Хари се обърна.

— Много кратко спа, Джек — каза той. — Да не би да те гризе съвестта?

Дръпнах се настрани и мисис Есекс застана на прага, насочвайки оръжието си към него и към Бърни.

Хари я зяпна, устата му увисна, после понечи да се изправи.

— Не мърдай! — кресна му тя.

Хари се отпусна обратно в стола си.

— За Бога, Бърни! Виж кой е тук!

Бърни погледна през рамо, зяпна я, втренчи се в автомата и лицето му придоби цвета на отдавна мъртва риба.

— Няма да отвлечете този самолет! — викна тя. — Обръщай! Връщаме се на летището!

Хари й се ухили.

— Не, няма. И не можеш да направиш нищо по въпроса, бейби. Този автомат не означава нищо. Започнеш ли да стреляш, всички ще се издавим в морето.

— Казах да обръщате!

Хари вдигна рамене.

— Изчезвай, курве, досаждаш ми. — Той се завъртя в стола си така, че застана с гръб към нея.

— Олсън! Чуваш ли ме? — Беше упорита. — Обърни този самолет и се връщай на летището.

Бърни не отвърна нищо. Гледаше таблото за управление, сякаш не я беше чул.

Тя ме погледна със святкащи от гняв очи.

— Накарай ги да обърнат, Джек.

— Да… хайде, Джек, накарай ни да обърнем — рече Хари и се изсмя. После я погледна гневно и извика: — Изчезвай оттук, развратна, богата курво! Изчезвай!

Тя се поколеба за миг, после затича по пътеката към апартамента на Есекс. Тресна вратата.

— Е? — Хари ме погледна. — Как се е качила на борда?

— Томпсън я е пуснал.

— Какво ще правим? — Бърни звучеше така, сякаш се задушаваше.

— Мексиканците да се оправят с нея — заяви Хари. — Защо трябва да ни пука?

— Не! — възразих.

Очите му станаха сурови.

— О, така ли? Пусна ли ти, Джек?

— Не можем да я оставим да попадне в ръцете на онези бандити.

— Е, и какво? Защо трябва да ни пука… или на теб ти пука?

— Да, пука ми — отвърнах. — Слушай, Бърни, едно е да отмъкнем самолета, а съвсем друго е да отвлечем мисис Лейн Есекс! Ще се вдигне страхотна…

— О, престани! — викна Хари. — Всички сме мъртви и сме в морето… Забрави ли? Томпсън ще докладва, че е била на борда. Така че Есекс ще си помисли, че се е удавила с нас. Няма да се вдигне нищо.

— Прав е — каза Бърни. Не сме я канили да идва. Щом е тук, ще трябва сама да се грижи за себе си.

— Иди да й държиш ръчичката, Джек — подсмихна се Хари. — Ние сме заети.

Излязох от кабината и тръгнах по пътеката към апартамента. Почуках на вратата.

— Аз съм, Джек.

— Махай се! Никой няма да влиза тук! Никой!

— Трябва да говоря с теб.

— Никой няма да влезе тук. Ще стрелям.

— Нямаш никакъв шанс. Хайде, бъди разумна. Пусни ме да вляза.

Яростното изтрещяване на автомата ме стресна. Един куршум се заби в горната част на вратата. Беше на шест инча от главата ми: твърде близко, за да се чувствам в безопасност.

Бързо отстъпих назад.

— Следващия път ще стрелям по-ниско!

— О’кей, тогава се оправяй сама.

— И ще успея!

Върнах се в кабината и им казах. Хари се изсмя.

— Е, и защо да ни пука? Ще доставим самолета. Ще оставим на мексиканците да я очистят: много ще им хареса.

— Говори разумно! Никой не може да се приближи до нея, след като има онзи автомат!

— Просто ще трябва да я почакат да излезе. Когато пристигнем, ще бъде дяволски горещо, а климатичната инсталация ще бъде изключена. Без храна и вода колко мислиш, че ще изкара? — Това беше нещо, за което не се бях сетил.

Сега вече летяхме от петдесет минути и прекосявахме Мексиканския залив все още на триста фута от морето.

Седнах на една табуретка до Бърни, а Хари слушаше радиото със слушалки на главата.

Помислих си за жената, която стоеше сама в апартамента на Есекс. Запитах се какво ли правеше. Определено имаше кураж! Какво щеше да стане с нея, когато се приземяхме? Беше ли възможно да я скрия и да я отведа? Знаех, че не мога да очаквам помощ нито от Бърни, нито от Хари. Това беше сигурно. Щяхме да се приземим в джунглата, обградени от бандитите на Орзоко. Как можех да я измъкна?

Изведнъж Хари каза:

— Предават съобщението. Сега светът знае, че знаменитата, страхотната мисис Виктория Есекс е била на борда и заедно с безстрашните летци е потънала в океана. Утре тази новина ще се появи на първите страници на вестниците. Как ти харесва това, Бърни?

Бърни не отвърна нищо. Сега управляваше самолета в пълно мълчание. Виждах как по врата му се стича пот, а посивяващата му коса изглеждаше така, сякаш бе натопил главата си в кофа вода.

— Хващам се на бас, че онези мексиканци вече се облизват — продължи Хари. — Божке! Колко ще се радвам да видя как си слагат лапите върху онази кучка. Няма да й се размине!

— Млъкни! — рекох.

Той ме погледна, лицето му се беше изкривило от злоба.

— Лапнал си по нея, нали, малкия?

— Казах да млъкнеш! — станах и излязох от кабината.

— Чакай, Джек!

Обърнах се.

Хари излезе в коридора и затвори вратата на кабината. Дойде при мен. Очите му гледаха свирепо.

— Хайде да изясним този въпрос — подхвана той ядно. — Нали не желаем да имаме неприятности, след като сме стигнали дотук? Предприехме тази операция заради три милиона долара. Какво толкова означава тази кучка за теб?

— Няма да стоя и да гледам как я изнасилва банда мексиканци — отвърнах тихо. — Трябва да я измъкнем от тази каша.

Той поклати глава.

— Не! Да върви по дяволите! Веднъж ме направи на глупак и няма да го забравя. Тя не е нищо друго освен курва. Каквото и да предприемеш, няма да бъда на твоя страна. Разбра ли?

— Така ли? — Започнах да се вбесявам. — Е, и какво ще направиш?

Той ме погледна гневно.

— Никой — включително и ти, няма да застане между мен и моя дял. — След това направи нещо, което никога не съм понасял. Заби пръст в гърдите ми, за да подсили думите си. — Хич не ми пука, ако си падаш по тази кучка.

Ударих го силно по брадата. Направих го инстинктивно и веднага съжалих. Строполи се като вол и главата му се блъсна в редицата метални декоративни гвоздеи, обграждащи вратата.

Погледнах надолу към него, после коленичих и повдигнах главата му. Ръката ми стана лепкава от кръв. През мен премина студена тръпка. Дали не го бях убил?

— Хари!

Виждах, че диша, но изглеждаше зле. Оставих главата му внимателно на пода и станах.

— Крадците се карат?

Тя стоеше на прага на апартамента на Есекс с автомата в ръце.

— Олсън няма да може да приземи самолета без него — казах задъхано. — Нещо става с Олсън! Направи каквото и да е! Помогни на този човек!

— Няма да докосна това копеле, дори да ми струва живота! — отвърна тя с каменно лице.

— Може и да ти струва, глупачка такава!

Върнах се тичешком в кабината и като погледнах през прозорците от плексиглас, видях песъчливия бряг и джунглата пред нас.

— Бърни! — викнах му. — Чуваш ли ме?

— Не ме докосвай! — гласът му беше дрезгав.

— Набери височина! Прекалено ниско сме!

Бяхме само на двеста фута над гъстата джунгла. Той въздъхна и потрепери така, че кръвта ми замръзна, после дръпна ръчката назад. Носът на самолета се вдигна. Сега летяхме бързо над джунглата.

— По-високо! Вдигни го!

— За Бога, Джек, остави ме на мира!

В него имаше нещо, което ме изплаши до смърт. Сковаността, с която седеше, потта, а сега и гласът му.

Изтичах обратно на пътеката и разтърсих Хари, но той беше в безсъзнание. Хвърлих се към кухнята, налях вода в една купа, втурнах се обратно и плиснах водата върху лицето му: нямаше никакъв резултат.

Тя продължаваше да стои на прага и да наблюдава.

— Направи нещо! — креснах й. — Олсън не може да се справи с приземяването! Помогни на този човек!

Тя се обърна, влезе в апартамента и тресна вратата. Чух как пусна резето.

За миг останах загледан надолу в Хари, после отново изтичах в кабината.