— Искам те.

Ели се напрегна.

— Фюри? Позволи ми да облека някаква дреха.

Той поклати глава.

— Голотата ти ме отвлича от яростта и не ме притеснява. Ще усещам аромата ти, независимо с какво си облечена. Ти кървиш. Нараних ли те?

— Не. Имам няколко порязвания и драскотини от катеренето по задната стена, докато се опитвах да стигна до теб. — Обърна крака си, за да го разгледа по-добре. Разрезът изглеждаше по-голям, отколкото си мислеше, и тя видя размазаната кръв по килима. — Кракът ми кърви. Ако се мръднеш малко, мога да поставя нещо под него. В противен случай ще изцапам целия килим.

— Не ми пука.

Ели се засмя.

— Казваш го сега, защото не си на себе си, но почакай до утре, когато ще се чудиш каква мебел да сложиш върху петното, за да го скриеш.

Фюри изстена.

— Обичам те, Ели.

— И аз те обичам. Как се чувстваш?

— Бесен — изръмжа той. — Толкова много гняв и болка. Чувствам се така, сякаш кожата ми гори.

— Просто ме прегърни.

— Не мисля, че мога да те пусна. Сигурна ли си, че не съм ти причинил болка?

— Сигурна съм. Не си ме наранил. Само ме изплаши…

Вратата на спалнята се открехна. Ели погледна натам. Фюри се напрегна и изръмжа. Появи се главата на Триша, която надникна вътре.

— Добре ли си?

Ели погали Фюри по гърба, за да го успокои.

— Ние сме добре — отговори високо Ели, за да я чуят всички, надявайки се да е вярно. Гласът й стана нежен: — Спокойно, Фюри. Това е доктор Триша.

— Ще ми позволите ли да вляза — прошепна тя. — Трябва да го прегледам, ако е възможно.

Ели се вгледа във Фюри, не беше сигурна дали е безопасно да допусне до него други хора.

— Дръж се за мен, Фюри. Триша наистина трябва да те прегледа, за да опита да ти помогне.

— Не — изръмжа той. Ръцете му се свиха болезнено около нея, обърна глава, за да я погледне. — Ти си моя. Не могат да те вземат от мен.

— Няма да ходя никъде. Няма да се движа, става ли? Моля те, позволи й да те прегледа. Докато тя го прави, ние ще останем така прегърнати.

Фюри си пое накъсано дъх и примигна към Ели. Той рязко кимна с глава и свря лицето си в корема й. Ели погледна Триша. Лекарката се измъкна иззад вратата и внимателно влезе в стаята.

— Имам нужда от Тед, Ели. Той може според симптомите да определи какви медикаменти са били дадени на Фюри.

Голото тяло на Ели потрепери.

— Може ли най-напред да ми дадеш да облека нещо?

Триша прекрачи отломките, за да стигне до леглото. Издърпа завивката от матрака и колебливо се приближи към тях. Опита се внимателно да я увие около младата жена, като гледаше да не докосва Фюри. Ели се поколеба, разбрала, че за да се покрие, по-голяма част от завивката трябва да обхване и Фюри, тъй като се бе притиснал плътно около нея.

— Така няма да стане. Защо не ми дадеш една риза от гардероба? — Внезапно си спомни, че гардеробът бе паднал с лицевата страна надолу. Въздъхна. — Какво ще кажеш за тази, която той съблече? Виждаш ли я някъде?

Триша захвърли завивката и тръгна към ъгъла, внимателно стъпвайки върху счупените парчета огледало, които хрущяха под обувките й. Вдигна скъсаната риза на Фюри и я подаде на Ели. Тя трябваше да го пусне, за да може да се облече. За секунда, ръцете й се махнаха от гърба и косата му, той се напрегна, стисна я още по-силно и зарови лице дълбоко в корема й. Ели бързо пъхна ризата отпред, за да покрие гърдите си, и погали Фюри отново. Треперенето му незабавно намаля от успокояващото й докосване и той се отпусна достатъчно, че да не забива лицето си болезнено в корема й.

— Тук съм — прошепна му Ели, за да го увери. — Просто ме дръж. Те ще разберат какво ти има, за да ти помогнат и да ти стане по-добре. — Ели погледна към Триша. — Мисля, че сега можеш да го повикаш. Гърдите ми са покрити, а останалата част не се вижда от Фюри, увит така около мен, нали?

Триша поклати глава.

— В края на краищата, ние сме лекари. Той не ти ли причини болка?

— Добре съм. Казах ти, че Фюри никога няма да ме нарани. — Той изръмжа в отговор. Ели го държеше здраво, с едната си ръка масажираше гърба му, а пръстите на другата прокарваше през косата му. — Шшт, Фюри. Всичко е наред. Просто се залепи за мен.

Доктор Тед Трейдмонд влезе в стаята и Джъстис спря зад него на вратата. Джъстис подуши, напрегна се и хвърли намръщен поглед към Ели.

— Той не ме е наранил. Скочих през задната ограда и имам няколко драскотини, ако си усетил мириса на кръв.

— Знам за това. Бяхме до вратата и чухме всичко, което каза. Опитвам се да подуша неговата миризма.

Джъстис остана до вратата, като внимателно оглеждаше Фюри.

— Това не е добре, Тед. Миризмата му не е същата, както когато вземаше лекарствата преди няколко дни.

Докторът кимна.

— Знам. Тези симптоми не са от медикаментите, които му предписахме.

— Какво става? — Ели погледна към двамата мъже.

— Лекарствата, които ние дадохме, не трябваше да му действат така. — Тед коленичи до Фюри и Ели. Отвори чантата и погледна към нея. — Необходимо е да му взема кръв. Предполагаме, че медицинската сестра му е дала нещо друго, което го е накарало да реагира по този начин. Трябва да изтегля малко кръв, за да я изследваме.

Фюри се напрегна и изръмжа, но Ели го стискаше здраво.

— Фюри? Чуй ме. Аз имам теб и ти имаш мен. Те ще ти помогнат, разбра ли? Отпусни се заради мен.

Той кимна срещу корема й.

Джъстис се обърна и заговори тихо на някого, който не се виждаше, в коридора.

— Иди провери нещата на медицинската сестра и къщата. Донеси ни всички медикаменти, които намериш. — Обърна се към Ели. — Как се справя той?

— Справя се добре. Как е Брийз?

— Тревожи се за теб.

— Добре съм.

Ели наблюдаваше как Тед и Триша преглеждат Фюри. Галеше го по гърба, често издаваше нежни, успокояващи звуци, убеждавайки го да остане все така кротък, докато Триша вземаше кръв от ръката му. Той се напрегна и изръмжа няколко пъти, но продължи да се притиска към Ели, заслушан в думите й. През цялото време лицето му остана свряно в корема й.

— Фюри? — заговори тихо Тед. — Как се чувстваш, синко?

— Бесен — прошепна Фюри. — Възбуден. Трудно ми е да мисля. Кожата ми гори. Объркан съм. Толкова много болка. Искам да чукам Ели и ако не го направя, мисля, че ще умра.

Ели се изчерви, но не беше шокирана. Знаеше, че той е сексуално възбуден. Дънките му бяха скъсани и отворени отпред, а скута му се притискаше в бедрото й. Носеше боксерки и тя не можеше да пропусне подутината срещу крака си.

— Възможно ли е да изпитваш кръвожадност? — Тед бръкна в чантата си и измъкна шишенце с бистра течност. След това извади спринцовка и я отдели от стерилната опаковка.

Фюри кимна.

— Отчаяно искам да отхапя нещо.

— Синко, ако не си съгласен, няма да го направя, но мога да ти бия една инжекция? Тя ще те накара да заспиш. Ще пропаднеш за няколко часа и ние се надяваме, че това, което е било вкарано в организма ти, през това време ще престане да действа и ти ще дойдеш на себе си. Ако нещо се обърка, Триша и аз сме тук и ще дойдем веднага.

Страхът сграбчи Ели.

— Не! Тайгър спомена нещо за това как поемането на повече лекарства може да го убие.

Лекарят я погледна мрачно.

— Бяхме загрижени във връзка с друго лекарство, но то не е същото, за което си мислихме, че е бил упоен с него. Напълно съм сигурен, че може да приеме успокоително. Ние ще бъдем тук, ако нещо се случи. — Той вдигна втора инжекция. — Това е медикамент, ако сърцето му спре. Подготвени сме. Но той страда. Трябва да бъде упоен.

Фюри се напрегна силно, след това се отпусна.

— Направи го — изръмжа той. — Не ме оставяй, Ели. — Стисна я здраво.

— Няма да те пусна — обеща тихо младата жена.

Тед му би инжекцията и се обърна към Ели.

— Ще отнеме няколко минути. Той ще се отпусне и ще заспи.

— При теб съм, Фюри — прошепна му тя. — Няма да си тръгна. Когато се събудиш ще бъдеш по-добре, нали? Аз ще бъда първото нещо, което ще видиш.