— Разполагам с доклад за ДНК анализа на откритите върху първите жертви следи от нокти. Разбира се, не мога да ви го покажа. Би било абсолютно нарушение. Полицията в Ню Йорк не би го одобрила.

— Разбирам — отвърна Фрок. — А вие продължавате да сте убеден, че нокътят е най-съществената ви улика.

— Единствената съществена улика, доктор Фрок. Нека ви представя заключенията си. Убеден съм, че из музея се разхожда невменяем. Убива ритуално жертвите си, отстранява задната част на черепа и изважда хппоталамуса от мозъка.

— С каква цел? — попита Фрок.

Пендергаст се поколеба.

— Предполагаме, че го изяжда.

Марго се задъха.

— Възможно е убиецът да се крие в подземията на музея — продължи Пендергаст. — Налице са множество улики, че след всяко убийство се връща там, но до този момент не сме успели да установим конкретно местонахождение или да се доберем до някакво доказателство. При претърсването бяха убити две кучета. Както вероятно знаете, това е абсолютен лабиринт от тунели, галерии и проходи, разположени на няколко подземни нива, най-старите от които датират отпреди почти сто и петдесет години. Музейните власти успяха да ме снабдят с карти, които покриват само незначителна част от цялото това пространство. Наричам убиеца „него“, тъй като използваната при убийствата сила насочва към мъжки индивид, при това много силен. Свръхестествено силен, Както сами знаете, използва триноктесто оръжие за изкормване на жертвите си, подбирани като че ли произволно. Не откриваме никакви мотиви. Разпитите с избрани служители от музея до този момент не навеждат на никакви улики. — Той погледна Фрок. — Разбирате ли, докторе, най-съществената ни улика си остава единствената ни улика — оръжието, нокътят. Затова продължава да ме занимава произходът му.

Фрок кимна едва-едва.

— Споменахте ДНК?

Пендергаст размаха компютърната разпечатка.

— Лабораторните резултати са неопределени, казано с една дума. — Той замълча. — Не виждам никаква причина да не ви съобщя, че анализът на нокътя установи наличие на ДНК от различни видове гекон, а така също и човешки хромозоми. Това ни кара да предполагаме, че мострата е увредена.

— Гекон ли казвате? — промълви леко изненадан Фрок. — И изяжда хипоталамуса… Колко странно! Кажете ми, кат; разбрахте?

— Открихме следи от слюнка и слели от зъби.

— Човешки зъби?

— Никой но може да каже?

— А слюнката?

— Неопределена.

Главата на Фрок клюмна върху гърдите му. След няколко минути той отвори очи.

— Продължавате да наричате нокътя оръжие — каза той. — Следователно продължавате да предполагате, че убиецът е човешко същество?

Пендергаст затвори кожената си чанта.

— Просто не виждам друга възможност. Допускате ли, доктор Фрок, че звяр би могъл да обезглави тяло с хирургическа точност, да пробие дупка в черепа и да извади вътрешен орган с големина на орех, който само познавач на човешката анатомия би могъл да разпознае? А и способността на убиеца да се измъква от нашите претърсвания на подземията е впечатляваща.

Фрок отново беше отпуснал глава върху гърдите си. Докато секундите се изнизваха в минути, Пендергаст продължаваше да го наблюдава, без да помръдне.

Неочаквано Фрок вирна глава.

— Господин Пендергаст — почти извика той и Марго подскочи уплашено, — чух вашата теория. Бихте ли изслушал моята?

— Разбира се — кимна Пендергаст.

— Много добре — каза Фрок. — Запознат ли сте с Трансваалските шисти?

— Не бих казал — отвърна Пендергаст.

— Трансваалските шисти са открити през 1945 г. от Ачистер Ван Враувекхоук, палеонтолог от университета в Уитуотърстренд в Южна Африка. Представляват камбрийски пластове на около шестстотин милиона години. Оказали се пълни с чудновати форми на живот, несрещани както преди, така и след това. Асиметрични форми на живот, лишени от двустранната симетрия, характерна за всички срещани на земята животински организми. Възникнали са през камбрия в периода на масово изчезване на видовете. Сега повечето специалисти, господин Пендергаст, смятат, че Трансваалските шисти са доказателство за задънена еволюционна ниша: експеримент на природата с всевъзможни форми на живот преди налагането на двустранната симетрия, която срещаме днес.

— Но вие не поддържате подобен възглед — каза Пендергаст.

Фрок се изкашля.

— Точно така. В тези шисти преобладават един вид организми. С мощни плавници, продълговати вакуумни възглавнички на лапите и съкрушителна и разкъсваща огромна уста, с която можели да строшат скала, а с плавниците можели да се придвижват със скорост над тридесет километра в час във вода. Няма никакво съмнение, че този изключително свиреп хищник е бил доминиращ вид. Прекалено доминиращ, предполагам, поради което е причинил изчезването на всички останали видове, а по този начин е изчезнал и той. Това е една от причините за масовото изчезване на видовете в края на камбрийската ера. Той, а не естественият подбор, е причинил изчезването на всички останали форми на живот, открити в Трансваалските пластове.

Пендергаст премигна.

— Е, и?

— Възпроизведох еволюционни симулации на компютъра в съгласие на новата математическа теория за фрактална турбулентност. Резултатът? На всеки шейсет-седемдесет милиона години живите организми започват да се приспособяват много добре към околната среда. Дори прекалено добре. Възниква пренаселване с доминиращите видове организми. В такъв момент изневиделица възниква нов вид. Това почти винаги е хищник, машина за убиване. Започва да убива и да се храни с представители на доминиращия вид, да се размножава. Първоначално бавно, но впоследствие с все по-голяма скорост.

Фрок посочи вкаменелостта от пясъчник върху бюрото си.

— Господин Пендергаст, нека ви покажа нещо.

Агентът се изправи и се приближи.

— Това са няколко отпечатъка от същество, живяло в късния период креда — продължи Фрок. — Точно на границата К-Т, за да бъда по-точен. Това е единствената намерена вкаменелост от този вид — друга подобна няма.

— А какво е К-Т? — попита Пендергаст.

— Креда-терциер. Периодът се характеризира с масовото изчезване на динозаврите.

Пендергаст кимна, но изглеждаше озадачен.

— Налице е една пропускана до този момент връзка — продължи Фрок. — Извадената от сандъка статуетка Мбун, следите от ноктите на убиеца и отпечатъците върху тази вкаменелост.

Пендергаст погледна надолу.

— Мбун? Статуетката, която доктор Кътбърт е извадил от сандъка, за да я постави в изложбата?

Фрок кимна.

— Хммм… Колко стари са тези отпечатъци?

— Приблизително на шейсет и пет милиона години. Произхождат от формация, където са открити последните динозаври. Тоест преди окончателното им изчезване.

Последва ново дълго мълчание.

— А… А връзката? — попита накрая Пендергаст.

— Казах, че нищо в антроположките сбирки не отговаря на следите от нокътя. Но не съм казвал, че няма никакви изображения, никакви скулптури на подобен нокът. Установихме, че предните крайници на статуетката на Мбун имат три нокътя с удебелен среден пръст. Сега погледнете тези отпечатъци — каза Фрок, посочвайки вкаменелостта. — Припомнете си реконструирания нокът и следите върху жертвата.

— Следователно предполагате — каза Пендергаст, — че е възможно убиецът да е същият вид звяр, чиито са тези отпечатъци? Динозавър?

На Марго й се стори, че долавя насмешлива нотка в гласа му.

Фрок погледна агента и енергично тръсна глава.

— Не, господин Пендергаст, не от динозавър. Не е толкова обикновено като динозавър. Говорим за доказателството на моята теория за разклонена еволюция. Познавате проучванията ми. Това създание е унищожило динозаврите.

Пендергаст остана безмълвен.

Фрок се приведе към детектива от ФБР.

— Убеден съм — добави той, — че това създание, тази приумица на природата е причина за изчезването на динозаврите. Не метеорит, не промяна на климата, а някакъв ужасяващ хищник — създанието, чиито отпечатъци са върху тази вкаменелост. Въплъщението на ефекта Калното. Не е било огромно, а изключително силно и бързоподвижно. Вероятно са ловували на глутници и са били интелигентни. Но тъй като свръххищниците живеят кратко, от тях почти не са останали отпечатъци върху вкаменелостите. С изключение на Трансваалските шисти. И тези тук от Тзун-же-жин Бедлендс. Следите ли мисълта ми?