— Предполагам, че си прав — каза Стен и последва заповедта на Йън, като се опита да се отпусне.

Сега поне имаше някой, на когото да се опре. Но нещо дълбоко в него му подсказваше, че Алтайският куп ще намери начин да повлече Махони, флота и Имперската гвардия в кървавата анархия, която всички наоколо обичаха толкова много.

Седнаха на брега на пустото езеро на Мениндер. Старият торк мълчеше, докато Стен обрисуваше мрачното бъдеще, което заплашваше купа.

— Намирате се пред един от онези моменти в историята — каза Стен, — когато катастрофите и възможностите са еднакво достъпни. Какво ще се случи сега, зависи от вас.

— Не и от мен — възрази Мениндер. — Изборите се правят от хора с надежда. Точно сега имам също толкова надежда за моите хора, колкото да хвана някога риба в това езерце — той посочи към мъртвите води.

— Някой ще замести Искра — продължи да го убеждава Стен. — И най-вероятно ще замените един деспот с друг. Защо да го оставяте на случая?

— Защото никой човек не може да води Алтайския куп сам — отвърна Мениндер. — Ако не сте забелязали, никой от нас не е лесен за съглашение.

— Забелязах — каза Стен сухо.

— Всъщност сме ужасни в това отношение. По-скоро бихме се убили един друг, отколкото да съжителстваме заедно. Затова и водач става най-големият убиец. По дефиниция… Така работи глупавата ни система. Най-голямото и най-лошото племе изритва дракх по всички останали, колкото се може по-често. Затова и остава голямо и лошо.

— Щях да предложа нещо друго — направи втори опит Стен. — Щях да ви предложа да сформирате нещо като коалиционно правителство.

Мениндер изсумтя:

— Коалиция? В Алтайския куп? Не е особено вероятно.

— Преди почти бяхте съставили една — напомни му Стен.

Очите на Мениндер се присвиха.

— Какво искате да кажете?

Стен реши да говори направо.

— Злополучната вечеря със стария Какан — каза той. — Никога не повярвах на тази история.

— А в какво вярвахте? — гласът на Мениндер беше леден.

— Смятам, че Каканът изобщо не е бил поканен — отвърна Стен. — Не би седнал с група суздали, богази и торки. Още по-малко би се хранил с тях. Мисля, че вие… генерал Даул… Ютанг и Дайатри… дори не сте знаели, че той ще се появи. Всъщност смятам, че сте седели в онази стая и сте се чудели как да се отървете от него. А вие сте единственото същество в този куп, способно да сформира съглашение между всички представени видове.

Стен го дари със смразяваща усмивка.

— Ако това е вярно — продължи той, — то доказва, че само вие можете да съберете заедно някакъв вид коалиционно правителство.

Мениндер замълча. Хвалбата на Стен включваше и обвинение.

— Това, което не мога да проумея — поде отново Стен, — е как сте убили стария негодник.

— Не съм — каза Мениндер. Секунда по-късно: — Не сме.

Стен сви рамене.

— Няма голямо значение за мен, тъй или иначе.

— Нима бихте искали убиец за владетел?

Стен го погледна.

— Посочете ми някой, който да не е.

Мениндер се замисли. Накрая каза:

— Ами ако не подкрепя идеята ви? Ще ме оставите ли на мира?

— Не и този път — заяви Стен твърдо.

— Значи нямам голям избор — отсече Мениндер.

— Може би. Но ще проработи по-добре, ако вярвате, че имате избор.

— В такъв случай е най-добре да кажа „да“, колкото се може по-бързо — обобщи Мениндер.

— И аз така мисля — съгласи се Стен.

— Отново Мениндер — изрева Вечният император. — Защо непрекъснато го споменаваш?

— Защото, сир, е най-добрият за тази работа.

Вечният император му хвърли изучаващ поглед.

— Това да не е упрек от типа „Казах ли ви“, Стен? Да не би да твърдиш, че съм се издънил с избора си на Искра?

— Не е моя работа да съдя решенията ви, сир.

— Защо продължавам да чувам укор в гласа ти? — попита Императорът.

— Професор Искра беше най-добрият избор сред доста лоши, сир — намеси се Махони. — Всеки може да го види. Именно затова, сир, мисля, че сега идеята на Стен е добра.

— Комитетите не създават добри закони — възрази Императорът. — Никога не са го правили. И никога няма да го правят. Преди да се усетиш, и всеки член има собствени цели, базирани на чисто его. Консенсусът става невъзможен. Купува се с власт или пари, или секс, или всичко от гореизброените.

Императорът пресуши питието си. Холографският му образ направи знак Махони и Стен да сторят същото.

Чашите бяха изпити и напълнени отново. Стен понечи да продължи, но Махони му хвърли особен поглед, така че предпочете да замълчи и да остави Йън да движи нещата.

— Не мога да бъда по-съгласен, сир — каза той. — Правителствата, съставени на комитетен принцип, като цяло са безполезни. Но в този случай, сир, не може ли това да е временно решение? Всъщност може би то ще доведе до постоянното.

— Обясни — заповяда Императорът.

— Създаването на коалиция — продължи Махони — може временно да успокои духовете. Да спре за кратко насилието.

— Възможно е — съгласи се Императорът. — Продължавай.

— Защо да не дадем на коалицията определено време, сир? Това и това трябва да бъде постигнато за такова и такова време. След което коалицията спира да съществува. Автоматично.

— Някакъв вид ограничителен закон — кимна Императорът.

— Точно така — потвърди Махони. — Комитетът трябва да бъде сменен от по-стабилна система след датата, която вие ще определите.

Императорът се замисли. После каза:

— Добре. Печелиш. Задействай нещата.

— Благодаря ви, сир — каза Стен с облекчен глас — Още нещо…

Императорът махна с ръка.

— Да, знам. Имаш нужда от някакъв драматичен жест, който да покаже, че одобрявам тази коалиционна идея.

— Да, сир — отвърна Стен.

— Какво ще кажеш за царска аудиенция? Накарай Мениндер и останалите да дойдат на Първичен. Ще вдигна шум в двора. Ще благословя свещената им мисия за мир и прочие. Ще ги изпратя като герои. Това става ли?

— Разбира се, сир — каза Стен.

Императорът посегна към бутона, който прекъсваше връзката. Спря се.

— По-добре да подейства — изръмжа той. После образът му изчезна.

Стен се обърна към Махони.

— Йън, дължа ти наистина много.

Махони се засмя.

— Сложи го на сметката ми, приятелю. Сложи го на сметката ми.

— Тук е Кони Джордж, предаваща на живо от космодрума на Соуард. Делегацията от Алтайския куп трябва да се приземи всеки миг, благородни същества. И виж тълпата от посрещачи, която ги очаква, Том.

— Наистина е сериозно посрещане от страна на Първичен свят, Кони. Господи, какъв исторически момент. Сигурен съм, че зрителите ни са залепени за екраните в очакване на ексклузивен поглед от Кей Ай Ер Си Ей Екс към тази почетна делегация. Чудя се за какво ли си мислят зрителите ни в момента, Кони.

— Сигурно същото като мен, Том, а то е — божичко, каква история!

— Наистина е така, Кони. Наистина… Би ли споделила някои от своите мисли с нас… за този… исторически… момент, Кони.

— Официалното изявление от пресцентъра на Императора гласеше, че на борда са четири същества, които идват да вземат в свои ръце съдбата си. Съдба, която ще възвести мир. Но изявлението не ни разкрива цялата история, Том.

— Не, разбира се… нали така?

— Извини ме за секунда, Том, докато видя дали капитан П’уърс може да ни приближи още малко. Можеш ли да ни преведеш до лявата площадка за кацане, Гари?

— Ще се опитам, Кони. Но има доста голям трафик, а и от кулата ни изпращат предупреждения.

— Просто си вършат работата, сигурна съм, Гари, А каква работа е това!

— Така е, Кони… Добре… Задръж… Уф, откъде дойде този лихтер, да му се не види?

— Вероятно е конкуренцията, Гари. Ха-ха. Прости ми злорадството, Том, но съм сигурна, че зрителите у дома ще разберат.