Като стиснах юздите в дясната си ръка, хванах с лявата си ботуша на Сенди зад коляното и дръпнах. Бях все пак твърде далеч и нямах достатъчно сила. Той се заклати в седлото, но все пак запази равновесие. Започна да ме ругае.

Бяхме стигнали в средата на завоя. Трябваше да го направя — сега или никога. Отново блъснах силно коня на Сенди към перилата. Той извика отново. Знаех, че кракът му може би е премазан, натъртен, дори разкъсан от боядисаното в бяло дърво. С моя крак, изтръпнал след същата процедура, нямах жалост към него. После кракът му се удари в една от отвесните подпори доста шумно.

Той изпищя.

Стиснах зъби, замахнах с ръка и го блъснах с все сили. Знаех, че ако не паднеше, нямаше как да опитам отново. Но той започна да се смъква встрани бавно, както изглеждаше отначало, после тялото му бързо се свлече и бе увлечено от инерцията.

Погледнах за последен път лицето му — отворените широко очи, устата, извита в агония, докато падаше в избуялата трева от другата страна на перилата. После вече бях в края на завоя, галопиращ по правата отсечка — издраскан, останал без дъх, изпонасинен и без каска, но все още на линия.

Самотният кон на Сенди, свободен от тежестта си, препусна напред към останалите си събратя.

Дейн го видя, обърна се на седлото си и ухилен размаха палец надолу.

Dick Francis

Dead cert, 1962

Издание:

Дик Франсис. Фаворит

Английска. Първо издание

ИК „Атика“, София, 2001

ISBN: 954-729-129-7

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/35873

Последна корекция: 14 октомври 2015 в 09:49