Беше се свечерило. Кавакита свали тъмните очила и вдъхна изпълнилите склада всевъзможни ухания: едва доловимия аромат на влакна, миризмата на прах, вода и изхвърляните от двигателя с вътрешно горене газове, примесени с влажния мирис на плесен, серен двуокис и всевъзможни други миризми. Хроничната му алергия като че ли се беше изпарила. „Сигурно от чистия въздух в Лонг Айлънд“ — мина му през ума. Свали стегналите краката му обувки и с облекчение размърда пръсти.
Беше осъществил най-изумителния прогрес в генетиката след откритието на двойната спирала. Това би му гарантирало Нобелова награда, хрумна му иронична мисъл.
Ако беше тръгнал по този път.
Но кой се интересуваше от Нобелови награди, когато целият свят беше застанал на ръба на бездната?
На вратата отново се почука.
Информация за текста
© 1995 Дъглас Престън
© 1995 Линкълн Чайлд
© 2004 Камен Костов, превод от английски
Douglas Preston, Lincoln Child
The Relic, 1995
Сканиране, разпознаване и редакция: ultimat, 2009
Издание:
Дъглас Престън, Линкълн Чайлд. Реликвата
ИК „Бард“, 2004
Редактор: Радка Бояджиева
Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов
ISBN 954-585-574-6
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12286]
Последна редакция: 2009-06-21 14:29:00
