— Със сигурност всички те грешат, сир — каза Махони. — Експертите правят състояние от мрачни прогнози, а не от добри новини.

— Няма грешка. Освен може би моя. Просто пренебрегвах това, което стоеше пред мен.

— Но… Не виждам как може да е така.

Малко стреснат, Махони изгълта питието си и се протегна за гарафата, за да допълни чашите им. Беше празна. Той стана и отиде до бюфета, за да вземе друга гарафа със скоч, после промени мнението си, като видя стъкленица със стрег. Вдигна я.

— Може би имаме нужда от нещо по-силно, шефе — предложи той.

Лицето на Императора побеля от гняв.

— Какво прави това тук? — излая той. — Вече не го пия.

Разтревожен, Махони наблюдаваше как гневът се усилва.

— По дяволите — изсъска Императорът. — Казах на Блейк, че не желая този дракх в близост до мен.

После се усети и направи вял опит да се усмихне.

— Съжалявам — извини се. — Дреболиите ме изкарват от равновесие тези дни.

Махони просто кимна и се върна на мястото си с гарафа скоч. Какво, по дяволите, ставаше тук? Откъде внезапната омраза към нещо толкова дребно? За първи път Махони почувства, че се намира в присъствието на непознат. Опасен непознат.

Императорът продължи, сякаш нищо необичайно не се беше случило, докато Махони допълваше чашите със скоч.

— Когато Таанските войни приключиха — каза Императорът, — дългът, който бяхме натрупали, беше зашеметяващ. Но аз имах твърд и добър план, за да го изплатя, без да причиня твърде много неудобства. За съжаление…

Нямаше нужда да довършва. Махони знаеше много добре, че Императорът така и не беше получил възможност да задвижи този план.

— Все още можех да се справя — изтъкна Императорът, — ако не беше Тайният съвет. Господи, как са харчили само! И то за неща, които не си заслужават. Не са сторили нищичко, за да върнат кредитите в хазната или дори да предизивикат малък икономически разцвет.

Императорът се облегна назад в стола си и вдигна краката си на бюрото.

— Дългът от войната с таанците — продължи — сега е равен на една десета от настоящия ни дефицит. Предполагам, че този дефицит — при сегашното внимателно харчене — ще се удвои след една И-година.

Махони не беше човек на парите. Те не го вълнуваха. Големите количества дори обиждаха чувството му за морал. И определено не ги разбираше. Но точно това му беше ясно.

— Проблемите на Империята достигнаха критична маса преди четири години, по време на управлението на Тайния съвет — заяви Императорът. — По това време пораженията от липсата на АМ2 станаха невъзвратими. Хвърлиха всичко в безумен танц. Огромен вихър, който ни засмуква в дупката. И всеки път, когато нечия икономика се разпада и потъва, тя придърпва и друга след себе си. Сега бъркотията е придобила своя собствена логика и закони. Освен ако не взема драстични мерки — наистина бързо, — дори и най-здравите части на Империята ми ще бъдат засмукани навътре.

Императорът пресуши чашата си, тресна я в бюрото и обърна страшните си очи към Махони. Лек проблясък… и те продължиха да се движат.

Махони внезапно изпита усещането, че му се разиграва постановка. Фактите на Императора бяха твърде точни. Твърде убедителни: хикс по игрек непременно трябва да означава това, което ще ти бъде казано след малко.

— Не само икономиката се срива — продължи Императорът, — но и лично аз съм затруднен. Почти разорен съм. Както знаеш, Йън, в миналото съм използвал част от личните си ресурси, за да помогна на Империята в тежки времена. Но Тайният съвет ги разграби заедно с всичко останало. Сега дори не можем да се опрем на моите пари.

— Какво възнамерявате да правите, сир? — попита Махони. Тонът му беше неутрален.

— Трябва да събера всички, Йън — каза Императорът. — Навсякъде из Империята има хиляди водачи, които действат по хиляди различни начини.

Той небрежно напълни чашата си и отпи.

— Така че за начало ни трябва уеднаквяване. Второ и по-важно — трябва да сложим край на всички конфликти. Виж какво се случва в Алтайския куп например. Нашият добър и компетентен приятел, посланик Стен, се побърква заради неприятностите, които му създават тези същества. Такива нестабилни региони доведоха до Таанската катастрофа.

Вечният император поклати глава.

— Ще ти кажа, Йън. Единственият изход, който виждам, е всички да минат под едно управление. И от своята позиция преценявам, че аз трябва да бъда този водач. Искам да премахна посредниците, Йън. Оттук нататък искам само аз да командвам парада.

Той сви рамене.

— Или можем просто да се предадем и да си отидем вкъщи. За съжаление, нямаме друг дом, където да отидем.

— Как се вписвам аз, сир? — попита Махони.

— Възлагам ти да ръководиш цялото представление — каза Императорът. — Да оглавиш моя план за възстановяване.

— И какъв е той, ваше величество?

— Моите лакеи ще обявят първата фаза от плана ми в парламента следващата седмица. Ще направя еднократно предложение към всички провинции. Ще ги насърча да предадат независимото си управление. Ще им предоставя шанс да станат доминиони — на моята Империя.

— Извинете ме, сир — обади се Махони, — но защо биха се съгласили на подобно нещо? Защо биха се отказали от властта си? Както сте ми казвали сам, това е противоестествено за повечето същества.

— Със сигурност. Но ще им предложа. А също и пръчка. Но първо за алчността. Като провинции те плащат пълната цена за АМ2. Освен това са със силно ограничени дажби. Като доминиони ще плащат не само по-малко за АМ2, но и по-ниски данъци като цяло.

— Ами ако откажат, сир? Каква е пръчката?

Вечният император се усмихна. Зла усмивка.

— О, като за начало ще увелича с една десета таксите за АМ2 за всички провинции. А също и допълнителни ограничения на дажбите. Което — тъй като икономическата природа не може да се надхитри — ще изстреля цените на пазара до небето.

Тих кикот. Махони потрепери.

— Това е само за начало — изкиска се Императорът. — Имам в ръкава си още няколко изненади. Като дългогодишен създател на крале съм придобил доста добра представа как да ги сваля от власт.

— Да се върнем на първоначалния ми въпрос, сир. Как се вписвам аз? — Махони не беше забравил, че всъщност първоначалният му въпрос беше: „Как мога да ви помогна, сир?“

— Ти ще бъдеш мой представител в преговорите с провинциите. Ще добавя още слава в ковчежето ти с почести — като благодарност, а и за да засиля престижа ти в очите на глупаците, които ще посещаваш. А искам да посетиш всеки главен водач на провинция. Омай ги. Плени ги с твоя ирландски чар. И извий ръцете на когото се налага. Просто бъди твърд, Йън. Увери се, че са наясно с тежестта на пръчката, която ти давам.

— Дълбоко съм поласкан, сир — каза бързо Махони. — Но аз съм най-неподходящият човек за тази работа. Ще бъде нелоялно от моя страна, ако не отклоня тази чест. Подобно действие не би било във ваш интерес… сир.

Императорът обърна гневното си лице към Махони.

— Защо, Йън? — Въпросът беше зададен с мек тон, очите гледаха невиждащо над рамото на Махони.

— Защото смятам, че идеята е ужасна, сир — избухна Махони. — Винаги сте искали да бъда честен. И винаги съм бил… Това мисля, сир. Не искам тази работа. Защото не вярвам в нея.

— Защо да вярваш? Това е план, не е… религия.

— Първо, сир, според моята оценка, пръчката ще се използва повече от моркова. Ще трябва да наложите насилствено статута на доминион върху повечето от провинциите, сър. И те ще ви намразят заради това. Което значи, че заповедите ще бъдат изпълнявани в най-добрия случай с нежелание. Което автоматично обрича всичките ви действия на провал. И това, сир, е моето скромно мнение.

Професионалното мнение на Махони беше, че всичко подчинено на микромениджмънт е обречено. Ако човек нямаше какво да спечели, защо да рискува да се провали? Отношението „остави големия вожд да разреши проблемите“ се разпространяваше бързо. А това обиждаше демократичната му ирландска душа.