Фюри се размърда в креслото и огледа офиса на Джъстис.

— Дали е казала, че знае за други изпратени от Мерикъл?

Раменете на Джъстис се отпуснаха.

— Сигурни сме, че те ще се опитат да проникнат отново. Добре е поне, че атаката им не беше обширна, както се бояха лекарите. Доставките на храна и вода не бяха замърсени. Просто трябва да бъдем много внимателни с човешките същества — погледна извинително Ели. — Не се обиждай. Бих ти поверил живота си. С непознатите трябва да бъдем много внимателни. Отсега нататък ще правим пълна проверка на досиетата на всички хора, на които се разрешава да минават през портата.

— Трябва да разчитаме повече на себе си — заключи Фюри. — Има много човешки същества, които работят тук. Ако Мерикъл иска да направи мръсно, ще се опита да подкупи точно тези, които са минали през проверката на сигурността, за да ни навредят.

— Ще оставя ти да отговаряш за това. — Джъстис изглеждаше уморен. — Животът винаги ще бъде битка за нас, приятелю. Винаги ще имаме врагове и ще трябва да се справяме с тях. Надявам се Мерикъл да бъде напълно унищожена от съдебни дела и лоша реклама. Дано след време не съществува вече. Тогава всички ние ще трябва да се справяме с останалите, които мислят, че сме мерзост за човечеството.

Фюри въздъхна.

— Не забравяй, че арестуваните служители на Мерикъл са осъдени на много години затвор. Уверен съм, че техните семейства и приятели изпитват гняв към нас. Има все още такива, които са навън, избегнали ареста. Трябва да се притесняваме от тях. Нашите хора могат да ги идентифицират и този инцидент ме накара да осъзная опасността, която представляват за тях. Тази медицинска сестра би могла да отиде при нашите жени, които знаят как изглежда, и да ги изкара от строя. Имаме късмет, че не нападна и тях.

— Това е още една опасност, с която трябва да се борим — Джъстис прокара пръсти през косата си.

Ели погледна часовника си.

— Хей, съжалявам, че трябва да ви оставя, но е време да се захващам за работа. Жените ме очакват. Организирали сме рожден ден и не мога да закъснявам.

Фюри бавно се ухили.

— Рожден ден?

Ели се изправи, приведе се над него и взе лицето му в ръце.

— Да. Имаме подаръци, торта, украса и всичко останало. Ще бъде много забавно. — Фюри я целуна. Ели се усмихна, отстъпи назад и махна с ръка към двамата мъже. — Приятно ми беше да те видя, Джъстис. Фюри, ще се видим по-късно у дома.

— Да — изръмжа той. — Ти и аз имаме планове, след като вече съм напълно излекуван.

Топлина плъзна по бузите на Ели, когато Джъстис се засмя. Има ли някой, който да не знае, че тази сутрин разрешиха секса на Фюри? Вероятно, не. Тя излезе от сградата и се качи в количката за голф. Беше й липсвал. Мушна ключа в контакта и се отправи към женското общежитие.

Вътре всички тръпнеха от вълнение. Бяха подготвили рождения ден на една от жените, докато тя бе на урок в училището на Новите видове. Ели организира тържеството. Жените се бяха уверили, че всички ще бъдат в общежитието, за да изненадат рожденичката, когато влезе в библиотеката.

Бедната, слисана жена подскочи от учудване, изглеждаше много объркана, но когато осъзна, какво са направили за нея, се усмихна. Тя беше най-щастливият човек, когото някога бе виждала Ели, и това осмисли всяка секунда от неприятностите при планирането на партито изненада.

В шест часа Ели отключи входната врата на къщата, в която живееха двамата с Фюри. Беше се прибрала преди него и хукна към кухнята. По-рано тази сутрин, беше скрила сандвичи в долната част на хладилника, след което с Фюри отидоха на среща по сигурността. Извади ги, грабна няколко соди, пакет чипс от шкафа в килера и забърза към спалнята.

Десет минути по-късно входната врата се затръшна. Ели скочи от леглото и се втурна към гардероба. Скрита вътре, се засмя и зачака. Фюри винаги я търсеше на секундата, щом влезеше вкъщи. Тя знаеше, че ще я надуши доста бързо, затова щеше да бъде забавно, че се е опитала да се скрие. Чу го да идва.

Когато вратата на гардероба рязко се отвори, Ели се постара да не се разсмее. Фюри се намръщи, докато погледът му бавно обходи голото й тяло. Тя се ухили.

— Много време ти бе необходимо да ме намериш.

— Защо се криеш?

Ели пристъпи към него.

— Мислих си, че все пак няма да е лошо да се потрудиш малко за това.

— Да се потрудя за какво? — Погледът му остана съсредоточен върху голите й гърди.

— За мен. — Тя стисна предната част на униформата му. — Мислех да те чакам в леглото, но ми се видя прекалено лесно.

Фюри й помогна да му съблече жилетката и ризата и изрита обувките си.

— Харесва ми лесното.

Ели се засмя.

— Видя ли пикника, който подредих? Мислех си, че бихме могли да се съблечем голи, да вечеряме и после евентуално да погледаме телевизия. Звучи ми като чудесен начин да прекараме вечерта — подразни го тя.

Устните на Фюри потрепнаха.

— Добре. — Той отстъпи извън нейния обхват, за да не може да го докосва. Разкопча панталоните си и ги смъкна заедно с боксерките. Най-накрая изу чорапите. Чисто гол и възбуден, той й се ухили.

— Хайде да ядем — и тръгна към леглото.

Ели го последва. Седна в другия край на матрака, с лице към него, с кръстосани крака и с прекрасна гледка към влажната й сърцевина. Тъмният му поглед се впи в скута й. Той си пое няколко пъти дълбоко въздух и от гърлото му излезе ниско ръмжене.

— Какво беше това, Фюри? Не разбрах какво каза? — Ели се постара в очите й да блести забавление, когато мъжът погледна нагоре.

— Нищо — ухили се той. — Това изглежда наистина добре. Обичам печено говеждо месо.

— Опитах се да сложа на леглото всичко, което обичаш. — Ели облиза устни, като прокара езика си бавно най-напред по долната, а после по горната устна.

Фюри се бе втренчил в устата й. Той отхапа от сандвича, сдъвка залъка и го преглътна.

— Майната му — изръмжа, метна настрани сандвича и се нахвърли върху Ели. Смеейки се, тя падна по гръб на леглото, когато той я събори и прикова под себе си. — Единственото, което искам да ям, си ти.

— Какво ще кажеш за играта?

Фюри зарови нос в шията й и докосна с устни рамото й.

— Единственото, което ми е интересно да гледам, си ти. — Той обхвана гърдите й и потърка с палци зърната. — Аз съм напълно излекуван и планирам да правя с теб всичко, което поискам.

— Заключи ли входната врата?

— Залостена е с резе. Все още държа пистолета си в чекмеджето на нощното шкафче. Ще застрелям всеки, който влезе в тази спалня. — Ели прокара нокти по гърба му. Той изви тялото си и изръмжа. — Спокойно. Не ме възбуждай твърде силно. Няма да ми отнеме много време да изгубя контрол. Искам на теб също да ти е хубаво.

— Вярваш ли ми?

Фюри не се поколеба.

— С живота си.

— Може ли да бъда отгоре?

Изненада премина през лицето му. Бръчици се появиха в ъгълчетата на очите му, когато се загледа в нея.

— Искаш да бъдеш отгоре? Да не би да те притискам с тежестта си? — Той повдигна гърдите си и остави няколко сантиметра разстояние между тях.

Тя го придърпа обратно.

— Никога не си прекалено тежък. Обичам кожата ти да ме докосва и обичам да съм под теб. Просто искам да те възседна. — Погледът й го изучаваше напрегнато. — Брийз спомена, че мъжете от Новите видове не позволявали на жените да бъдат отгоре, но аз искам. Ще можеш ли да го направиш поне за мен?

Фюри стисна челюсти.

— Искаш да ти се подчинявам?

Тя се усмихна.

— Не. Искам да ми се довериш и да бъда отгоре. Мисля, че ще ти хареса.

Той внезапно преобърна и двамата, докато тя се озова върху него, но не изглеждаше щастлив от позицията, в която се намираше.

— Обичам те. Щом е важно за теб, аз ти се подчинявам. Искам да ти докажа, че съм готов да направя всичко за теб, дори и това.

Усмивката на Ели изчезна. Той не изглеждаше щастлив и възбуден. Напротив, изглеждаше нещастен. По дяволите. Не искаше да го разстройва или да реагира зле. Изправи се и възседна корема му. Прехапа устни, изкушена да се превърти под него, но вместо това внимателно огледа опънато под нея тяло. Надигна се над напрегнатата му ерекция, доволна да види, че тук всичко беше наред, и се придвижи надолу, за да седне върху бедрата му. Наведе се напред, облиза едно от зърната на гърдите му, подръпна втвърдената пъпка с устни и изви тялото си достатъчно, за да остави малко разстояние между тях, когато пенисът му се заби в корема й.