Пристъпи заплашително към единия от тях, но в този момент Ели тихо простена. Погледът му се върна веднага към нея. Промени решението си, първо щеше да се погрижи за нея. Можеше да убие негодниците, след като се убедеше, че не е тежко ранена.

Пое дълбоко въздух, за да смекчи ужаса, който долавяше от Ели, докато се бореше за контрол над животното в себе си. Погледна към мъжете от НСО, знаеше, че са ядосани и чакат инструкциите му, как да постъпят, за да се справят със ситуацията. Това му помогна да се успокои още, разтвори пръсти, които стискаше в юмруци. Даде сигнал с ръка на екипа си да завържат мъжете. Не се доверяваше на гласа си.

Тръгна към Ели, като опита да изглежда колкото може по-спокоен. Искаше да падне на колена и да я обгърне с ръце. Да се увери, че е пристигнал навреме, но изведнъж долови миризмата на мъжете, която се смесваше с нейната.

Вбеси се. Тя бе негова, по дяволите. След предупреждението на Джъстис му бе доста трудно да стои далеч от Ели. Беше го сторил, с изключение на няколкото нощни визити, за да я зърне, макар и за малко, а сега почти я бе загубил. Всички да вървят по дяволите, сега щеше да я докосне. Приближи се бавно, за да не я стресне. Имаше нужда да се увери, че наистина е добре, дори ако трябваше да я съблече и да прегледа всеки сантиметър от тялото й. Нямаше да се примири с по-малко.

Фюри знаеше, че трябва да се държи спокойно. Ели сигурно го ненавиждаше след инцидента в неговата къща, а и не искаше да й показва колко много означаваше за него. Последното нещо, от което се нуждаеше, бе тя да разбере колко силно може да го нарани.

Дръж се нормално, каза си той. Действай, сякаш напълно се контролираш в нейно присъствие. Поне така се надяваше. Тя вече бе в безопасност и той щеше да остане с нея след преживяния ужас. Да я накара да се притеснява, като я метнеше на рамо, отнесеше отново вкъщи завързвайки я за леглото, бе последното нещо, от което се нуждаеше Ели в момента. Независимо че точно това искаше да направи. Щеше да се погрижи да е в безопасност, дори ако се наложеше да я охранява двадесет и четири часа. Знаеше, че е невъзможно, но поне животното в него се успокояваше от тази мисъл.

Точно сега имаше нужда да бъде с Ели, да говори и да е близо до нея, докато се убедеше, че тя наистина е добре. Иначе щеше да полудее от мисълта, колко близо бе да я загуби.

Ели погледна в тъмните, наситени очи на Фюри, когато приклекна до нея. Той се поколеба и след секунда повдигна с пръст брадичката й. Носеше черни кожени ръкавици, но докосването му бе нежно, докато изучаваше лицето й. Наклони глава, за да види нараняванията по шията й. Пусна брадичката й. Без предупреждение я хвана и я повдигна леко да стане.

Младата жена усети как блузата на гърба й се разтвори и изложи кожата й на показ. Хватката му се стегна, когато коленете й се подкосиха. Леко ръмжене излезе от гърлото му, а чертите на лицето му се стегнаха от ярост, което я изплаши и учуди защо издаваше този страшен звук срещу нея. Той отпусна ръце, но миг по-късно се наведе и я вдигна, притисна я здраво до гърдите си, без да я погледне.

— Ще прегледам раните й и ще се погрижа за нея. Стойте отвън — изръмжа Фюри. — Никой да не влиза в сградата.

Свирепо изглеждащ мъж с дълга черна коса кимна.

— Разбрано.

Фюри тръгна напред. Ели се поколеба, но след секунда обви ръка около врата му. Бе изморена, болеше я навсякъде и бе твърде травматизирана, за да се безпокои къде я отвежда. Облегна глава на рамото му и затвори очи. Поради някаква причина Фюри и екипът му бяха дошли и я бяха спасили от ръцете на двамата престъпници. Ако се бяха забавили още няколко минути… Разтрепери се при мисълта, какво щеше да стане с нея. Притисна се по-силно към него и усети как тялото му се напрегна.

Тя отвори очи, когато Фюри спря пред банята, изрита вратата и влезе вътре. Той се намръщи, огледа се наоколо и тръгна към дългия ред от мивки. Нежно я сложи да седне с лице към него. Тя трябваше да го пусне, когато той отстъпи.

Фюри се обърна и огледа банята. Погледът й проследи неговия, докато оглеждаше ъглите по тавана. Веднага осъзна какво търси.

— Няма камери в банята — тихо му каза тя. — Охраната искаше да инсталира, но аз не им позволих, заради личната свобода на жените.

Фюри кимна и се насочи към мивката близо до нея. Свали ръкавиците и ги хвърли в ъгъла. Изми ръцете си и ги избърса. Ели го наблюдаваше с повдигнати вежди, докато изваждаше кафяви книжни кърпи от дозатора и ги струпваше в ъгъла. След като изпразни съдържанието му, се премести на следващия.

— Мисля, че това е достатъчно — намръщи се той. Остави останалите кърпи долу и тръгна към нея с грацията на котка, която бе готова да скочи. — Свали си дрехите.

Ели отвори уста и ахна шокирано.

— Няма.

— Покрита си с тяхната миризма и кръв — тихо изръмжа той. — Не мога да определя, коя е твоя и коя тяхна. Искам да те измия, за да прегледам нараняванията ти. Ако не можеш да се съблечеш, аз ще го направя вместо теб.

Ели се отпусна, когато разбра защо настоява за тази лудост.

— Искаш да измиеш и да почистиш раните ми? Така ли?

Фюри присви очи.

— Би ли предпочела да изпратя един от мъжете ми да го направи? Вашата охрана все още се опитва да спазва заповеди — изсумтя той. — Може би ще останем тук за известно време. Трябва да решиш кой от двамата ще те съблече, ще те почисти и прегледа колко зле си наранена. Не искам да губя време, а ти точно това правиш в момента.

Ели стисна зъби. Можеше да бъде толкова груб понякога. Току-що бе преминала през най-лошото преживяване в живота си и нямаше нужда той да бъде толкова безцеремонен.

— Мисля, че мога да се справя.

— Дори не можеш да ходиш, хванах те преди да паднеш.

— Току-що убих двама мъже, можех да бъда брутално изнасилена и убита. За това, по дяволите, ще трябва да ме извиниш, ако краката ми се подкосяват.

Той се приближи още повече към Ели.

— Убила си двама? Не съм претърсвал сградата, след като чух как се бориш и знаех къде да те намеря. Бързах да дойда при теб.

— Те не са се спънали и убили взаимно. — Все още трепереше. Започна да осъзнава истината за това, което бе извършила, за да оцелее. Кръвта се оттегли от лицето й, притъмня й и тя залитна. — О, боже, аз ги убих. Наистина го сторих.

— Било е при самозащита — тихо прокле Фюри. — Не си имала друг избор. Направила си услуга на света, като си го отървала от тях. Те биха те убили, без да се замислят. — Застана до нея, разделяха ги само няколко сантиметра. Сграбчи остатъците от ризата й и я съблече. — Разбираш ли? Те не заслужават измъчения поглед в очите ти. Говори с мен, спори с мен, но само мисли за нещо друго. Не искам да се разпаднеш, не мога да понеса сълзите ти. Вместо това може да ме обиждаш и да се караш с мен.

Ели премигна, за да задържи сълзите. Беше толкова мил и с действията си предизвикваше емоциите й да излязат наяве. Фюри имаше най-красивите очи на този свят. Нуждата да се хвърли към него и да го прегърне почти я погълна. Но преди да го стори, той откъсна поглед от нейния.

— А сега трябва да те измия. Наистина не мога да понасям тази миризма по теб. Вярно, че само Новите видове могат да я доловят, но това ме кара да се боря с яростта си. — Замълча и погледна към нея. — Притежавам инстинкти, които са страничен ефект от това, което ми причиниха, и понякога трябва да се боря срещу тези нужди. Става по-лошо, когато съм ядосан, възбуден или изплашен. Ако не махна скоро тази воня от теб, ще бъда принуден да отида при онези мъже и да им откъсна главите.

— Добре — кимна тя. — Макар и да знам, че тези нещастници напълно го заслужават, не искам ти да си този, който ще го направи. Ще си навлечеш неприятности.

Ели осъзна, че сутиенът й е бил срязан заедно с ризата и вдигна длани, за да скрие голите си гърди. Но преди да успее да се прикрие, Фюри сграбчи ръцете й и ги разтвори широко. Не погледна към гърдите й, вниманието му бе насочено към кървавите й ръце.