Това е, помисли си той, вторият път, когато идвам в Дома на човечеството, планетата Земя. Първият беше, докато служех на Тайния съвет, което правех добре. Особено тук, когато на косъм спрях екипа от убийци, поведени от Стен. Какво щеше да стане, какво би се променило, ако бях по-наясно с непостоянните ветрове и не бях го направил? Ако бях оставил Тайния съвет да умре?

Нямаше да си изпълнил дълга си.

Вярно е. Но дали нямаше да попречи на други… събития?

Кой можеше да каже, помисли си той. Тогава щях да остана просто полковник, просто началник на корпус „Меркурий“. Може би никога нямаше да бъда забелязан от Вечния император, когато се завърна, макар и събитията да не ме представиха в най-добрата светлина. Може би щях да бъда предсрочно освободен като мнозина други, когато Императорът пое властта.

Не си позволявай да се мъчиш да отгатваш какво би станало Учи се от миналото, но не мисли, че то може или трябва да бъде променено. Сегашното и бъдещето са по-важни — особено това завръщане на Императора. То се приближава до мига на триумф.

Предложението, което му беше отправил Императорът, беше много подробно за цялата си краткост:

Необходимо беше определена хирургическа операция да бъде извършена върху Вечния император. Нещо изкуствено трябваше да бъде извадено от тялото му. Но операцията трябваше да бъде планирана и изпълнена, без Вечният император да разбере какво се случва.

За Пойндекс това беше лесно. Той имаше, както бе споменал и на Императора, добър опит в третирането на вражески агенти, които носеха заповеди за самоубийство, имплантирани в тях — от физически устройства за програмирана смъртоносна травма, до най-сложните за обезвреждане психологически бомби, които нареждаха на личността на агента да се самоунищожи.

Беше предупредил Императора, че планът ще започне да се изпълнява, без той да знае точния момент на стартирането му, като се имаше предвид вероятната природа на устройството в тялото му. Щяха да се случат определени събития. Императорът не трябваше ги поставя под въпрос, нито да позволява на ума си да се тревожи. Трябваше да приеме всичко случващо се като обикновено и естествено.

Вечният император се беше съгласил след дълго обмисляне.

Първата фаза беше събирането на хирургическия екип. Преди години, когато Пойндекс се издигна от оперативен агент до даващ заповеди, а по-късно и планиращ мисии, научи, че е вярвал в три големи мита за лекарската професия:

А) Лекарят има етика или морален кодекс, който изисква от него да цени и поддържа живота. Истината беше, че лекарите не бяха по-малко или повече идеалисти от другите членове на обществото. Което за Пойндекс значеше: без всякакъв морал отвъд егоистичния интерес, печалбата или доминиращите в момента вярвания сред лекарското общество. Беше доста лесно да включи лекари в проекти за физиологията на мъченията, масова евтаназия или насилствена стерилизация на социалните неудачници, а това бяха само някои от нещата, с които Пойндекс се бе занимавал през годините.

Б) Единствените лекари, които биха извършили „незаконни“ действия, са адски некомпетентни. Истината беше, че той никога не намери за трудно да вербува най-квалифицираните професионалисти — стига да им дадеше правилната нагласа — да проявят „патриотизма“ си или да изпълнят „дълга си към Империята“ или, в крайни случаи, „дълга си към живота“.

В) След като извърши исканото от него дело, докторът може да бъде измъчван от чувство за вина или дори просто да го споходи желание да обсъди станалото. Истината беше, че единствените случаи, когато Пойндекс беше виждал медик да изпитва вина, бяха, когато нравите на обществото се променяха, без докторът да е разбрал това, таксата не е била платена или застраховката му за злополуки не е покрила разходите. И изглежда, че всеки доктор мразеше всеки друг доктор, което пречеше на клюките да получат някога широко разпространение.

За тази операция му трябваха не повече от два часа, за да намери хирургическия екип. Сред участниците бяха най-добрите и изявените имперски лекари. И Пойндекс плащаше на всички от години.

Историята за прикритие — която Пойндекс беше подхвърлил като небрежна реплика в разговор с една от сестрите — агент на „Меркурий“ — гласеше, че операцията ще бъде извършена върху един от двойниците на Вечния император. Всеки „знаеше“, че Императорът има двойници, изпращани при рисковани или отегчителни задачи. Всъщност нямаше такива и никога не беше имало, това бе откровена глупост, която Пойндекс смяташе да изтъкне пред Императора при първа възможност.

След като се сформира, екипът беше изпратен на Земята. Императорът беше прав: мястото беше идеално.

Еони по-рано Императорът беше решил, че обича сьомга. Беше купил от земното правителство и местните власти на провинция Орегон цялата река Умпкуа, от извора до устието й в Тихия океан. През годините беше изкупил и всеки имот в близост до реката. Няколко местни имаха разрешение да живеят и работят в близост до Умпкуа — в крайна сметка снабдители, водачи, пазачи на дивеча и други подобни бяха необходимост. Императорът ходеше да лови риба, като спираше на места, които бяха почти гола земя, върху която да се разпънат няколко палатки.

Но край същата тази река един индустриалец, Танз Суламора, също си построи лагер. Суламора обаче откри, че не може да понася нито пустошта, нито риболова, ето защо имотът му беше превърнат в луксозна вила за отдих. Суламора, някога най-лоялният следовник на Императора, стана негов озлобен враг и оглави заговора за убийството му. Но и той умря, когато бомбата разкъса и самия Император.

Неговото усамотено убежище стана място, където останалите конспиратори, самопровъзгласили се за Таен съвет, се събираха за консултации.

Сега…

Сега Императорът отиде тъкмо там, за да се отдаде на заслужен отдих — както твърдяха клиповете — от нескончаемите си задължения.

Този път Императорът така и не разбра, че е пътувал до Земята.

Дни преди заминаването му храната беше внимателно обработена със сънотворни. Императорът не разбра, че съзнанието му се замъглява. Той продължи да изпълнява функциите си и да се консултира с помощниците си по важни въпроси.

Дори не осъзна, че тези помощници — не познаваше нито един от тях — бяха старателно обучени агенти на корпус „Меркурий“, които му поставяха проблеми, ставащи все по-прости по-прости. Накрая станаха толкова прости, че дори едно едноклетъчно можеше да ги разреши. Цялата постановка беше традиционна операция, наричана „Рейгън-Бейкър“, създадена, за да поддържа слабоумен владетел на власт колкото се може по-дълго.

Пойндекс и неговите подчинени водеха Императора все по-надолу, докато не загуби съзнание. Но те продължиха с малките дози, сега разтворени в интравенозната течност, за която всички, които се грижеха за спящия владетел, смятаха, че е подхранваща.

Пойндекс не искаше да рискува.

Най-накрая му докладваха, че Императорът е едно ниво над продължителната хибернация, използвана от ранните космически пътници, хибернация, която беше убила повечето от пасажерите и екипажа на онзи чудовищен кораб, напуснал Земята в посока към най-близката звезда преди изобретяването на междузвездните двигатели и преди откриването на АМ2, която направи тези двигатели приложими на практика.

След това Пойндекс накара да стабилизират Императора и го прехвърли на „Нормандия“, бойния кораб тип яхта на Императора, който по официални данни не съществуваше.

Императорът остана в това състояние. И всичко изглеждаше спокойно и сигурно. Пойндекс почувства известна гордост.

След това естеството на устройството или устройствата в тялото на Императора трябваше да бъдат проучени по електронен път. Пойндекс не можа да се справи. Беше сравнително сигурен, че няма защита срещу сканиране. Императорът, в крайна сметка, минаваше през охранителните екрани, без нищо да му се случи.

Но беше само донякъде уверен.

Следователно, споходен от неприятното усещане, че живее в Тъмните векове, Пойндекс нареди на главния хирург да направи разреза. На хирурга му беше допълнително обяснено, че операцията трябва да бъде проведена бързо, все едно е в спешно отделение и има само секунди, за да запази живота на пациента.