— Защо някои мъже са по-силни от други, а някои жени — по-нежни и грижовни от своите посестрими? Защо някои кучета са по-нападатели, а други — по-плахи?

— Каква е тази гатанка?

— Никаква гатанка не е!

Херметикус се взря внимателно в непознатия. Името му, разбира се, му беше известно, известна му беше и репутацията на мъжа. Освен това гадателят знаеше, че хората на Уолсингам търсят Фрогмор под дърво и камък, но това щеше да почака.

— Не ви задавам гатанка, мастър Фрогмор — продължи той. — Просто искам да ви кажа, че съм роден с тази дарба. Някои могат да пишат поезия, други — да композират музика, трети — да построят катедрала, четвърти да отгледат градина…

— А вие можете да виждате в бъдещето — ясно.

— Да, аз мога да предсказвам какво ни готви бъдещето, но хората сами коват съдбата си, мастър Фрогмор — Херметикус сведе глава, но магьосникът все пак зърна лукавия поглед в очите му. — Винаги жънем това, което сме посели — гадателят потупа тестето си. — Понякога ми помагат картите, а друг път просто виждам какво ще стане в локва вода или в парче стъкло. Все едно, аз трябва да бъда внимателен. Клиентите ми, как да кажа… са дискретни хора и пазят дарбата ми в тайна. Разбирате ме, нали? Все пак не искам да завърша дните си побит на кол в Смитфийлд или увесен на бесилото в Тайбърн. Е, мисля, че отговорих на въпросите ви, сър. А сега защо вие не отговорите на моите?

— Аз съм просто един дискретен клиент — каза магьосникът иронично.

Херметикус разстла картите върху масата.

— Да действаме тогава — каза той. — Изберете си карта, мастър Фрогмор.

Магьосникът посегна към картите и бавно измъкна една. После я погледна и се почувства разочарован — на картата беше изобразен замък с островърхи кули и назъбени стени, който се издигаше сред някакви заснежени поля.

— Разгледайте картата внимателно, мастър Фрогмор.

Магьосникът имаше богат опит с всякакъв род шарлатани и обикновено не се хващаше на номерата им, но този път имаше чувството, че стои пред човек с истинска дарба. Картата, която държеше в ръцете си, изобщо не беше това, което изглеждаше на пръв поглед, и на него му се струваше, че колкото повече се взира в нея, толкова повече подробности се разкриват пред очите му. Изведнъж по стените на замъка се появи кръв; всъщност точно тя спояваше тухлите помежду им. Стражевата кула представляваше мрачна постройка, зад чиито прозорци се виждаха мъничките лица на затворените вътре хора. В снега пък се открояваше самотно дърво. От черните му клони беше провесен труп на мъж, а отдолу обикаляха гладни вълци. Към замъка препускаха конници, облечени в кожи от непознати зверове и нахлупили на главите си странни шапки с шипове. Двама мъже и някаква жена също приближаваха към портите. Фрогмор инстинктивно усети, че това са Сен Клер, Купър и онази кръчмарска слугиня със заешката устна, и за пръв път в дългия си живот изпита истински страх.

— Какво значи всичко това? — попита магьосникът дрезгаво и хвърли картата на масата.

— А вие какво мислите, че значи? — попита гадателят, прикривайки устата си с ръка.

Фрогмор усети, че го баламосват, и се ядоса.

— Мисля, че ви плащам доста щедро.

— Добре, добре. Това е едно място, което ще посетите. Според картата, а и според изражението на лицето ви, там изглежда ви чакат адски опасности.

— Но не и смърт, така ли?

— Смъртта може да се прояви по много начини, мастър Фрогмор. Но ще стигнем и дотам. А сега си изтеглете още една карта.

Магьосникът го послуша. Върху следващата карта отново беше изобразена сграда, но този път разрушена, с рухнали стени и разкъртена порта. Постройката се издигаше върху някаква скала, заобиколена от море от трева. На входа стоеше мъж, облечен като рицар, с червен кръст, изрисуван върху туниката му. Зад мъжа имаше жена, а откъм покритите с трева поля се приближаваше някакъв гигант с обгорено от слънцето лице и тюрбан на главата. В едната му ръка имаше ятаган, а в другата — кръгъл щит. Зад гърба на гиганта се издигаше военен лагер с развети знамена.

— Още едно място, пълно с опасности! — прошепна Херметикус.

Фрогмор вдигна поглед и забеляза, че бръчките на гадателя са се изгладили и изобщо цялото му лице изглежда някак подмладено.

— Всяко едно място е опасно — подигра му се Фрогмор, — било то потайна уличка нейде из Чийпсайд или пък пуст път край Париж.

— Трябва да изтеглите шест карти — настоя Херметикус. — Всяка стая има четири стени, един таван и един под и всички ние сме затворени между тях.

Третата карта беше обикновено вале с бяла коса и черни дрехи. В едната му ръка имаше книга, а в другата — меч. Фрогмор вдигна картата.

— А това какво е?

— По петите ви е тръгнал някакъв мъж — отвърна Херметикус загадъчно. — Мъж с власт, който има на своя страна както правото, така и силата да ви залови.

Фрогмор изтегли още една карта и сърцето му замря. На нея беше изобразена млада жена с тъмни коси. Девойката щеше да е доста хубава, ако не беше заешката й устна. В едната й ръка имаше потир, а в другата — кама. Над главата й летеше ангел с разперени криле.

— Какво е това?

Херметикус прехапа устни, пребледня, челото му се ороси със ситни капчици пот, а пръстите му се заровиха в рошавите му мустаци. Очите му се стрелнаха към вратата. Магьосникът сграбчи ръката на гадателя и усети, че пръстите му са леденостудени.

— Какво значи картата? — попита той.

— Смърт! — промърмори Херметикус и се взря в очите на Фрогмор. — Пазете се от девицата! От девицата и от потира!

— От какво толкова се страхувате? — настоя магьосникът.

— Не знам, но ми е студено и неуютно и ми се ще изобщо да не бяхте идвали!

— Но нали можете да виждате в бъдещето — опита се да го успокои Фрогмор. — Няма от какво да се боите. Намираме се в уютната ви къща, обградени сме от дебели килими и пухкави кожи, а на масата има разкошно вино и вкусни сладкиши. На горния етаж пък, между копринените чаршафи в спалнята, ви чака една млада кобилка, готова за езда.

— Не говорете така! — отвърна Херметикус. — Хайде, изтеглете си още две карти и после да ви няма!

Фрогмор се подчини. Този път на картата бяха изобразени везни, увиснали между небето и земята. Херметикус си отдъхна и лицето му възвърна цвета си.

— Добри новини! — заяви той.

— Така ли?

— Да, сър! Вярно, че ще се озовете на места, където ще се окажете в огромна опасност, но няма да пострадате! По петите ви е тръгнал един представител на закона — валето — но той няма да ви навреди. Трябва да се пазите единствено от девицата. Тази карта обаче — той почука по картата с везните — показва, че все още нищо не е решено. При някои хора се вижда точно кога и как ще умрат, но при вас няма нищо подобно — гадателят се изправи на крака. — Хайде, мастър Фрогмор, не бойте се — аз не съм ви враг — той напълни две чаши с вино. — Да вдигнем тост за светлото ви бъдеще!

Магьосникът, който остана доста озадачен от рязката промяна в настроението на Херметикус, изчака гадателят да седне обратно на мястото си и каза:

— Единственото нещо, което не разбирам, е защо изглеждате толкова облекчен. Все пак става дума за моето бъдеще, а не за вашето, нали така?

— Просто се безпокоях каква ще бъде следващата карта, която ще изтеглите. Имах чувството, че ще бъде нещо ужасно.

Фрогмор отпи от виното си.

— Изчакайте ме за момент — изправи се на крака Херметикус. — Трябва да отида да проверя как е жена ми.

— Не, сър, никъде няма да ходите — върна го в стола му магьосникът. — Чели сте съобщенията, които се разпространяват из града, нали?

Гадателят кимна.

— Значи знаете, че мастър Уолсингам ме търси — продължи Фрогмор. — Защо тогава не изпратихте някого да го повика? Нима наградата за залавянето ми не ви блазни? — той вдигна богато украсената чаша и се вгледа в скъпоценните камъни, инкрустирани в столчето.

После магьосникът посегна към тестето и без изобщо да поглежда, изтегли шестата карта. Гадателят ахна, а ръцете му се разтрепериха толкова силно, че му се наложи да остави чашата си на масата.