— Какво представлява третият живот? — попита Ендър.

— Онзи дар, който Пипо запази за себе си — отвърна Мандачува. След което забърза и настигна останалите прасенца.

— Виждаш ли някакъв смисъл в това? — попита Ендър Уанда.

— Още не мога да свикна с начина, по който им задаваш директни въпроси.

— Но не ме бива много по отговорите, нали?

— Мандачува е ядосан, това — първо. И, второ, ядосан е на Пипо. Третият живот — дар, който Пипо е запазил за себе си. Това твърдение ще придобие смисъл.

— Кога?

— След двайсет години. Или двайсет минути. Ето защо е толкова забавна ксенологията.

Ела опипваше дърветата, вглеждаше се от време на време в храстите.

— Един и същ вид дървета. И храсти. И лианите, които се вият по повечето дървета. Виждала ли си някакви други растителни видове в гората, Уанда?

— Поне не съм забелязала. Никога не съм се вглеждала обаче. Лозата се нарича мердона. С нея се хранят масиосите, а прасенцата се хранят с масиоси. Ние научихме прасенцата как да направят ядливи корените на мердоната. Преди амаранта. Тъй че сега се хранят с видове от по-ниското равнище на хранителната верига.

— Погледнете — рече Ендър.

Всички прасенца се бяха спрели гърбом към хората, с лице към някаква просека. След миг Ендър, Уанда и Ела се изравниха с тях и надникнаха над главите им към обляната от лунна светлина долчинка. Бе доста обширно място, а земята беше съвсем гола. Няколко дървени къщи обрамчваха просеката, ала центърът й беше празен, ако се изключи едно-единствено дърво, най-голямото, което бяха виждали в гората.

Дънерът му сякаш се движеше.

— Гъмжи от масиоси — рече Уанда.

— Не са масиоси — каза Човек.

— Триста и двайсет — каза Мандачува.

— Малки братя — намеси се Ароу.

— И малки майки — добави Къпе.

— Ако им навредите — каза Лийф-ийтър, — ще ви убием, без да ви посаждаме, и ще съборим дървото ви.

— Няма да им навредим — каза Ендър. Прасенцата не направиха и крачка да излязат на просеката. Чакаха и чакаха, докато най-сетне се видя раздвижване до най-голямата къща почти право пред тях. Беше някакво прасенце. Но по-голямо от всички, които бяха виждали досега.

— Съпруга — прошепна Мандачува.

— Как се казва? — попита Ендър.

Прасенцата се извърнаха и го погледнаха:

— Те не ни казват имената си — отвърна Лийф-ийтър.

— Ако изобщо имат имена — додаде Къпс.

Човек дойде и придърпа Ендър надолу, за да може да му шепне на ухото:

— Винаги я наричаме Шаутър (Викачката). Ала не и така, че някоя от тях да ни чуе.

Женската ги огледа, сетне изпя — нямаше как иначе да се окачестви медният поток, който се лееше от устата й — няколко изречения на женския език.

— Каза да отидеш — преведе Мандачува. — Ти, Говорителю. Ти.

— Сам ли? — попита Ендър. — Бих искал Уанда и Ела да ме придружат.

Мандачува заговори високо на женския език; думите му прозвучаха като гаргара в сравнение с красотата на женския глас. Шаутър отвърна пак с песен, но много кратка.

— Каза, че и те, разбира се, може да дойдат — отвърна Мандачува. — Казва, че са женски, нали? Не е много наясно с различията между хората и „малките“.

— Още нещо — рече Ендър. — Да дойде поне един от вас за преводач. Или тя говори Старк?

Мандачува предаде молбата на Ендър. Отговорът беше кратък и на Мандачува не му се понрави. Отказа да го преведе. Обясни им Човек:

— Каза, че можете да вземете който преводач си харесвате, стига това да съм аз.

— Тогава бихме искали да бъдеш наш преводач — каза Ендър.

— Трябва да влезеш пръв в родилното — каза Човек. — Ти си поканеният тук.

Ендър излезе на открито и закрачи под лунната светлина. Чу, че Ела и Уанда го последваха, а Човек подтичваше с тях. Сега вече забеляза, че Шаутър не беше единствената женска там. Виждаха се по няколко лица на всяка врата.

— Колко са там? — попита Ендър.

Човек не отговори. Ендър се обърна към него:

— Колко съпруги има там? — повтори Ендър.

Човек обаче пак не отговори. Не и докато Шаутьр не запя отново, този път по-силно и по-властно. Чак тогава Човек преведе:

— Това е родилното, Говорителю, тук говориш само когато жената ти зададе въпрос.

Ендър кимна тържествено, сетне се върна там, където останалите мъжкари чакаха досами просеката. Уанда и Ела го последваха. Чу, че Шаутър запя отново зад гърба му и едва сега разбра защо мъжките я наричаха така — гласът й бе достатъчно силен, за да разтърси дърветата. Човек настигна Ендър и го дръпна за дрехата.

— Тя пита защо се върна, без да си получил разрешение. Говорителю, това е много лошо нещо, тя е много ядосана.

— Кажи й, че не съм дошъл нито да давам заповеди, нито да изпълнявам заповеди. Ако не се отнася с мен като с равен, и аз няма да се отнасям с нея като с равна.

— Не мога да й го кажа — рече Човек.

— Тогава тя ще се чуди защо си тръгнах, нали?

— Това е голяма чест — да бъдеш извикан при съпругите!

— Също така голяма чест е и Говорителя на мъртвите да им дойде на посещение.

Човек остана няколко секунди неподвижен, вцепенен от безпокойство. Сетне се обърна и заговори на Шаутър.

Тя на свой ред замлъкна. В долчинката не се чуваше никакъв звук.

— Надявам се, че знаеш какво правиш, Говорителю — прошепна Уанда.

— Импровизирам — отвърна Ендър. — Как смяташ, че върви?

Тя не отговори.

Шаутър се завърна в голямата къща. Ендър се обърна и отново пое към гората. Гласът на Шаутър се изви почти мигновено.

— Тя ти заповядва да почакаш — каза Човек. Ендър не спря и след малко беше вече от другата страна на мъжките прасенца.

— Ако ме помоли да се върна, може и да се върна. Но трябва да й кажеш, че не съм дошъл нито да командвам, нито да ме командват.

— Не мога да го кажа — рече Човек.

— Защо?

— Чакай аз да опитам — рече Уанда. — Човек, ти искаше да кажеш, че се страхуваш, или че няма думи за това?

— Няма думи. Не може един брат да говори на съпруга за командване от негова страна и за молба от нейна, тези думи не могат да бъдат изречени в такъв смисъл.

Уанда се усмихна на Ендър.

— Тук не става въпрос за рангове, Говорителю. А за език.

— Не разбират ли вашия език, Човек? — попита Ендър.

— Не може да се говори на мъжки език в родилното място — отвърна Човек.

— Кажи й, че моите думи не могат да бъдат изречени на женския език, а само на мъжкия, кажи й също, че аз… я моля… да ти разреши да превеждаш думите ми на мъжки език.

— Ти си голяма беля, Говорителю — рече Човек.

Обърна се и заговори отново на Шаутър.

Изведнъж долчинката се изпълни от звуците на женския език, десетина най-различни песни я огласиха, досущ като хор, който се разпява.

— Говорителю — рече Уанда, — ти току-що наруши почти всички правила на обичайната антропологична практика.

— И кое пропуснах да наруша?

— Единственото, за което се сещам, е, че още не си убил някое от тях.

— Онова, което пропускаш — рече Ендър, — е, че аз не съм тук като учен, който да ги изследва. Тук съм като посланик, който да сключи с тях договор.

Съпругите спряха да пеят също тъй внезапно, както и бяха започнали. Шаутьр излезе от къщата си и отиде в средата на просеката, за да застане съвсем близо до огромното централно дърво. Запя.

Човек й отвърна — на езика на братята. Уанда му прошепна грубия превод.

— Той й предава онова, което му каза — за това, че си дошъл като равен.

Съпругите отново изригнаха в какофонична песен.

— Как ти се струва, какъв ще е отговорът им? — попита Ела.

— Откъде да знам? — отвърна Уанда. — И аз съм тук толкова отдавна, колкото и ти.

— Мисля, че ще разберат и ще приемат условията — каза Ендър.

— Защо смяташ така? — попита Уанда.

— Защото дойдох от небето. Защото съм Говорител на мъртвите.

— Не си въобразявай, че си великия бял бог — каза Уанда. — Това обикновено не върши добра работа.