— Ние?
— Аз и всички останали мои братя — сенките.
— Искате да кажете, че вече всички сте приели такъв вид?
— Да, разбира се — каза той. — Това е част от сделката, която сключихме. Но аз забравих, че вие не знаете нищо за споразумението. Ще трябва да ви кажа.
Чакахме да ни каже.
— Ето какво ще направим — рече той, залавяйки се за работа. — Оттук ние ще ви изпратим във вашето собствено настояще, в оня момент от времето, в който сте очаквали да пристигнете, ако капанът на времето беше действал така, както аз ви бях казал…
— Но тогава вие сбъркахте — казах аз — и сега пак ще сбъркате и…
Той вдигна метална ръка, за да ме накара да млъкна.
— Никога не сме бъркали — каза той. — Направихме точно това, което искахме. Доведохме ви тук, защото, ако не бяхме ви довели, планът нямаше да може да се изпълни. Ако не бяхте тук, за да научите за плана, нямаше да знаете какво да направите. Но сега, когато се върнете назад с този план в ума, вие ще можете да допринесете за създаването на всичко това.
— Спрете за минутка — запротестирах аз. — Всичко това е много заплетено. Няма никакъв смисъл…
— Има удивително много смисъл — каза той. — Ето как действува този план. Вие се намирахте в далечното минало и ние ви придвижихме напред до тоя бъдещ момент, за да ви съобщим плана; после ще бъдете изпратени обратно във вашето настояще, за да успеете да приложите плана, което ще направи възможно осъществяването на бъдещето, в което се намирате сега.
Скочих на крака и ударих по бюрото.
— През целия си живот не съм чувал толкова много глупости — изкрещях аз. — Вие обърквате изцяло времето. Как е възможно да бъдем доведени до едно бъдеще, което не би съществувало, ако ние не сме в нашето настояще и не извършим разните глупости, които трябва да извършим, за да настъпи това бъдеще?
О’Гиликъди бе някак самодоволен.
— Признавам — каза той, — че може би това изглежда някак странно. Но като се позамислите, ще схванете логиката в него. Сега ще ви върнем обратно във времето…
— Пропускайки целта с няколко хиляди години — казах аз.
— Съвсем не — рече О’Гиликъди. — Ще я цапнем право по носа. Вече не зависим само от психическите си способности. Сега имаме машина — селектор на времето, който може да ви изпрати навсякъде, където пожелаете, с точност до една малка частица от секундата. Неговото разработване бе част от сключената сделка.
— Говорите за планове и сделки — каза Синтия. — Може да ни помогнете малко, ако ни кажете какви са те.
— И половин възможност да ми се предостави — рече О’Гиликъди, — ще го сторя на драго сърце. Ще ви изпратим обратно във вашето настояще и вие ще се върнете при Гробището, за да се обадите на Максуел Питър Бел…
— И Максуел Питър Бел ще ме изхвърли като парцал — казах аз, — а може би…
— Няма, ако точно пред вратата има две бойни машини, заредени за едър дивеч и готови за стрелба. Това ще промени нещата — каза О’Гиликъди.
— Но откъде сте сигурен, че бойните машини…
— Та нали вие ги помолихте да бъдат на определено място в определено време?
— Да, помолихме ги — съгласих се аз.
— Тогава всичко е наред. Ще посетите Максуел Питър Бел и ще го уведомите, че сте в състояние да докажете как той използува Гробището за таен склад за контрабандни археологически находки и ще му кажете…
— Но контрабандата на археологически находки не се наказва от закона.
— Не, разбира се. Но можете ли да си представите какво ще остане от старателно лустросваната репутация на „Майка Земя“, ако стане известно какво върши? Ще замирише не само на безчестие, но и на кражба на трупове и ще трябват години, за да заличат следите, ако изобщо съумеят да го сторят.
— Може би ще имате успех — казах аз, признавайки това малко насила.
— След като се уверите, че той правилно разбира вашите помисли или намерения — каза О’Гиликъди, — ще му обясните най-внимателно, че просто можете да сметнете за ненужно да разправяте за това, ако той се съгласи на известни условия.
О’Гиликъди започна да изброява условията на пръсти, едно по едно.
— Гробището трябва да се съгласи да дари на Университета на Олдън всички археологически находки, които притежава, като много ревностно издири и предаде всичко, което е укрито, и занапред да се откаже от търговията с тях. Гробището трябва да осигури необходимите космически кораби за транспортирането на археологическите находки до Олдън и незабавно да се залови с установяването на редовна пътническа служба до Земята с тарифа, отговаряща на другите пътни такси из Галактиката, като настанява на разумни цени туристите и поклонниците, които желаят да посетят Земята. Гробището трябва да основе и поддържа музеи за съхраняването на колекцията от археологически находки, събирани още от възникването на човечеството от един предан изследовател, известен под името Ронекс от планетата Абернакс. Гробището трябва…
— Това преброителят ли е? — попита Синтия.
— Преброителят е — каза О’Гиликъди. — А сега, ако може да продължа…
— Има едно нещо, което все още не ми дава мира — каза Синтия. — Какво бихте казали за Уулф? Защо най-напред той ни преследваше, а после…
— Уулф не беше точно метален вълк. Той беше един от роботите на преброителя, които проникнали във вълчата глутница на Гробището. Трябва да проумеете, че преброителят съвсем не беше глупак и контролираше почти всичко, което ставаше по Земята. А сега, ако може да продължа…
— Моля, продължавайте — каза Синтия.
О’Гиликъди пак започна да брои условията на пръсти:
— Гробището трябва да съдейства с фондове и всякакви необходими средства за изследователска програма, целяща установяването на надеждна система за пътешествия във времето. Също така Гробището трябва да съдейства с всички необходими фондове и средства за друга изследователска програма, целяща откриването и разработването на метод, чрез който човешките личности да могат да бъдат прехвърляни в цялостен вид в изкуствен мозък на робот, и щом бъде разработен такъв метод, първите обекти на това прехвърляне да бъдат група създания, известни като „сенки“, които сега съществуват на планетата Земя и…
— Значи, ето как вие… — каза Синтия.
— Да, по този начин станах такъв, какъвто ме виждате сега. Но да продължа. Гробището трябва да даде своето съгласие за назначаването на галактична контролна комисия, която не само ще следи за спазването на условията на споразумението, но и ще проверява за вечни времена книжата и действията на Гробището и ще прави препоръки във връзка с ръководството на неговата дейност.
Той млъкна.
— И това ли е? — попитах аз.
— Това е. Надявам се, че сме помислили за всичко.
— Вярвам, че не сте изпуснали нищо — казах му аз. — Сега остава само Гробището да се съгласи.
— Мисля, че вече са се съгласили — рече О’Гиликъди. — Вие сте тук, нали? И аз съм тук, и музеят е тук, и селекторът на времето ви очаква.
— За всичко сте помислили — каза Синтия с известно презрение и гняв. — Само едно нещо сте забравили. Какво стана с композицията на Флечър? Как можахте да я забравите? Ако не беше неговата мечта да създаде композиция, нито едно от тези неща нямаше да се случи. Не знаете как е работил за нея, как е мечтал за нея и…
— Мислех, че можете да ме попитате за това — каза О’Гиликъди. — Ако обичате, да пресечем коридора и да влезем в концертната зала…
— Искате да кажете, че тя е тук!
— Разбира се, че е тук. Мистър Карсън и Мустанг се справиха отлично с нея. Тя е шедьовър. Живяла е през всички тези години. И ще живее вечно.
Поклатих глава объркан.
— Какво има, мистър Карсън? — попита О’Гиликъди. — Би трябвало да сте много доволен.
— Не разбирате ли какво сте направили? — каза Синтия ядосано, със светнали от сълзи очи. — Изпитването й ще развали всичко. Как е възможно да му предлагате да види, да чуе и да почувствува едно произведение, което още не е създал? Не трябваше да му казвате. Сега винаги дълбоко в себе си той ще си мисли, че трябва да създаде шедьовър. Просто бе запланувал да създаде талантливо произведение, а вие сега…
