Бяха прекъснати от съобщение, предадено по вътрешнокорабната (да, все още ги обграждаше истински кораб) видеокомуникационна мрежа.

— Арестът, сър — докладваше на Тънг един останал без дъх офицер. — Внимавайте и се пазете там горе. Имаме бягство. Адмирал Озер избяга и освободи и всички останали затворници.

— По дяволите! — Тънг изгледа свирепо Майлс и посочи предавателя. — Вземи това. Вдигни Аусън. — Той отново концентрира вниманието си върху тактическото изображение, като мърмореше: — Такова нещо нямаше да се случи по мое време.

Майлс се плъзна в стола пред комуникационния пулт и извика мостика на „Триумф“.

— Аусън! Чу ли за Озер?

Появи се ядосаното лице на Аусън.

— Да. Работим по въпроса.

— Разпореди се за допълнителна охрана пред залата за тактически операции, пред машинното и пред собствения ти мостик. Тук моментът съвсем не е подходящ за прекъсвания.

— На мен ли го казваш? Оттук виждаме копелетата от Сетаганда като от ложа — Аусън прекъсна връзката.

Майлс започна преглед на вътрешните канали на системата за сигурност. Спря само колкото да отбележи пристигането на добре въоръжената охрана в коридора. Беше очевидно, че Озер е бил подпомогнат в бягството си от някой верен на Озерани офицер или офицери, което на свой ред накара Майлс да се замисли доколко е сигурна охраната. Дали Озер щеше да се сдуши с Метцов и Кавило? Двама от затворените за дисциплинарни нарушения Дендарии бяха открити да се мотаят из коридорите и върнати в ареста: още един се върна по собствено желание. Един, заподозрян в шпиониране, беше притиснат и заловен в складовете. Все още нямаше и следа от истински опасните…

— Ето го!

Майлс превключи канала. Една товарна совалка се отделяше от корпуса на „Триумф“ и се отправяше в космоса.

Майлс бързо прехвърли каналите и се включи към огневия контрол.

— Не! Повтарям, не откривайте огън по тази совалка!

— Ъ-ъ… — чу се в отговор. — Да, сър. Да не откриваме огън.

Защо подсъзнателно остана с впечатлението, че операторът изобщо нямаше намерение да стреля? Очевидно бягството беше добре координирано. Ловът на вещици по-късно щеше да бъде много неприятен.

— Свържете ме с онази совалка — поиска от офицера за свръзка Майлс.

— Ще се опитам, сър, но те не отговарят.

— Колко души са на борда?

— Няколко, но не сме съвсем сигурни…

— Свържете ме. Ще трябва да слушат, дори и да не отговарят.

— Имам канал, сър, но нямам представа дали слушат.

— Ще опитам — Майлс си пое въздух. — Адмирал Озер! Обърнете совалката и се върнете на „Триумф“. Навън е твърде опасно. Отправяте се право към зоната на бойни действия. Върнете се и аз лично ще гарантирам сигурността ви…

Тънг надничаше над рамото на Майлс.

— Опитва се да се добере до „Перигрин“. Дяволите да го вземат! Ако този кораб се изтегли, защитната ни линия ще се срине.

Майлс хвърли един поглед към тактическия компютър зад себе си.

— Сигурно няма. Реших да оставим „Перигрин“ в резервите именно защото се съмнявахме в лоялността му.

— Да, но ако „Перигрин“ се изтегли, мога да ти изброя още трима капитани-собственици, които ще го последват. А ако се изтеглят четири кораба…

— Рейнджърите ще се отцепят въпреки вервейнския им командващ, а ние ще бъдем сварени на бавен огън. Добре. Разбирам — Майлс отново погледна тактическия компютър. — Не мисля, че ще успее… Адмирал Озер! Чувате ли ме?

— Йок! — Тънг се върна на мястото си и сетагандците отново го погълнаха. Четири кораба на Сетаганда се прегрупираха срещу фланга на Дендарии, докато в същото време друг един се опитваше да пробие през центъра, опитвайки се очевидно да се приближи в зоната на обхвата на имплозионната си пика. Пътьом едно от плазмените му оръдия нехайно гръмна безпризорната совалка. На мястото й останаха само ярки искри.

— Той не знаеше, че Сетаганда нападат, преди откраднатата совалка да напусне „Триумф“ — прошепна Майлс. — Хубав план, но изборът на момента беше отвратителен… Можеше да обърне, но… Озер избра смъртта сам.

Утеха ли беше това?

Сетаганда не само не се отказаха от атаката си, но я завършиха толкова стройно, че само мисълта за добрата им организация действаше угнетяващо. Разликата в резултата беше незначителна в полза на Дендарии. Много от сетагандските кораби бяха лошо увредени, а един — напълно взривен. Повредите в контролните канали на Дендарии и рейнджърите бяха отчайващи. Дендарии все още не бяха изгубили кораби, но бяха изгубили огнева мощ, двигатели, системи за контрол над полета, животоподдържащи системи, защитни полета. Следващата атака щеше да е още по-опустошителна.

„Могат да си позволят да губят по три кораба за всеки един от нашите. Ако продължават да настъпват и да ръфат от нас парче по парче, победата им е неминуема — хладно разсъди Майлс. — Освен ако не получим подкрепления.“

Изминаха часове, докато сетаганците се прегрупират отново. Времето, което Майлс си позволяваше за отдих в оборудваната за целта каюткомпания, предвидливо отдалечена от залата за тактически операции, не беше дълго, но той беше твърде жизнен, за да подражава на изумителните петнайсетминутни дрямки на Тънг. Майлс беше сигурен, че пълното отпускане на Тънг не е просто преструвка — никой не можеше да симулира такова отвратително хъркане.

Приближаването на сетагандските подкрепления през системата на Вервейн вече можеше да се наблюдава и на телекомуникационните екрани. Това беше компромисът с времето, рискът. Колкото повече Сетаганда изчакваше, толкова по-добре подготвени щяха да бъдат войските й, но колкото повече време минаваше, толкова по-голям беше и шансът на техните врагове да се възстановят. Едва ли на борда на сетагандския флагман имаха тактически компютър, който би могъл да изчисли кривата в една такава вероятностна координатна система и да означи оптималната пресечна точка между интересите на Нашите и Вашите. Само да можеше проклетите вервейнци да проявят малко повече агресивност в атакуването на този потоп от подкрепления от планетарната си база…

Ето ги. Нападат отново. Тънг наблюдаваше своите тактически изображения, а юмруците му несъзнателно се свиваха и разпускаха в скута му в паузите между накъсаните бързи танци на дебелите пръсти по клавишите на контролния пулт пред него. Оттам те изпращаха заповеди, нанасяха корекции, правеха предвиждания. Пръстите на Майлс помръдваха като задвижвани от ехо, мозъкът му се опитваше да следи мислите на Тънг, да попие всичко. Картината на реалността пред тях все повече заприличваше на дантела, осеяна от скритите дупки, които оставяха след себе си изчезващите един след друг информационни показатели — последица от повредените сензори и излъчватели на различни кораби. Ударът на Сетаганда проби защитата на Дендарии… Един от корабите на Дендарии беше взривен, друг, с обезвредени оръжия, се опита да се измъкне извън обсега на сетагандските оръжейни системи; три кораба от флотилията на рейнджърите се отцепиха наведнъж… изглеждаше зле…

— „Шаркбайт 3“. Докладвам — резкият тон на гласа се извиси над всички останали комуникационни канали и накара Майлс да подскочи в стола си. — Освободете прехода! Пристига помощ.

— Не сега — изръмжа Тънг, но започна бързо преструктуриране на разгърнатите сили на Дендарии по начин, който да запази ограниченото пространство пред изхода на прехода от отломки, ракети, вражески огън и най-вече от противниковите кораби, съоръжени с имплозионни пики на борда. Корабите на Сетаганда, чието разположение позволяваше бърза реакция, застанаха нащрек. Движението на корабите на Дендарии ги разколеба със своето послание за настъпващи промени. Дендарии може би се оттеглят… може би се отваря някаква щастлива възможност за постигане на лека победа.

— Какво, по дяволите, е това! — възкликна Тънг, когато на изхода на прехода се появи нещо огромно и за момента неразгадаемо, и мигновено започна да се ускорява. Той извика показанията на монитора си. — Прекалено е голямо, за да бъде толкова бързо. Прекалено е бързо, за да е толкова голямо.