— Кажи ми какво стана — обърна се той към девойката, след като мистрес Блоксам излезе от стаята.

И така, Ребека сподели с него преживелиците си. Започна бавно и накъсано, но докато говореше, страхът й постепенно намаля и тя се ядоса, задето се е поддала на паниката си.

— Не беше сън — заяви девойката предизвикателно. — Стоях насред онова поле, а около мен беше пълно с мъртъвци. Жертвите на Фрогмор ме бяха наобиколили отвсякъде.

— Баща ти там ли беше?

Ребека затвори очи и поклати глава.

— Не беше сън — промълви тя.

— И аз не мисля, че е било — увери я Сен Клер.

Девойката бързо вдигна очи.

— Фрогмор е способен на това — продължи йезуитът. — Той умее да се вмъква в умовете на хората и да ги подлъгва да се изложат на опасност.

— Каква опасност? — наведе се към него девойката.

— Смъртна опасност, Ребека. Вярно, че хората, които си видяла тази нощ, са мъртви, но Фрогмор все още владее душите им.

— Значи тези призраци са можели да ме убият?

— Не, не — поклати глава Сен Клер. — Но те са те помолили да ги последваш, нали така?

Ребека кимна.

— Ако беше отишла с тях…

— Какво имаш предвид?

Йезуитът придърпа стола си по-близо до нея.

— Сега ще ти обясня, Ребека. Опитай се за момент да забравиш за тялото си и си представи, че нямаш нищо друго освен ума си — Сен Клер я почука по челото. — Именно чрез него тези призраци са се опитали да те подмамят. Слава Богу, ти си отказала да се подчиниш на волята им и си им се противопоставила — затова те са изгубили власт над теб. Но ако се беше поддала на паниката и ги беше последвала…

— Какво щеше да стане тогава?

— Тогава, Ребека, щеше да станеш жертва на някой нелеп инцидент. Тъй като в момента сме насред гората, най-вероятно щеше да затънеш в някое блато. Ако бяхме някъде другаде, можеше да паднеш от върха на някоя скала, да се прекатуриш в някоя буйна река или пък да политнеш от някоя висока стена или кула на замък.

— Просто щях да се подхлъзна, така ли?

— Да, просто щеше да се подхлъзнеш.

— Но това е невъзможно! Не мога да повярвам, че Фрогмор притежава такава сила!

— Повярвай, Ребека — отвърна Сен Клер. — Спомни си евангелската история за изкушенията, на които Сатаната подложил Христос21. Добрият Господ не се възпротивил, когато Лукавият Го качил на стряхата на Храма, а после и на върха на онази планина, но все пак устоял на всичките му изкушения. Мощта на Фрогмор е подобна, но той трябва да я използва пестеливо. Виденията, които ти е пратил тази нощ, вероятно са го изцедили, така че ще му е нужно поднови силите си.

— Откъде знаеш толкова много неща за този магьосник, Майкъл? — попита Ребека. — И какво имаше предвид той онзи път в енорийската църква, когато каза, че двамата сте стари познайници?

— Нищо. Просто ми се подиграваше.

— Както ти се подиграваш с мен — сопна се девойката и стана от стола си.

— Ребека, Ребека — хвана я за ръцете йезуитът. — Разбира се, че познавам Фрогмор. Проучил съм го внимателно. За да може да победи противника си, човек трябва да научи всичко за него.

— Но защо точно ти си се заел с тази задача? Та ти си свещеник, за Бога! Би трябвало да отслужваш литургии и да се грижиш за душите на вярващите!

— Никога не съм преставал да правя тези неща.

— Кой си ти?

— Този, когото виждаш, Ребека. Човек, избран за тази мисия от Бога, който — подобно на добрия ни Господ — трябва да се справя с човешкото зло с човешки средства. Фрогмор пък е това, в което му е било позволено да се превърне — Сен Клер пусна ръцете на девойката. — Предполагам — добави той отчаяно, — че ако се отдам на пост и молитва и поискам от Бог да стори чудо, Той може и да отвърне на молбата ми, но в крайна сметка, Господ не е кукловод, Ребека. Не можем да очакваме от него да се намесва в делата ни и да предотвратява всяко зло. Ние сами трябва да се грижим за това. Всъщност точно така действа Бог — чрез нашата воля да творим добро.

Девойката се взря в очите на йезуита. Погледът му беше тревожен и дори някак уплашен.

— От какво се страхуваш? — попита тя. — Кажи ми! — девойката потри очи. — Боиш се, че ще си тръгна, нали?

Сен Клер бавно кимна.

— И не дойде в Дънмоу случайно, права ли съм? Дойде, за да ме намериш…

— Никога не съм го крил — отвърна йезуитът уклончиво.

— Защо? Ами Фрогмор? — продължи Ребека. — Как е успял да се представи за пастор пред Англиканската църква? Нима никой не е възразил?

Сен Клер се размърда в стола си и извърна поглед към огъня.

— Напоследък Англия е доста неспокойно място, Ребека. Не са минали и седем години, откакто настоящата кралица седна на трона. Междувременно свещениците, които подкрепяха нейната вярна на католицизма полусестра, бяха прогонени от енориите си. В кралството цари пълен хаос. Както и да е — йезуитът се изправи на крака и се протегна. — Нека ти разкажа цялата история.

— За последен път видях Фрогмор в Дордрехт, Ено. Тогава за известно време аз се превърнах в плячката, а той — в преследвача. Знаех, че магьосникът се е запътил към Англия. Щеше да се укрие в провинцията, а после да се промъкне в Лондон, за да се види с доктор Херметикус. Засега нямам представа дали е осъществил тази среща, или не. Все едно, една нощ Фрогмор проникна в стаята, която бях наел в някаква пристанищна кръчма. По това време аз бях навън и се уговарях с един капитан да ме превози с кораба си през морето. Магьосникът беше разровил вещите ми и беше намерил картата, на която бях отбелязал маршрута си — Сен Клер разпери ръце. — Това беше единствената грешка, която допуснах. Така Фрогмор разбра, че имам намерение да дойда в Дънмоу. Трябва да ти кажа, че магьосникът знае, че е в опасност, и освен това подозира как може да бъде унищожен. Накратко, той се качи на някакъв кораб, слезе на едно от източните пристанища и се запромъква през английската провинция като невестулка. По някаква странна причина, вероятно заради Купър, английските власти се заинтригуваха от пристигането му и пратиха след него един тип на име Андрю Кавъндиш. Този Кавъндиш е от хората на Купър, но така или иначе, Фрогмор сигурно го е убил. После магьосникът се е отправил към Южен Есекс, научил е, че пастор Бейнс се оттегля от службата си и се е възползвал от възможността. Фрогмор е много хитър и умее да се приспособява към обстоятелствата, така че просто се е появил в Дънмоу, представяйки се за новия пастор. Можеха да минат месеци, преди истинският заместник на Бейнс да пристигне и преди църковните власти да се усетят, че мястото му е било заето от някакъв си непознат.

Йезуитът отиде да си налее чаша вино, а после се върна и седна обратно в стола си.

— Дори след това едва ли някой би обърнал внимание. Местният епископ щеше да реши, че Фрогмор е просто поредният скитащ се пастор, и едва ли щеше да възрази срещу това, че е поел тази малка и бедна енория.

— Но истинската цел на магьосника е била да разбере какво толкова има в Дънмоу, нали така?

— Точно така — отвърна Сен Клер.

— Е? Какво има в Дънмоу, Майкъл? — Ребека отметна един кичур от лицето си — макар да не беше минало много време, откакто бяха отпътували от имението Оулпен, косата й отново беше израснала.

Йезуитът вдигна една клечка слама от пода и я стри между пръстите си.

— Ако се вгледаш в Библията, Ребека, ще видиш, че Господ винаги се намесва в делата ни чрез някоя жена. Старозаветната Сара например родила Исаак — един от родоначалниците на човечеството. Сестрата на Мойсей пък го спасила от гнева на фараона. Иудит успяла да прогони нашествениците от родния си град. Рут се омъжила за Вооз, от когото иде началото на Давидовото коляно. Майката на Макавеите възпитала синовете си да бъдат герои. И накрая, но не на последно място, Мария се подчинила на волята на, Господ и родила Иисус, нашия Бог.

Въпреки топлината на огъня Ребека усети, че я втриса.