— По дяволите! — възкликна Мориарти. — Точно от това се страхувах. Частично е припокрит с друг текст и повреден. Виждаш ли това? Боклуци.

— Да, но погледни тук! — каза възбудено Марго.

Мориарти огледа екрана.

— Дневникът е взет от госпожа Рикман преди две седмици с одобрението на Кътбърт. Липсва дата на връщане.

Марго изпъшка.

— Кътбърт каза, че дневникът е изгубен.

— Но защо е изтрит записът? И от кого? — Очите на Мориарти се разшириха. — О, Господи, трябва да изляза, преди някой да ни е забелязал!

Пръстите му затанцуваха по клавишите.

— Джордж — промълви Марго, — досещаш ли се какво означава това? Извадили са дневника от сандъка, преди да започнат убийствата. Приблизително по времето, когато Кътбърт е наредил да преместят сандъците в зоната за сигурност. И сега крият доказателства от полицията. Защо?

Мориарти се навъси.

— Държиш се като Смитбек — каза той. — Възможни са хиляди обяснения.

— Кажи едно.

— Най-очевидното е някой друг да е изтрил подробния регистър, преди Рикман да успее да добави знак за „изгубен обект“.

Марго тръсна глава.

— Съмнявам се. Прекалено много случайни съвпадения.

— Марго… — опита се да възрази Мориарти, но се разколеба. — Чуй ме — продължи по-спокойно той, — всички преживяваме трудни моменти, особено ти. Знам, че трябва да вземеш тежко решение, а и тази криза тук… виж какво…

— Всички тези убийства не са извършени от някакъв бродещ из парка маниак — прекъсна го нетърпеливо тя. — Не съм луда.

— Не казвам такова нещо — продължи Мориарти. — Просто смятам, че е работа на полицията. Това е изключително опасно занимание. А в момента си длъжна да се съсредоточиш върху собствените си проблеми. Задълбаването в това няма да ти помогне да вземеш правилното решение за собственото си бъдеще. — Той преглътна. — А и няма да върне баща ти.

— Подобни мисли ли те занимават? — избухна Марго. — Ти не…

Очите й попаднаха на стенния часовник и тя неочаквано млъкна.

— Господи! Закъснявам за срещата с доктор Фрок.

Грабна чантата си и тръгна към вратата. Стигнала до средата, тя се извърна.

— Ще си поговорим по-късно.

И тръшна вратата.

Мориарти седна пред помръкналия екран и подпря брадичка върху ръцете си. „Щом и една дипломирана студентка по растителна генетика наистина допуска, че Мбун може да се е развихрил, щом дори на Марго Грийн започват дай се привиждат конспирации зад всяка врата, какво да кажем за останалите в музея?“

Марго забеляза, че Фрок разля малко шери върху ризата си.

— Дявол го взел! — измърмори той, попивайки петънцата със закръглените си ръчички.

Постави внимателно чашата върху бюрото и погледна Марго.

— Благодаря, че дойде при мен, скъпа. Би ми се искало веднага да слезем и да огледаме още веднъж: статуетката, но всеки момент онзи приятел Пендергаст ще се появи, за да продължи да ми досажда.

„Благословен да сте, агент Пендергаст“ — помисли си Марго.

Последното, което й се искаше, беше отново да попадне в изложбата.

Фрок въздъхна.

— Няма значение, скоро ще разберем. Щом си тръгне Пендергаст, ще научим истината. Тази статуетката Мбун би могла да се окаже допълнителното доказателство, което търся от толкова време. Ако си права, че ноктите съвпадат с разкъсванията върху жертвата.

— Но как е възможно подобно създание да се разхожда из музея? — попита Марго.

— О! — възкликна Фрок с грейнал поглед. — Това е въпросът, нали? Нека отговоря на въпроса с въпрос. Какво е „грапаво“, скъпа ми Марго?

— Не разбирам — отвърна тя. — В смисъл на неравно ли?

— Да, с ръбове, бръчки и гънки. Ще ти кажа какво е грапаво. Яйцата на влечугите са грапави Както на динозаврите.

Марго внезапно си спомни нещо.

— Това е думата…

— … с която Кътбърт описа изчезналите от сандъка семенници — довърши Фрок. — Питам те: дали действително са били семенници? Що за семенници биха изглеждали набръчкани и люспести? Но яйце…

Фрок се понадигна в инвалидната си количка.

— Следващ въпрос. Къде са изчезнали? Откраднати ли са? Или се е случило нещо друго?

Ученият внезапно млъкна, отпусна се назад в количката и поклати глава.

— Но ако нещо… ако нещо се е излюпило и се е измъкнало от сандъците — промълви Марго, — как да си обясним убийствата на товарния кораб, който е пренасял сандъците от Южна Америка?

— Марго — отвърна с тих смях Фрок, — това, пред което сме изправени, е тайнствена загадка, обвита в мистерия сред една енигма. Същественото е да на трупаме още факти, без да губим никакво време.

Чу се тихо почукване по вратата.

— Това трябва да е Пендергаст — каза Фрок и добави по-високо: — Влизайте, моля!

Агентът влезе с кожена чанта в ръка, облечен както винаги в безукорен черен костюм и със сресана над челото коса. Марго отново се впечатли от спокойствието и сдържаността, които излъчваше. Фрок посочи един от викторианските столове и Пендергаст се настани.

— За мен е удоволствие, че отново се срещаме, сър — каза Фрок. — Познавате госпожица Грийн. Заварвате ни отново заедно и се надявам, че не възразявате да остане.

Пендергаст махна с ръка.

— Разбира се. Знам, че и двамата ще уважите повторната ми молба за конфиденциалност.

— Естествено — отвърна Фрок.

— Доктор Фрок, знам, че сте ангажиран, и ще бъда кратък — започна Пендергаст. — Надявам се да сте успял да установите местонахождението на артефакта, за който разговаряхме. Артефакт, който не е изключено да е използван като оръжие при тези убийства.

Фрок се размърда върху количката.

— Както ме помолихте, заех се с този въпрос. Прегледах нашата база данни с ограничен достъп както за отделни обекти, така и за такива, които биха могли да бъдат разглобени и отново сглобени. — Той тръсна глава. — За нещастие не намерих нищо, което дори незначително да напомня отпечатъците, които ни показахте. В колекциите никога не е имало нещо подобно.

Изражението на Пендергаст не подсказваше нищо. Той се усмихна.

— Официално никога не бихме го признали, но случаят е — ако мога така да се изразя — тежък. — Той посочи кожената си чанта. — Затрупан съм от фалшиви сигнали, лабораторни съобщения, разпити. Но се бавим с откриването на съответствие.

Фрок се усмихна.

— Убеден съм, господин Пендергаст, че между онова, е което вие се занимавате, и онова, с което се занимавам аз, няма голяма разлика. Самият аз имам същите затруднения.

Но негово величие се държи така, сякаш не се е случило нищо необичайно.

Пендергаст кимна.

— Райт има категоричното намерение изложбата да бъде открита по програма утре вечер. Защо? Тъй като музеят похарчи милиони, с каквито всъщност не разполага, откровено казано. От съдбоносно значение е да осъществим съществено повишение на приходите от входните билети, за да не се окаже музеят „на червено“. На тази изложба се гледа като на най-добрата възможност това да бъде постигнато.

— Разбирам — отвърна Пендергаст, взе някаква вкаменелост от масата и я огледа разсеяно. — Амонит?

— Точно така — отвърна Фрок.

— Доктор Фрок… — започна Пендергаст, — вече се упражнява натиск от няколко посоки. Поради тази причина съм принуден да съблюдавам предписанията при воденето на това разследване с двойно по-голямо усърдие. Не мога да споделям резултатите с външни лица като вас, дори когато прилаганите конвенционални методи се окажат безплодни. — Той постави внимателно вкаменелостта на мястото й и скръсти ръце. — След като приключихме с това, правилно ли съм разбрал, че вие сте специалист по ДНК?

Фрок кимна.

— Отчасти. Посветил съм част от проучванията си на влиянието на гените върху морфологията — формата на даден организъм. Ръководя и проектите на някои дипломирани студенти като Грегърн Кавакита и Марго, чиито изследвания са свързани с ДНК.

Пендергаст взе чантата си, отвори я и извади дебела компютърна разпечатка.