихме. Последва пауза, след което тя рече:

— Дойде тъкмо навреме, Джек.

Седнах.

— Както споменах, хайде да оставим тия неща. — Обърнах се към Бърни. — Кендрик ми даде зелена улица да проверя пистата. Заминавам на трети.

— Наистина се справяш — рече той. — Знаеш ли, че никога ни бих се сетил да проверя пистата.