— И ще плуваме в космоса ли? — Тънг изду бузи и с пръстите си имитира зигзага на рибешката перка. — Озер контролира цялото оборудване, включително и моя кораб. „Триумф“ е всичко, което съм успял да натрупам през трийсетгодишната си кариера. Всичко! И го изгубих в резултат на твоите машинации. Някой ми дължи друг кораб. Ако не Озер, то… — Тънг многозначително изгледа Майлс.

— Опитах се в замяна на „Триумф“ да ти дам цяла флотилия — отвърна Майлс. — Как изгуби контрола си върху нея, пълководецо?

— Първоначално нещата потръгнаха добре — за около година, година и половина, след като напуснахме Тау Верд. Получих два малки сладки договора при един конфликт в района на Истнет: охрана, десантни операции от малка величина — все безопасни неща. Е, не прекалено безопасни, постоянно бяхме на нокти. Но си вършехме работата.

— Чух за това — Майлс погледна Елена.

— При третия десант си докарахме неприятности. Бъз Джесек все повече и повече се затваряше само в работата с оборудването и поддръжката — той е добър инженер, признавам му го. Аз бях командващ по тактическите въпроси, а Озер, сега съм сигурен, че беше преднамерено, пое административната работа. Работата му прилягаше. Беше добре, но само ако работеше с нас, а не срещу нас. При това положение трябваше да го премахна. Водеше войната си чрез счетоводителите си. При изпълнението на задълженията ни по третия договор ни поотупаха. Бъз беше затънал до гуша в поправки и технически проблеми и докато аз изляза от лечебницата, Озер уредил договор за охрана на космически преход. Никакви сражения, мирна и тиха работа, дългосрочни договори — напълно по негов вкус. Тази идея ми се стори добра. Но това му даде опора. Без истински бойни действия аз… — Тънг прочисти гърлото си — отегчих се, не обръщах внимание на нищо. Озер беше обходил флаговете ми, преди още да се усетя, че помежду ни се води истинска битка. Натрапи ни финансовата реорганизация…

— Казах ви да не му се доверявате, и то цели шест месеца преди това — обади се ядосано Елена. — Опита се да ме прелъсти.

Тънг сви рамене. Чувстваше се неловко.

— Такова изкушение изглеждаше напълно разбираемо.

— Да чука съпругата на своя командващ? — от очите на Елена захвърчаха искри. — Чиято и да е съпруга? Знаех, че не е на висота. Щом моите клетви не означаваха нищо за него, то какво остава за неговите собствени?

— Каза, че е приел отказа ти и се е примирил с него — оправда се Тънг. — Ако беше продължил да ти се натиска, щях да се намеся на драго сърце. Смятах, че в реда на нещата е да се почувстваш поласкана, без да му обръщаш внимание.

— В подобни увертюри се съдържат преценки за моя характер, които намирам за всичко друго, но не и за ласкателни, благодаря — озъби му се Елена.

Спомняйки си собствените си копнежи, Майлс незабелязано впи зъби в кокалчетата на пръстите си.

— Това би могъл да е просто един от ранните му ходове в играта му за власт — вметна той. — Може би е проучвал слабите места на враговете си и не ги е открил.

— Хм — Елена изглеждаше леко поуспокоена. — Както и да е, на Кай не можеше да се разчита за помощ, а на мен ми писна да се правя на Касандра. Естествено не можех да кажа на Бъз. Но не за всички ни двойната игра на Озер беше чак такава изненада.

Ако се съдеше по гримасата му, Тънг беше разстроен.

— При условие, че притежаваше основното ядро от собствените си оцелели кораби, всичко, което трябваше да направи, беше да спечели гласовете на половината от останалите капитани-собственици. Аусън гласува за него. Трябваше да удуша това копеле.

— Сам си си виновен, че изгуби Аусън. С твоето вечно мърморене за „Триумф“ — вметна ядосано Елена. — Той помисли, че заплашваш командването му кораба.

— Докато бях началник-щаб по тактическите въпроси, който отговаря за воденето на истинските бойни действия — повдигна рамене Тънг, — не смятах, че той наистина е в състояние да повреди кораба ми. Статутът на „Триумф“ като собственост на флотилията ме задоволяваше напълно. Можех да почакам… докато ти се върнеш — тъмните му очи проблеснаха към Майлс. — Тогава открихме какво всъщност става. А ти така и не се появи.

— Кралят ще се завърне, а? — прошепна Грегор, който бе очарован от чутото. Погледна Майлс и повдигна вежди.

— Нека да ти е за урок — през зъби му прошепна Майлс. Грегор притихна. Шеговитото му настроение се беше изпарило.

Майлс се обърна към Тънг.

— Колкото до тези надежди, Елена навярно ти е отворила очите.

— Опитах — измърмори Елена. — Въпреки че… че и аз самата… мъничко се надявах. Можеше пък да… изоставиш другите си планове и да се върнеш при нас.

„Ако ме бяха изгонили от академията, това ли имаш предвид?“

— Не бяха планове, които можех да изоставя.

— Сега знам това.

— Максимум след пет минути — намеси се Ард Мейхю — трябва или да се свържа със станцията за търговски обмен и да поискам разрешение за влизане на док, или да взема курс към „Ариел“. Кое от двете ще е, приятели?

— Само една дума и ще ти осигуря поддръжката на повече от сто верни офицери и подофицери — Тънг се обърна към Майлс. — И четири кораба.

— Защо не я осигуриш за себе си?

— Ако можех, вече щях да съм го направил. Но нямам намерение да разкъсвам флотилията на парчета, докато не съм сигурен, че после отново мога да ги сглобя. Всичките. Но с теб начело, с легендарната ти репутация…

— Начело като водач? Или като фигурант? — Образът на онова копие отново изплува в съзнанието на Майлс.

Тънг разпери ръце и отвърна уклончиво:

— Както искаш. Основната маса от офицерския кадър ще мине на страната на победителя. Това означава, че ако изобщо предприемем нещо, трябва да изглежда, че печелим, и то с бързи темпове. Озер също разполага с около стотина офицери, които са му лично предани. Ще трябва да ги унищожим, ако Озер окаже сериозна съпротива. Това ме навежда на мисълта, че едно добре разчетено във времето покушение може да спаси живота на много хора.

— Страхотно. Мисля, че двамата с Озер прекалено дълго време сте работили заедно, Кай. Започвате да мислите по един и същи начин. Не съм дошъл тук, за да си присвоявам командването на наемническа флотилия. Имам по-важни задачи. — Майлс се опита да не поглежда към Грегор.

— Какви например?

— Какво ще кажеш за предотвратяването на планетарна гражданска война? А може би и междузвездна?

— Това не представлява професионален интерес за мен. — Прозвуча почти като виц.

„Наистина, какво значеха за Тънг агониите на Бариар?“

— Ще представлява, ако си на страната на обречените. Можеш да печелиш само ако побеждаваш, наемнико, и можеш да харчиш спечеленото, само ако си жив.

Тесните очи на Тънг се присвиха още повече.

— Знаеш ли нещо, което да не ми е известно? На обречената страна ли сме?

„Аз съм със сигурност. Ако не успея да закарам Грегор у дома.“ Майлс поклати глава.

— Съжалявам. Не мога да говоря за това. Трябва да стигна до… — „Пол е затворен за него, станцията па Консорциума е блокирана, а сега Аслънд става дори още по-опасен“ — …Вервейн. — Той погледна Елена. — Закарайте ни до Вервейн.

— За вервейнците ли работиш? — попита Тънг.

— Не.

— Тогава за кого? — Ръцете на Тънг потрепнаха конвулсивно. Беше така напрегнат, сякаш искаше да изцеди информацията със сила.

Елена също забеляза несъзнателния жест.

— Дръпни си лапите, Кай — остро каза тя. — Ако Майлс иска Вервейн, ще бъде Вервейн.

Тънг изгледа Елена, а след това и Мейхю.

— С него ли сте или с мен?

Елена вдигна глава.

— И двамата сме положили васална клетва пред Майлс. Също и Бъз.

— И още питаш защо имам нужда от теб? — Тънг вбесен се обърна към Майлс, като сочеше Елена и Мейхю. — Каква е тази голяма игра, която май е ясна на всички ви и за която аз съм в пълно неведение?

— Нищо не знам — изчурулика Мейхю. — Аз само гледам от Елена.

— Тук няма ли вече йерархия и военни заповеди, или ще си играем на доверие?