Стен въздъхна и изключи с длан екрана, прекъсвайки предаването с подобие на усмивка. Беше очаквал кампанията на Императора за ограничаване на щетите. Която — нямаше никакви изненади — беше изключително ефективна. За съжаление, твърденията на екипите на Императора за ситуацията бяха толкова оптимистични, та Стен се опасяваше, че дори малък гаф може да предизвика пълна катастрофа.

А такова стечение на обстоятелствата той всячески се опитваше да избегне. Стен сведе глава и се замисли за задачите, които го очакваха, и престана да обръща внимание на суетнята на техниците в комуникационната зала в посолството, които работеха под надзора на Алекс. За десети път той започна да се бори с дипломатическата нота. Проблемът беше как да съобщи на генерал Даул, Мениндер, Ютанг, Дайатри и другите джохиански лидери, че нямат място в картинката. Да ги уведоми, че новият Какан е бил избран — без да се консултират с тях.

Д-р Искра пътуваше насам. И Стен трябваше да им съобщи това скоро или да се озове в особено неудобна ситуация.

Вече можеше да си я представи.

— Добър ден, благородни създания — щеше да им каже. — Искам да ви представя новия ви деспот. Идва с високи препоръки. Всъщност мисля, че може би дори го познавате. Съжалявам, че не го споменах по-рано. Но Императорът не вярва на никого от вас. И не го е грижа дали ще живеете, или ще умрете. Стига да не се вдига много шум. А сега, ако ме извините… Ще поправя барикадите, докато вие се биете помежду си.

И щеше да побегне бързо като джохиански вихър.

О, боже. Щеше да е почти невъзможно да мине безпроблемно. Но нямаше начин да се избегне. Нотата трябваше да бъде написана, да. Но истинската работа трябваше да бъде свършена лично.

Умът на Стен започна да прегрява. Погледна към Алекс, за да види как върви малката му шпионска операция. И не за първи път си даде сметка колко много от старите им бойни умения, сами по себе си нелицеприятни, се изискваха за опазването на мира.

Очите му оглеждаха мониторите върху едната стена на залата.

— Хайде, проклети Фрик и Фрак — мърмореше Алекс, докато натискаше бутоните по командния панел. — Бъдете добри прилепи.

Килгър беше направил предварителен оглед на посолството, за да види какви благини са останали от предишния посланик. Веднага откри нещо ценно. Стотици наблюдателни роботи, складирани в мазетата. Бяха крилати и приличаха на прилепи. Алекс ги нарече Фрик&Фрак от едно до хиляда и нещо си, в чест на живите прилепоподобни създания, които разузнаваха за операциите на „Богомолка“. Той презареди роботите, посъветва се с техниците и експертите по джохианска култура, въведе патрулираните сектори и изпрати прилепите да шпионират.

В момента те излъчваха картини от целия Рурик. И тези картини разказваха доста по-различна история от предаванията на Императора.

Да, спокойствието беше възстановено. Но само в сравнение с кашата, която Стен завари при пристигането си. Екранът горе вляво показваше обстановката до джохиански военен комплекс. Мирна… поне на повърхността.

Но когато Алекс насочи малкия си разузнавач по-близо, Стен забеляза няколко бронирани машини. Неподвижни, но готови да потеглят всеки момент. Екипи от механици се трудеха усилено върху другите. Виждаха се гравилифтове, които зареждаха амуниции и припаси.

Екранът по-долу показваше бунтовнически джохиански войски, които минаваха интензивно обучение и тренировки. На друг се виждаше торкски лагер, пълен с оръжия и развълнувани разговори.

Имаше подобни сцени и на другите монитори: барикадите на суздалите и богазите се изграждаха наново и се подсилваха; милиция патрулираше из кварталните улици, в един от случаите умишлено подминавайки група юноши, които пълнеха стъклени буркани с откраднато запалително гориво.

Главният пазарен площад в Рурик беше пуст. Магазините бяха здраво залостени, част се охраняваха от наемни биячи. Стен наблюдаваше банди от младежи, които бродеха по улиците в търсене на неприятности и плячка. Един от прилепите на Алекс прелетя край овъглената предна страна на магазин. Тъмни фигури изнасяха ценности оттам. В този случай грабителите бяха войници, имаше и няколко полицаи между тях.

— А, виж, Стен — повика го Килгър. — Туй е момата, за която ти говорех.

Той прехвърли изображението на един от централните монитори. Стен видя някаква проститутка да излиза от алеята. Вградената в екрана карта показа, че тя е близо до джохиански военен комплекс. Вой на сирена, усилен от високоговорители, му подсказа точно колко близо.

Изгледът се промени и Стен забеляза няколко войници да се отправят към кльощавата жена. Проститутката спря и сложи ръце на хълбоците си, поклащайки прелестите си. Един от войниците й извика нещо. Проститутката нацупено кимна с глава, завъртя се на пети и изчезна в алеята.

Войниците се спогледаха и се засмяха. Двама се отделиха, за да я последват.

— Сега виж как тази мома работи — каза Алекс, като завъртя малък джойстик, който изпрати прилепа да се рее над алеята. Войниците бяха застигнали жената. Течеше пазарлък. Най-накрая, след като се споразумяха за цената, жената се опря на стената. Докато разкопчаваше дрехата си и подмяташе шеги към приятеля си, първият войник пристъпи напред.

Докато повдигаше проститутката, нещо внезапно се стрелна, толкова бързо, че Стен почти го пропусна.

Проститутката имаше яки приятели. Те пребиха войника. Докато жената приглаждаше оскъдното си облекло, войниците бяха освободени от оръжията, униформите и идентификационните си документи.

Стен видя проститутката и придружителите й да се отдалечават, за да заложат следващия капан.

— Колко успя да докопа?

— Двадесетина… Някъде там. Но само откакто броя. Много е бърза. Има още няколко момци, които просто пренасят плячката до бунтовниците.

— Обирджии за свободен Джохи, а? — подхвърли Стен. — Би било почти забавно, ако не мислех непрекъснато как капакът ще изхвръкне от тенджерата. Най-неприятното е, че не можем да направим кой знае какво, освен да изчакваме, да се надяваме на най доброто и да убеждаваме местните да бъдат търпеливи. И да чакаме д-р Искра да се появи.

— Когато се срещнахме за пръв път, млади Стен — подметна Килгър, — не беше толкова сладкодумен лъжец. Доволен съм от напредъка ти.

— Благодаря… предполагам, че си искрен — каза Стен. — Проблемът е, че сега трябва да съм наистина изобретателен — той потупа дипломатическата нота, която съставяше. — Когато Искра пристигне, ще има доста разгневени същества.

— Ще се справиш, момко. Лъжците като нас се правят, не се раждат. Иначе скъпите ни майки щяха да ни убият, докато сме били дечурлига.

Стен изстена в знак на съгласие. Но какъв избор имаше? Беше наясно, че докато относителното спокойствие се запази на Джохи, и останалата част от купа ще остане „мирна“.

Радостният ентусиазъм, който беше приветствал пристигането му, беше траял колкото неочаквания проблясък на пролетното слънце — почти веднага времето се беше развалило. Раздразнението се покачваше с влажността. Черни облаци се кълбяха, родени от тази влажност. Настроенията прескачаха от еуфория до мрачно отчаяние. Което, както вече бе научил Стен, доста добре описваше природата на всички същества на Джохи.

Няколко часа преди здрачаване на втория ден цяло змийско котило от циклони се беше появило на хоризонта на Рурик. Торнадата вилняха наоколо, следвайки характерната липса на логика, присъща на неодушевените. Устремени към града. Изкарвайки ангелите на всички. После се отдръпнаха. През цялото време засмукваха дървета, горния слой на почвата и отдалечени сгради — което не помагаше за разсейването на страховете. Внезапно те ускориха въртенето си и изчезнаха.

Оттогава насам жителите на Рурик хвърляха нервни погледи към хоризонта. И един към друг.

После, веднага на следващия ден, зимата се беше завърнала със студен повей, сякаш пролетта, влагата и жегата никога не са съществували. Още едно от чудесата на Джохи.

Стен се върна обратно към лицемерното си съчинителстване: „… Докато Вечният император… с дълбоката си загриженост за всички същества от Алтайския куп…“