— Продължавай, Саймън.

Илиян, когото бяха прекъснали по средата на нещо, което по преценка на Майлс той беше замислил като истинска класическа поема, прехапа устната си разочаровано.

— Слуховете настрана — обърна се той към Майлс, — какво наистина се случи снощи на онзи проклет остров?

По възможно най-безпристрастния и сбит начин, на който беше способен, Майлс описа събитията от предишната нощ, като започна с разлива на фетин и завърши със своя арест (задържане), кое точно — щеше да бъде решено от Имперска сигурност. По време на цялата рецитация баща му не каза нищо, само разсеяно въртеше химикалката си в ръка, почукваше се по коляното и пак го завърташе. Отново и отново.

Когато Майлс свърши, настъпи тишина. Химикалката докарваше Майлс до умопомрачение. Искаше му се баща му да беше оставил настрана шибаното нещо или да го беше изпуснал, или каквото и да е.

Баща му мушна химикалката обратно в горния джоб на куртката си, слава Богу! Облегна се назад, събра върховете на пръстите си и се намръщи.

— Дай да си изясним това. Казваш, че Метцов е прескочил йерархията в командването и е упражнил насилие над новобранци, като ги е заставил да изпълняват ролята на негов наказателен взвод?

— Над десет от тях. Не знам дали са били доброволци или не. Не бях там за тази част.

— Новобранци — лицето на граф Воркосиган беше мрачно. — Момчета.

— Дрънкаше нещо за това, че било като армията срещу флота на старата Земя.

— Хм? — почуди се Илиян.

— Не мисля, че Метцов беше твърде устойчив, когато беше заточен на остров Кирил след неприятностите си в бунта на Комар. Петнайсет години размисъл не са му помогнали да се стабилизира.

Майлс се поколеба.

— Дали… генерал Метцов изобщо ще бъде разпитан за своите действия, сър? Или пак ще се изплъзне, както след бунта на Комар?

— Генерал Метцов, според собствените ти думи, е увлякъл взвод осемнайсет годишни момчета в нещо, което е било на косъм от масово убийство по особено жесток начин.

Майлс кимна при спомена за това. Острата болка от разнообразните агонии все още прорязваше тялото му.

— За този грях няма дупка достатъчно дълбока, за да го скрие от моя гняв. Ще бъдат взети мерки — граф Воркосиган беше ужасяващо мрачен.

— Ами Майлс и метежниците? — попита Илиян.

— Страхувам се, че ще трябва по необходимост да ги третираме като отделен случай.

— Или два отделни случая — подсказа Илиян.

— Хм. И така, Майлс, разкажи ми за мъжете от другата страна на дулата.

— Техници, сър. Повечето от тях. Много гърци.

Илиян трепна.

— Боже Господи! Този човек изобщо ли няма политически усет?

— Аз поне не съм забелязал. Помислих си, че това ще е проблем. — Майлс беше мислил за това по-късно, докато лежеше буден на койката в килията си, след като медицинската група си беше тръгнала. Другите политически отклонения бяха минали през главата му. Повече от половината от бавно замръзващите техници бяха от гръцки говорещото малцинство. Без съмнение щяха да обвинят генерала, че като е възложил почистването на гърчолята, е извършил расистки саботаж. Езиковият сепаратизъм щеше да се превърне в улични вълнения и клане. Още смърт — хаос, който щеше да отеква в бъдещето като последиците от клането на Солстис?

— Хрумна… хрумна ми, че ако умра заедно с тях, поне щеше да е кристално ясно, че не е било някакъв заговор на правителството ви или на олигархията Вор. Така че ако оживеех, щях да спечеля, ако ли не — също щях да спечеля. Или поне да служа. Един вид стратегия.

Най-великият стратег на Бариар за века разтри слепоочията си като че ли го боляха.

— Е… един вид, да.

— Какво ще стане сега, сър? — Майлс преглътна. — Ще бъда ли обвинен в държавна измяна?

— Втори път само за четири години? — отвърна Илиян. — Не, по дяволите. Няма още веднъж да се подложа на това. Просто ще изчезнеш, докато случаят се позабрави. Къде, все ще не съм решил. Остров Кирил отпада.

— Радвам се да го чуя — Майлс присви очи. — А останалите?

— Новобранците? — попита Илиян.

— Техниците. Моите… съратници в метежа.

Илиян потрепера при произнасянето на думата.

— Ще бъде изключително несправедливо, ако се изплъзна по линията на някаква привилегия на Вор и ги оставя да операт пешкира сами — добави Майлс.

— Един публичен скандал около процеса ти ще разруши центристката коалиция на баща ти. Моралните ти скрупули може и да са достойни за възхищение, Майлс, но не съм сигурен, че мога да си ги позволя.

Майлс се втренчи твърдо в министър-председателя граф Воркосиган.

— Сър?

Граф Воркосиган остана замислен, прехапал долната си устна.

— Да, бих могъл да отменя обвиненията към тях с Имперски указ, въпреки че това ще повлече след себе си други последствия. — Той се приведе съсредоточено напред. Очите му проникваха в Майлс.

— Никога повече не би могъл да служиш. Слуховете ще се разнесат навсякъде дори и без процес. След това няма да има командир, който да те вземе под свое командване. Никой няма да ти вярва, че си истински офицер, а не артефакт, предпазван от специална привилегия. Не мога да поискам от никого да те командва при условие, че постоянно трябва да се озърта през рамо.

Майлс въздъхна дълбоко.

— В известен смисъл те бяха мои подчинени. Направи го. Отмени обвиненията.

— В такъв случай ще подадете ли оставка? — настоя Илиян. Не изглеждаше добре.

Майлс се почувства зле. Усети как започва да му се повдига. Стана му студено.

— Да — гласът му беше изтънял. Илиян внезапно изостави замисления си поглед н вдигна очи към компютърната си конзола.

— Майлс, откъде знаеш за съмнителната дейност на генерал Метцов по време на бунта на Комар? Този случай беше засекретен.

— Ах, Иван не ви ли каза за малката пролука в картотеките на ИмпСи, сър?

— Какво?

„Проклетият Иван!“

— Може ли да седна, сър? — отпаднало попита Майлс. Главата му се пръскаше, а стаята се люлееше под краката му. Без да изчака разрешение, той седна с кръстосани крака на килима, премигвайки на парцали. Разтревожен, баща му понечи да му помогне, но се сдържа. — Направих някои проверки около миналото на Метцов заради нещо, което ми каза лейтенант Ан. Между другото, горещо ви препоръчвам, когато се заемете с Метцов, първо да подложите Ан на кръстосан разпит. Знае повече, отколкото казва. Предполагам, че ще го намерите някъде на екватора.

— Картотеките ми. Майлс!

— О, да. Ами… Излиза, че ако обърнеш една от секретните конзоли с лице към някоя от конзолите за свръзка навън, можеш да прочетеш секретните досиета от кое да е място, включено във видеомрежата. Разбира се, трябва да имаш някого в Главния щаб, който да може и иска да нагласи екраните и да извика материала вместо теб. Не можеш и да презаписваш. Но, ъ-ъ… мислех, че би трябвало да го знаете, сър.

— Перфектна сигурност — гласът на граф Воркосиган беше сподавен. Майлс с изненада разбра, че беше такъв заради потиснатия кикот.

Илиян изглеждаше така, сякаш току-що е захапал лимон.

— Как — започна той, после спря и свирепо изгледа графа, — как го измисли?

— Беше очевидно.

— Херметическа секретност, нали така каза? — измърмори граф Воркосиган и направи неуспешен опит да потисне напиращия смях. — Най-скъпата измисляна досега. Осигурена срещу най-хитрите вируси и най-сложните подслушвателни устройства. А двама младши лейтенанти си ровят из нея, както си искат?

Илиян се озъби на предизвикателството.

— Не съм обещал, че ще е защитена от идиоти!

— Ех, човешкият фактор — въздъхна граф Воркосиган и изтри очите си. — Ще поправим дефекта, Майлс. Благодаря ти!

— Ти си едно проклето разцентровано оръдие, момче, което стреля във всички посоки — изръмжа Илиян и проточи врат, за да погледне към мястото, където седеше Майлс, отпуснат като ненужен куп парцали. — Това плюс предишната ти лудория с онези проклети наемници… — домашният арест не е достатъчен. Няма да мога да заспя, докато не се убедя, че си затворен в килия и ръцете ти са вързани зад гърба.